Как овладявате гнева кьм децата?

  • 6 048
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 567
Аз си признавам, че крещя направо. Синът ми е на 5 и е много инатлив.Не крещя всеки ден и не е постоянно. Но има ситуации, в които буквално ако не кресна, ще направи някоя голяма глупост. В други случаи , когато първите 7 пъти съм казала “не” тихо и нормално и на 8мия вече губя търпение.

# 16
  • Мнения: 79
Аз не крещя,но буквално ми се случва да се разплача на улицата от безсилие,а имам само едно дете.... наистина не мога да си представя как едно време бабите ни гледаха по 3-4
Аз си признавам, че крещя направо. Синът ми е на 5 и е много инатлив.Не крещя всеки ден и не е постоянно. Но има ситуации, в които буквално ако не кресна, ще направи някоя голяма глупост. В други случаи , когато първите 7 пъти съм казала “не” тихо и нормално и на 8мия вече губя търпение.

# 17
  • София
  • Мнения: 38 507
Дете на 3 на море е абсолютен стрес. Първо се върнете, даже ако трябва и по-рано. Смяната на цялата обстановка го е изнервила и него и вас.
След това вече мислете как да се успокоите вие. И как да се успокои той.
Как е режима на хранене, спане?
Променен ли е заради морето?

# 18
  • Мнения: 79
Много кьсно заспиваме и едва ставаме за закуска,но това е така и в София...вечер винаги е в хиперактивност
Дете на 3 на море е абсолютен стрес. Първо се върнете, даже ако трябва и по-рано. Смяната на цялата обстановка го е изнервила и него и вас.
След това вече мислете как да се успокоите вие. И как да се успокои той.
Как е режима на хранене, спане?
Променен ли е заради морето?

# 19
  • София
  • Мнения: 38 507
Следобед от 2 до 5 какво правите?

# 20
  • София
  • Мнения: 13 155
Независимо дали сме вкъщи или на почивка,в нашето семейство се храним в точно определени часове и спим в точно определени часове. Децата свикват така от раждането си и е много лесно след това да се постигне спокойствие за останалото непланирано време. Така пестя много нерви и излизам от зоната си на комфорт само при деца под 1 годинка.

# 21
  • Мнения: 1 271
Признавам си, че викам и съм доста зла на моменти. Но иначе гледам да го смекча това, защото моето дете не е непослушно, а по-принцип доста изпълнително и добро. Но се побърквам, когато видя съседчето да рита майка си а тя с лек тон: -Маме не така.
Аз побеснявам ако някой се държи така! Дирекно за косата и шамар по лицето. Съжалям, после, но изглежда пък, че работи. Като опитам да съм мила не работи и ми се качва на главата че и хоро играе , а аз по- принцип съм мила , ама явно не с децата. Понякога съм много агресивна и виждам, че не е нормално, и работя по въпроса. Гледам да обяснявам повече да съм спокойна. Обачеее после...Вървиме по улицата и се дърпа като магаре, че искал да хване баща си сега не мене, и пищи. Малеее като ми причернеее.. Хващам и скубя, и влача, и викам. Моля не ме линчувайте Simple Smile Виждам, че "малко" съм му всяла страх, като се обърна с леко повишен тон и замръзва Simple Smile За щастие детето е такова, че да е толкова чуствително да заеква или да ме мрази, и да го приема толкова навътре. Е и аз не го дърпам и пляскам силно, но ако ме видите някъде, ще се хванете за главата, какво викане става.

# 22
  • Мнения: 1 021
Родителят е човешко същество, има чувства и емоции, както и граници на търпението. Децата постоянно проверяват тези граници, докъде могат да стигнат. Отговорът е - докъдето им позволите вие. Не го оставяйте да ви се качва на главата. То трябва да познава думичката "Не!" и да се съобразява, особено в опасни ситуации, които го застрашават по някакъв начин. Ако през цялото време му говорите мило и нежно, ефектът ще е следният - ще си отглеждате вкъщи тиранозавър Рекс, който след време ще тормози не само вас, но и странични хора. Неслучайно казват, че първите 7 години са най-важни. Детето ви е на 3, достатъчно голямо е да разбира от смяна в интонацията. Аз също повишавам тон, когато прекали, а напоследък това се случва доста често. Според мен вечно спокойните и усмихнати родители, които винаги запазват самообладание, е възможно да са скрити психопати и след време да направят немислимото от прекалено сдържане на емоциите. Да получат нещо като burn out и да превъртят. Емоциите не трябва да се съдържат твърде дълго, защото това води и до редица здравословни проблеми и за вас.

# 23
  • Мнения: 518
Моето дете ми тества постоянно границите. На 5 е. Имаме и бебе, от както се роди, положението стана по-зле. Имам проблем с гневът, и аз и баща им. При нас боят не решава проблема, само много. много говорене и обеснения, много търпение и разбиране от наша страна. Примерно вчера си дойде от ДГ и започна да се тръшка на вратата, знаех, че са ги държали на слънце повече време и е изморена, топло ѝ е и т.н. Изчаках да се нареве, после се успокои и всичко беше наред. Ако бях се разкрещяла, нещата щяха да излязат извън контрол. Децата мисля, че ни учат на най-трудният урок, търпението.

# 24
  • Мнения: 1 000
Не съм чела назад, но прочетох, че се разплакваш от безсилие.
Повиши си самочувствието, личното себеусещане. Намери начин да намериш щастие и извън детето. Бъди твърда. Не - означава не и точка. Независимо къде се намирате. Остани спокойна и уравновесена, нека детето не вижда че те разклаща емоционално. Когато си ядосана, просто изчакай… не викай, не плачи. Ако е възможно. Всичко минава.

# 25
  • Мнения: 3 250
Признавам си, че викам и съм доста зла на моменти. Но иначе гледам да го смекча това, защото моето дете не е непослушно, а по-принцип доста изпълнително и добро. Но се побърквам, когато видя съседчето да рита майка си а тя с лек тон: -Маме не така.
Аз побеснявам ако някой се държи така! Дирекно за косата и шамар по лицето. Съжалям, после, но изглежда пък, че работи. Като опитам да съм мила не работи и ми се качва на главата че и хоро играе , а аз по- принцип съм мила , ама явно не с децата. Понякога съм много агресивна и виждам, че не е нормално, и работя по въпроса. Гледам да обяснявам повече да съм спокойна. Обачеее после...Вървиме по улицата и се дърпа като магаре, че искал да хване баща си сега не мене, и пищи. Малеее като ми причернеее.. Хващам и скубя, и влача, и викам. Моля не ме линчувайте Simple Smile Виждам, че "малко" съм му всяла страх, като се обърна с леко повишен тон и замръзва Simple Smile За щастие детето е такова, че да е толкова чуствително да заеква или да ме мрази, и да го приема толкова навътре. Е и аз не го дърпам и пляскам силно, но ако ме видите някъде, ще се хванете за главата, какво викане става.
Не, няма да се хванем за главата.
Ще видим майка, която знае какво ѝ е коствало това дете и не ѝ пука, че не слуша лигавите датски книжки.

# 26
  • Мнения: 612
Малки деца, малки ядове. Хич не го и знаем мамин калпазанин къде скитосва. Добре, че от време на време си разказва.
Като ме ядоса, млъквам и пускам музика. Да си троши главата, щом иска, то си е за него.

# 27
  • Мнения: 777
Намалете драстично захарните изделия!  А не: сега сокче, после шоколадче , после сладоледче,  бисквитки  и какво ли още не.  Я, кажете какво им давате на тези палави/ хиперактивни деца?

# 28
# 29
  • Мнения: 79
Ами стремя се да яде много плодове,месо и супи,но навьн доста сладолед, бисквитки и т.н. се купуват...както и всякакви играчки постоянно... просто не знам как да е "не" без той да се разплаче ,а не обичам да плаче
Намалете драстично захарните изделия!  А не: сега сокче, после шоколадче , после сладоледче,  бисквитки  и какво ли още не.  Я, кажете какво им давате на тези палави/ хиперактивни деца?

Общи условия

Активация на акаунт