Френски или английски

Мисля, че е хубаво да имаш добро ниво на владеене на англ. език и тогава да започнеш да учиш френски. В противен случай може да знаеш от двата по малко.

По-добре, да научите английския наистина добре, поне до ниво B1 или B2, и тогава да започнете да учите друг чужд език. По мое мнение, френският език е по-труден за усвояване до ниво, на който да говорите свободно, отколкото английският. Ако обаче вече имате един чужд език в инструментариума си, ще ви бъде по-лесно да усвоите втори от същата езикова група.

Английският език е много разпространен, но също така се изисква на много места. На интервюта вече питат какъв друг език освен английски знаете. Тоест, английският е задължителен.

Каквото и да изберете, ако вложите труд, постоянство и достатъчно време за практика, ще успеете. Важното е да не се отказвате, когато достигнете "плато", а да потърсите помощ от преподавател или курс, който ще ви помогне да се изкачите на следващото ниво и, накрая, да владеете езика свободно.

Английският на днешно време е почти задължителен и при търсене на работа се приема по подразбиране, че имате някакво ниво на владеене. В моята професионална сфера изключително рядко виждам обяви за работа на български. След него бих се позамислила за друг чужд език.

Английския си е задължителен, няма какво да се лъжем. А френски с каква идея искате да го учите? Защото ви харесва или…? Не знам с каква идея искате да го учите, но ми се струва че в България има повече немски фирми, отколкото френски. Тоест освен английски, полезен може да е немския.

Иначе всеки един език в богатство, но на някои не им се отдава ученето им. Отделно само с курсове се добива едно елементарно ниво, но не се ли прилага езика, все едно учил ли си го или не си.

Противоречиш си. Какъв език ще избереш зависи от това къде, как, защо и колко ще го ползваш.

Не посочваш какво е нивото на английския ти, но моят съвет е да се съсредоточиш върху него.
Овладей първо английския, а после други езици, защото без английски в днешно време си за никъде.
Предполагам, нямаш амбиции да овладяваш езика дотолкова, че да ти бъде цел, а не средство? В такъв случай ниво В2 ще ти бъде достатъчно и се постарай да го достигнеш. Това е нивото, за което е прието да се казва „владея езика писмено и говоримо“ и което на английски се означава като “fluent”. Ниво В2 ще ти помогне успешно да прилагаш английския в работата си, с каквото и да се занимаваш – стига разбира се, да не работиш като преводач, автор/копирайтър или учител по английски – за тези професии се изисква доста по-сериозни езикови знания и умения.
Щом вече си се занимавала с английски, си правя извода, че не ти е неприятен, по-скоро не си попадала на добри преподаватели или езикови курсове. Важно е езикът да ти харесва или по-скоро, да не ти е неприятен, да не те дразни. А за това дали можеш да го учиш сама, без учител – да, може, но е добре преди това да имаш стабилна основа – такава можеш да придобиеш на езиков курс, и то в не от най-скъпите школи. Добрата основа означава минимум ниво B1 (разговорен английски).
Пишеш, че си недостатъчно постоянна и неуверена – увереността се придобива именно с постоянни, ежедневни занимания. Ако отделяш по половин час на ден, ще се изненадаш от постигнатите резултати!
Френският е значително по-труден от английския и определено не ти препоръчвам да го учиш сама. Ако оценяваме даден език по 3 показателя – думи, граматика и произношение – то повярвай ми, във френския и трите са трудни. Но с това изобщо не искам да те откажа. Ако френският ти харесва и искаш да го изучаваш (причините могат да са най-различни), нищо не може и не трябва да те спира да се захванеш с него, след като овладееш английския. За френския, поне в началото, бих ти препоръчал частни уроци – ефективността е най-голяма, а напредъкът е впечатляващ.
Иначе TeoM83 е права, че в България немският (засега) е по-търсен от френския, но имай предвид, че английският е определено на първо място, далеч пред немския, и това едва ли скоро ще се промени.

Учи испански.

Учи и двата езика, така ще напреднеш, мозъкът ни има неограничени възможности, информирай се за начините на ефективно учене, всеки ден отделяй поне 30 мин. и резултата ще дойде.

Моето мнение също е първо да се концентрирате върху английския, защото в днешно време той е задължителен. И работодателите търсят хора с английски, и в живота си съвременният човек попада в ситуации, в които английски му е необходим. С английския ще напреднете по-бързо, отколкото с френския, и не защото френският е по-труден, а защото в момента сме обградени отвсякъде с английска реч-музика, филми, информация в Интернет, и това много помага за усвояването на езика.
Според мен френският не е по-труден от английския - учила съм и двата езика. Вярно е, че английският език има предимството, че всички съществителни са от един род, за разлика от френския, където помниш кое е от мъжки, кое-от женски, и трябва са се съгласуват и прилагателните по род и число (както в българския) . Освен това при спреженията на глаголите образуването на формите е по-сложно във френския, но с тези "неудобства" бързо се свиква.
Така че първо научете на прилично ниво (В2) английски от необходимост, а после започнете да учите френски за лично удоволствие и развитие. А може точно френският да ви отвори врати в работата или личния живот.
За самостоятелното учене-мисля, че да се научи език самостоятелно, без учител, е много трудно и го могат само хора лингвисти, които вече владеят няколко чужди езика. Нужен е учител, за да ви поправи грешките. Освен това за самостоятелно изучаване е нужно много постоянство, а вие казвате, че не сте били много постоянна в изучаването на английски. Ето още един аргумент в полза на записването на курс/индивидуални уроци.