Привет! Не знам дали темата е за тук, но бих искала да помоля за съвет от вас майките.
Накратко имаме детенце( момиче) на година и 8 месеца, живеем в апартамента на родителите ми, от както малката се е родила. Тук идва проблема, може би от 5-6 месеца насам,всеки път когато дъщеря ми си играе с баба си и аз дойда или просто вляза в стаята, за да я взема, било то да й сменя памперс, да я храня, да я изведа, за каквото й да е, тя започва неистово реване и захласване, опитва се да ме отблъсне, само защото я взимам от баба й. Това е постоянно, опитвала съм с играчки, говорила съм й съвсем нежно и спокойно, че отиваме да я преоблека и пак ще я върна при баба, залъгвам я с нейни любими неща,абсолютно не се впечатлява, продължава да реве неистово и да се захласва по нея.( даже бих казала, крещи с пълно гърло).
Такива проблеми нямаме когато например си играе на вън с деца, случвало се е да плаче, но не по този начин. По цял ден я гледам аз, играем си, излизаме, вечер прекарва с баба си по 2 часа и точно тогава става това шоу. На мъжа ми също му реве като я взема от баба й. Моля дайте съвет, притеснявам се, мислех, че е период, но продължава твърде дълго и бих казала, че дори става по-зле. Аз като майка, признавам си, че ми е доста тежко и мъчно вътрешно, че детето ми явно не ме иска в присъствието на баба си,но пък когато сме сами двете е залепена до мен. Разбирам, обича баба си, няма лошо, но просто това наистина истерично плачене и крясъци за най-дребни неща,когато я вземаме от баба й ме тревожи. Забравих да кажа, много пъти майка ми я е водела при нас, за да не се чувства зле малката, промяна няма, в момента в който затвори вратата и тя остане без нея се повтаря този рев. Дъщеря ми е коренно различна когато я няма майка ми.
Благодаря Ви!
Накратко имаме детенце( момиче) на година и 8 месеца, живеем в апартамента на родителите ми, от както малката се е родила. Тук идва проблема, може би от 5-6 месеца насам,всеки път когато дъщеря ми си играе с баба си и аз дойда или просто вляза в стаята, за да я взема, било то да й сменя памперс, да я храня, да я изведа, за каквото й да е, тя започва неистово реване и захласване, опитва се да ме отблъсне, само защото я взимам от баба й. Това е постоянно, опитвала съм с играчки, говорила съм й съвсем нежно и спокойно, че отиваме да я преоблека и пак ще я върна при баба, залъгвам я с нейни любими неща,абсолютно не се впечатлява, продължава да реве неистово и да се захласва по нея.( даже бих казала, крещи с пълно гърло).
Такива проблеми нямаме когато например си играе на вън с деца, случвало се е да плаче, но не по този начин. По цял ден я гледам аз, играем си, излизаме, вечер прекарва с баба си по 2 часа и точно тогава става това шоу. На мъжа ми също му реве като я взема от баба й. Моля дайте съвет, притеснявам се, мислех, че е период, но продължава твърде дълго и бих казала, че дори става по-зле. Аз като майка, признавам си, че ми е доста тежко и мъчно вътрешно, че детето ми явно не ме иска в присъствието на баба си,но пък когато сме сами двете е залепена до мен. Разбирам, обича баба си, няма лошо, но просто това наистина истерично плачене и крясъци за най-дребни неща,когато я вземаме от баба й ме тревожи. Забравих да кажа, много пъти майка ми я е водела при нас, за да не се чувства зле малката, промяна няма, в момента в който затвори вратата и тя остане без нея се повтаря този рев. Дъщеря ми е коренно различна когато я няма майка ми.
Благодаря Ви!
