Колкото и очарователни да са децата в предучилищна възраст, понякога се държат наистина непоносимо. Истерия, пълно незачитане на всякакви правила, желание да правят всичко сами... Това може да подлуди и най-търпеливия родител. Но такова поведение в този период е абсолютно нормално.
„На тази възраст децата се учат да бъдат себе си“, твърди американският психолог Това Клайн*. „Те нарушават всички правила, ограничения и граници, за да проверят кой е главният и как работят нещата. Когато децата се държат по този начин, това не означава, че са лоши – те просто се учат да взаимодействат с хората.“
Въпреки че няма универсални правила за обучение на децата в предучилищна възраст на дисциплина, Това Клайн съветва да се придържаме към позитивния подход: „Позитивното дисциплиниране се основава на детското развитие и помага на децата да се научат да управляват собствените си емоции и да се развиват. Родителите трябва да признаят, че детето се развива и се учи да взаимодейства с външния свят. Децата невинаги се държат така, както родителите им очакват, но работата на родителите е да подкрепят и учат децата си, а не да ги засрамват или наказват. Наказанието може да има краткосрочен ефект, но в крайна сметка превръща страха в основа на дисциплината.“
Искате ли да научите как да дисциплинирате детето си с любов? Запознайте се с няколко доказани метода, предложени от Това Клайн:
1. Въведете правилото „Щом удариш – ще седиш“
Много е неприятно за родителите, когато детето им удря или хапе. Това не трябва да се приема лично: децата в предучилищна възраст все още не знаят как да общуват нормално и не разбират чувствата си. Такова поведение обаче не трябва да се пренебрегва.
Какво да правим? Кажете на детето, че всеки път, когато удари или ухапе, трябва веднага да седне на дивана и да поседи малко.
Когато детето удари брат си или сестра си, трябва да действате бързо. Няма нужда да повишавате тон или да го наказвате да стои в ъгъла. Вместо това, сложете детето в скута си и му кажете: „Ти удари, значи трябва да поседиш“. Пребройте до десет и след това кажете: „А сега да опитаме отново“.
Според психолога подобна реакция на родителите учи детето на спокойно поведение, а също така му показва, че не е допустимо да удря другите хора.
2. Редактирайте вашите забрани
През целия ден родителите казват на децата си какво и как да правят. Следователно трябва да преработите вашите инструкции. Вместо просто да казвате на детето си „Не прави това“, дайте му да разбере на какво е способно.
Кажете му какво трябва да прави, вместо какво не трябва. Светът на децата в предучилищна възраст е пълен с всякакви "не" и "не може". Вместо да кажете „Спри да тичаш из стаята“, кажете „Чудя се колко дълго можеш да издържиш да седиш мирен“. Можете дори да направите списък с нещата, които детето може да прави вместо нежеланото поведение.
3. Определете границите
Клайн твърди, че ясните правила и ограниченията са най-добрият начин да се предотврати лошото поведение. „Децата се чувстват по-добре, когато има последователност и предвидимост в живота им. Например, когато си лягат по едно и също време, закусват, обядват и вечерят. Ако поставите ограничения на децата си, за да ги дисциплинирате, вече няма да има нужда да ги наказвате.“ Като пример психологът дава следната ситуация: когато детето започне да хвърля храна по време на обяд, можете да кажете: „Виждам, че вече си се нахранил. Ще вдигна чинията ти."
„Яснотата на правилата не означава строгост“, казва Това Клайн. „Когато родителите направят правилата ясни и разбираеми, децата реагират положително на тях.“ След като намерите система от правила, която работи за вашето дете, придържайте се към нея.
Нито едно от правилата или ограниченията не е универсално, но ключът е да бъдете последователни, когато ги задавате на детето. За да видите дали правилото работи, опитайте да го приложите няколко пъти. Реакцията на детето ще покаже всичко. Когато намерите нещото, на което то реагира, придържайте се към него.
4. Игнорирайте някои неща
Когато дете проявява лошо, но не и опасно поведение (като хвърляне на играчка на пода например, за да привлече вниманието ви), може да не му обръщате много внимание. Има обаче няколко неща, които не трябва да забравяте. Можете да пренебрегнете определено поведение на детето си, но трябва да останете емоционално достъпни. Ако детето хвърли играчка, просто му кажете: „Виждам, че си разстроен в момента, но ние не хвърляме играчки из къщата. Аз сега отивам в кухнята да приготвя вечерята, ако искаш, ела и ти, за да можем да си говорим."
5. Давайте пример за добро поведение
Децата постоянно проверяват границите, за да разберат какво е позволено и какво – не. Но те нямат ясно разбиране за последствията. Най-добрият начин да научите детето на дисциплина, е да предотвратявате проблемите и да давате положителен пример за това, което трябва да направи. Покажете на детето си какво е позволено и какво поведение очаквате от него.
Хвалете детето си за добро поведение, вместо просто да му се карате, че е непослушно. Вместо да се ограничавате до краткото „Браво!“, кажете по-конкретно какво е направило правилно (например: „Хубаво е, че сподели тази играчка със сестра си“).
6. Запазете емоционалната връзка с детето
Когато поставите детето в ъгъла или го накарате да отиде в стаята си за наказание, вие все едно му казвате: „Виждам, че ти е трудно в момента. Отиди и се справи сам с емоциите си." Всъщност е необходимо точно обратното.
Понякога детето наистина трябва да бъде отстранено от мястото на инцидента – например, когато прояви агресия към друго дете. Но дори и тогава е важно да възстановите емоционалната връзка с него и да говорите за случилото се.
Ако в конкретна ситуация трябва да наложите наказание – наложете го. Но не губете емоционалната връзка с детето и говорете за чувствата му.
7. Не наказвайте детето си за дреболии
Ако наказвате детето и за най-малкото провинение, това ще ви подлуди. Затова прилагайте наказание само когато има основателна причина за това.
Връзката между родителите и детето трябва да бъде здрава и позитивна. Вашата задача е да покажете на детето какво поведение е наистина неприемливо. В останалите случаи му позволете да изследва и само да намира границите, които не трябва да нарушава.
8. Предложете алтернатива
Както при редактирането на забраните, алтернативата показва на детето какво може да прави. Предложете му друг вариант на действие, вместо просто да му кажете „Не прави това“. Алтернативите насочват детето към по-правилно поведение.
Ако то блъска или рита, можете да му предложите да удари възглавницата. Ако при това обсъдите с него какво чувства, това ще му помогне да се справи с негативните емоции. А именно те обикновено са причината за лошото поведение.
9. Уверете се, че детето се чувства в безопасност до вас
Можете да използвате различни методи за възпитание, но в крайна сметка основна роля в този процес играят вашите взаимоотношения. Децата в предучилищна възраст се развиват най-добре, когато имат положителен опит в общуването с родителите си. Ако прекарвате време с детето си, просто се наслаждавайте на разговора и не му казвайте какво да прави. Така то се чувства в безопасност и се научава как да се ориентира в света. Това, в крайна сметка, се отразява и на поведението му.
Децата усещат вашите чувства. Ако се опитвате да намерите време за детето си в натоварения си график, то определено ще забележи. Всъщност вие може да отделите повече време за общуване с детето си, отколкото си мислите. Това може да е времето за лягане, за къпане и т.н. Опитайте се да поддържате контакт с детето си. Колкото по-естествена е комуникацията ви, толкова по-добре.
---------------------------------------------------------------------
*Това П. Клайн (Tovah Р. Klein) е доцент по психология и директор на Barnard College Center for Toddler Development.
Нейното изследване се фокусира върху социалното и емоционалното развитие на малките деца, влиянието на родителите върху ранното развитие и опита им при отглеждането на малки деца, включително предизвикателствата на съчетаването на работа и семейство. Тя също така изучава детската игра като средство за комуникация и обработка на емоции и стресови преживявания.
Клайн е съветник на програми за деца по целия свят, включително Room to Grow, Ubuntu Pathways, Детски музей на Манхатън и Hunts Point Alliance for Children. Автор е на книгата How Toddlers Thrive: What Parents Can Do Today for Children Ages 2-5 to Plant the Seeds of Lifelong Success (Simon & Schuster, 2014).
„На тази възраст децата се учат да бъдат себе си“, твърди американският психолог Това Клайн*. „Те нарушават всички правила, ограничения и граници, за да проверят кой е главният и как работят нещата. Когато децата се държат по този начин, това не означава, че са лоши – те просто се учат да взаимодействат с хората.“
Въпреки че няма универсални правила за обучение на децата в предучилищна възраст на дисциплина, Това Клайн съветва да се придържаме към позитивния подход: „Позитивното дисциплиниране се основава на детското развитие и помага на децата да се научат да управляват собствените си емоции и да се развиват. Родителите трябва да признаят, че детето се развива и се учи да взаимодейства с външния свят. Децата невинаги се държат така, както родителите им очакват, но работата на родителите е да подкрепят и учат децата си, а не да ги засрамват или наказват. Наказанието може да има краткосрочен ефект, но в крайна сметка превръща страха в основа на дисциплината.“
Искате ли да научите как да дисциплинирате детето си с любов? Запознайте се с няколко доказани метода, предложени от Това Клайн:
1. Въведете правилото „Щом удариш – ще седиш“
Много е неприятно за родителите, когато детето им удря или хапе. Това не трябва да се приема лично: децата в предучилищна възраст все още не знаят как да общуват нормално и не разбират чувствата си. Такова поведение обаче не трябва да се пренебрегва.
Какво да правим? Кажете на детето, че всеки път, когато удари или ухапе, трябва веднага да седне на дивана и да поседи малко.
Когато детето удари брат си или сестра си, трябва да действате бързо. Няма нужда да повишавате тон или да го наказвате да стои в ъгъла. Вместо това, сложете детето в скута си и му кажете: „Ти удари, значи трябва да поседиш“. Пребройте до десет и след това кажете: „А сега да опитаме отново“.
Според психолога подобна реакция на родителите учи детето на спокойно поведение, а също така му показва, че не е допустимо да удря другите хора.
2. Редактирайте вашите забрани
През целия ден родителите казват на децата си какво и как да правят. Следователно трябва да преработите вашите инструкции. Вместо просто да казвате на детето си „Не прави това“, дайте му да разбере на какво е способно.
Кажете му какво трябва да прави, вместо какво не трябва. Светът на децата в предучилищна възраст е пълен с всякакви "не" и "не може". Вместо да кажете „Спри да тичаш из стаята“, кажете „Чудя се колко дълго можеш да издържиш да седиш мирен“. Можете дори да направите списък с нещата, които детето може да прави вместо нежеланото поведение.
3. Определете границите
Клайн твърди, че ясните правила и ограниченията са най-добрият начин да се предотврати лошото поведение. „Децата се чувстват по-добре, когато има последователност и предвидимост в живота им. Например, когато си лягат по едно и също време, закусват, обядват и вечерят. Ако поставите ограничения на децата си, за да ги дисциплинирате, вече няма да има нужда да ги наказвате.“ Като пример психологът дава следната ситуация: когато детето започне да хвърля храна по време на обяд, можете да кажете: „Виждам, че вече си се нахранил. Ще вдигна чинията ти."
„Яснотата на правилата не означава строгост“, казва Това Клайн. „Когато родителите направят правилата ясни и разбираеми, децата реагират положително на тях.“ След като намерите система от правила, която работи за вашето дете, придържайте се към нея.
Нито едно от правилата или ограниченията не е универсално, но ключът е да бъдете последователни, когато ги задавате на детето. За да видите дали правилото работи, опитайте да го приложите няколко пъти. Реакцията на детето ще покаже всичко. Когато намерите нещото, на което то реагира, придържайте се към него.
4. Игнорирайте някои неща
Когато дете проявява лошо, но не и опасно поведение (като хвърляне на играчка на пода например, за да привлече вниманието ви), може да не му обръщате много внимание. Има обаче няколко неща, които не трябва да забравяте. Можете да пренебрегнете определено поведение на детето си, но трябва да останете емоционално достъпни. Ако детето хвърли играчка, просто му кажете: „Виждам, че си разстроен в момента, но ние не хвърляме играчки из къщата. Аз сега отивам в кухнята да приготвя вечерята, ако искаш, ела и ти, за да можем да си говорим."
5. Давайте пример за добро поведение
Децата постоянно проверяват границите, за да разберат какво е позволено и какво – не. Но те нямат ясно разбиране за последствията. Най-добрият начин да научите детето на дисциплина, е да предотвратявате проблемите и да давате положителен пример за това, което трябва да направи. Покажете на детето си какво е позволено и какво поведение очаквате от него.
Хвалете детето си за добро поведение, вместо просто да му се карате, че е непослушно. Вместо да се ограничавате до краткото „Браво!“, кажете по-конкретно какво е направило правилно (например: „Хубаво е, че сподели тази играчка със сестра си“).
6. Запазете емоционалната връзка с детето
Когато поставите детето в ъгъла или го накарате да отиде в стаята си за наказание, вие все едно му казвате: „Виждам, че ти е трудно в момента. Отиди и се справи сам с емоциите си." Всъщност е необходимо точно обратното.
Понякога детето наистина трябва да бъде отстранено от мястото на инцидента – например, когато прояви агресия към друго дете. Но дори и тогава е важно да възстановите емоционалната връзка с него и да говорите за случилото се.
Ако в конкретна ситуация трябва да наложите наказание – наложете го. Но не губете емоционалната връзка с детето и говорете за чувствата му.
7. Не наказвайте детето си за дреболии
Ако наказвате детето и за най-малкото провинение, това ще ви подлуди. Затова прилагайте наказание само когато има основателна причина за това.
Връзката между родителите и детето трябва да бъде здрава и позитивна. Вашата задача е да покажете на детето какво поведение е наистина неприемливо. В останалите случаи му позволете да изследва и само да намира границите, които не трябва да нарушава.
8. Предложете алтернатива
Както при редактирането на забраните, алтернативата показва на детето какво може да прави. Предложете му друг вариант на действие, вместо просто да му кажете „Не прави това“. Алтернативите насочват детето към по-правилно поведение.
Ако то блъска или рита, можете да му предложите да удари възглавницата. Ако при това обсъдите с него какво чувства, това ще му помогне да се справи с негативните емоции. А именно те обикновено са причината за лошото поведение.
9. Уверете се, че детето се чувства в безопасност до вас
Можете да използвате различни методи за възпитание, но в крайна сметка основна роля в този процес играят вашите взаимоотношения. Децата в предучилищна възраст се развиват най-добре, когато имат положителен опит в общуването с родителите си. Ако прекарвате време с детето си, просто се наслаждавайте на разговора и не му казвайте какво да прави. Така то се чувства в безопасност и се научава как да се ориентира в света. Това, в крайна сметка, се отразява и на поведението му.
Децата усещат вашите чувства. Ако се опитвате да намерите време за детето си в натоварения си график, то определено ще забележи. Всъщност вие може да отделите повече време за общуване с детето си, отколкото си мислите. Това може да е времето за лягане, за къпане и т.н. Опитайте се да поддържате контакт с детето си. Колкото по-естествена е комуникацията ви, толкова по-добре.
---------------------------------------------------------------------
*Това П. Клайн (Tovah Р. Klein) е доцент по психология и директор на Barnard College Center for Toddler Development.
Нейното изследване се фокусира върху социалното и емоционалното развитие на малките деца, влиянието на родителите върху ранното развитие и опита им при отглеждането на малки деца, включително предизвикателствата на съчетаването на работа и семейство. Тя също така изучава детската игра като средство за комуникация и обработка на емоции и стресови преживявания.
Клайн е съветник на програми за деца по целия свят, включително Room to Grow, Ubuntu Pathways, Детски музей на Манхатън и Hunts Point Alliance for Children. Автор е на книгата How Toddlers Thrive: What Parents Can Do Today for Children Ages 2-5 to Plant the Seeds of Lifelong Success (Simon & Schuster, 2014).