Здравейте!
Имаме бебе на 5++ месеца.
Също и бигъл, женски на 10 г.
В първия ден, идвайки вкъщи с новороденото, кучето прояви интерес да подуши бебето и й разрешихме без да си навира носа, разбира се, но това беше първият и последен опит, защото много скоро след това бебето се разрева силно и кучето се врътна и излезе от стаята. Оттогава, когато е в стаята с бебето винаги се изнизва щом то се разреве и така е месеци наред. От тези първи моменти насам кучето не се интересуваше повече от бебето. И ние не сме правили нищо конкретно да ги сближим, тъй като смятахме, че по естествен път, бебчо като го захранваме ще изкуши кучето, хвърляйки му храна,
като пропълзи ще се "срещат" по пода, като проходи ще се гонят и играят заедно...
Малкият расте, но кучето продължава да не се интересува, обаче вече пускаме бебето на пода и викаме кучето да дойде при нас, за да си свикнат. То или не иска да дойде или ако настоя да изпълни "ела тук" идва с неохота, сяда до нас и извръща глава, така че не гледа детето, или сяда с гръб. Опитвахме доста дни да сближим кучето с бебето, говорим й ласкаво, хвалим я, но тя продължава да избягва зрителния контакт и изобщо всякак показва, че не желае да е на по-малко от 1 крачка от детето. Излизаме заедно на разходка кучето, аз, ММ и бебето.
Нещата ескалираха тази седмица.
Обичайно извиках кучето при нас, за да й се порадва бебето, като подчертавам, че това го правим, когато детето е спокойно, не реве, не кряска, в ръцете ми е. Дойде кучето с неохота, казах й да седне до мен, а бебето е в скута ми. Помилвах я по главата, почесах ушите, говорех глезено и одобрително. След това с протегната ръчичка на бебето погалих главата й. Тя се дръпна и изръмжа. Това много ме изненада. Казах й с по-строг тон, не така! Погалихме я с бебешката ръчица още веднъж и не настоях повече. По-късно през деня я извиках, отново с бебето в скута ми да дърпаме въже - една от любимите й игри. Дойде, но изобщо не се заигра, тотално отказа да лапне въженцето, а камо ли да го дърпаме. Единствено при хвърляне го донасяше без особен ентусиазъм.
Вечерта помолих ММ да опита същата игра като бебето е отново в мен и съм до ММ. И при него поведението беше същото. Виждахме ясно, че не иска да е близо до нас като държим бебето.
Взех наградки и при всяко донасяне на въженцето я награждавах, но и това не я накара да се приближи повече от разстоянието до ръката ми с наградките.
Пропуснах да кажа, че в семейството слуша най-много мен, но обича най-много ММ.
На следващия ден заминах с бебето у майка ми за няколко дни. Оттогава ММ се прибира от работа заварвайки наакан апартамента. Това е вторник и сряда. Днес - четвъртък, е решил по обяд да отскочи да види как е положението и пак е заварил същото ос*ано положение, като от сутрешната разходка са били минали едва 3 часа.
Съжалявам, че стана много дълго, но исках да опиша детайлите на ситуацията.
Моля, ако сте минали през подобно положение да ми кажете как се справихте или, ако шмате идеи как да се справим с тези прояви на ревност. Бебето скоро ще пропълзи и не искам да ни страх как ще съжителства с кучето, което толкова обичаме.
Имаме бебе на 5++ месеца.
Също и бигъл, женски на 10 г.
В първия ден, идвайки вкъщи с новороденото, кучето прояви интерес да подуши бебето и й разрешихме без да си навира носа, разбира се, но това беше първият и последен опит, защото много скоро след това бебето се разрева силно и кучето се врътна и излезе от стаята. Оттогава, когато е в стаята с бебето винаги се изнизва щом то се разреве и така е месеци наред. От тези първи моменти насам кучето не се интересуваше повече от бебето. И ние не сме правили нищо конкретно да ги сближим, тъй като смятахме, че по естествен път, бебчо като го захранваме ще изкуши кучето, хвърляйки му храна,
като пропълзи ще се "срещат" по пода, като проходи ще се гонят и играят заедно...
Малкият расте, но кучето продължава да не се интересува, обаче вече пускаме бебето на пода и викаме кучето да дойде при нас, за да си свикнат. То или не иска да дойде или ако настоя да изпълни "ела тук" идва с неохота, сяда до нас и извръща глава, така че не гледа детето, или сяда с гръб. Опитвахме доста дни да сближим кучето с бебето, говорим й ласкаво, хвалим я, но тя продължава да избягва зрителния контакт и изобщо всякак показва, че не желае да е на по-малко от 1 крачка от детето. Излизаме заедно на разходка кучето, аз, ММ и бебето.
Нещата ескалираха тази седмица.
Обичайно извиках кучето при нас, за да й се порадва бебето, като подчертавам, че това го правим, когато детето е спокойно, не реве, не кряска, в ръцете ми е. Дойде кучето с неохота, казах й да седне до мен, а бебето е в скута ми. Помилвах я по главата, почесах ушите, говорех глезено и одобрително. След това с протегната ръчичка на бебето погалих главата й. Тя се дръпна и изръмжа. Това много ме изненада. Казах й с по-строг тон, не така! Погалихме я с бебешката ръчица още веднъж и не настоях повече. По-късно през деня я извиках, отново с бебето в скута ми да дърпаме въже - една от любимите й игри. Дойде, но изобщо не се заигра, тотално отказа да лапне въженцето, а камо ли да го дърпаме. Единствено при хвърляне го донасяше без особен ентусиазъм.
Вечерта помолих ММ да опита същата игра като бебето е отново в мен и съм до ММ. И при него поведението беше същото. Виждахме ясно, че не иска да е близо до нас като държим бебето.
Взех наградки и при всяко донасяне на въженцето я награждавах, но и това не я накара да се приближи повече от разстоянието до ръката ми с наградките.
Пропуснах да кажа, че в семейството слуша най-много мен, но обича най-много ММ.
На следващия ден заминах с бебето у майка ми за няколко дни. Оттогава ММ се прибира от работа заварвайки наакан апартамента. Това е вторник и сряда. Днес - четвъртък, е решил по обяд да отскочи да види как е положението и пак е заварил същото ос*ано положение, като от сутрешната разходка са били минали едва 3 часа.
Съжалявам, че стана много дълго, но исках да опиша детайлите на ситуацията.
Моля, ако сте минали през подобно положение да ми кажете как се справихте или, ако шмате идеи как да се справим с тези прояви на ревност. Бебето скоро ще пропълзи и не искам да ни страх как ще съжителства с кучето, което толкова обичаме.
