успех тогава 
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 16 май 2024, 00:47 ч.
Защо искате деца ?
По въпроса за децата - единственото чуждо мнение от значение е това на партньора.
Винаги съм искала деца. Майка ми ме е родила на 20 и с баща ми винаги са казвали колко щастливи са били да бъдат млади родители. Съответно и аз исках да съм млада майка, но ако имам добри условия да отгледам деца и човек до себе си, с които да искам да ги създам. Подобно на другите пишещи, и за мен децата са естествено продължение на любовта между двама души.
С бъдещият си съпруг се запознах на 21, като бях на 23 вече бяхме решили, че ще създадем семейство заедно. Минаха още няколко години, докато се установим напълно, а поради репродуктивни проблеми първото ни детенце се появи съвсем наскоро (и не последното, надявам се, искаме три). На 32 г. съм в момента. Та както казват, животът е това което се случва, докато си правиш планове.
Рзсъжденията на авторката за любовта към децата и желанието да ги създадеш са ми абсурдни. На 23 е нормално да не искаш деца, но не е нормално да не разбираш защо хората ги искат и обичат. Може би просто е от хората, които никога няма да искат деца.
С бъдещият си съпруг се запознах на 21, като бях на 23 вече бяхме решили, че ще създадем семейство заедно. Минаха още няколко години, докато се установим напълно, а поради репродуктивни проблеми първото ни детенце се появи съвсем наскоро (и не последното, надявам се, искаме три). На 32 г. съм в момента. Та както казват, животът е това което се случва, докато си правиш планове.
Рзсъжденията на авторката за любовта към децата и желанието да ги създадеш са ми абсурдни. На 23 е нормално да не искаш деца, но не е нормално да не разбираш защо хората ги искат и обичат. Може би просто е от хората, които никога няма да искат деца.
Аз просто го почувствах! Не съм се питала защо! Но усетих вътрешно желание, исках и искам!
сега заради тази тема се замислих, дали бих имала бебе сама.
Ами поне на този етап ми се струва някак си кофти
Не е същото като това да създадеш живот с човека, когото обичаш.
Да си наруша собствения комфорт, да трябва да не работя 2 години и сама да гледам малко бебе, без човек до мен да ме подкрепя… не знам как се слравят тези майки, които раждат от осеменител, не бих си го причинила.
Ами поне на този етап ми се струва някак си кофти
Не е същото като това да създадеш живот с човека, когото обичаш.
Да си наруша собствения комфорт, да трябва да не работя 2 години и сама да гледам малко бебе, без човек до мен да ме подкрепя… не знам как се слравят тези майки, които раждат от осеменител, не бих си го причинила.
Скрит текст:
На 23 е нормално да не искаш деца, но не е нормално да не разбираш защо хората ги искат и обичат.Винаги съм искала деца. Майка ми ме е родила на 20 и с баща ми винаги са казвали колко щастливи са били да бъдат млади родители. Съответно и аз исках да съм млада майка, но ако имам добри условия да отгледам деца и човек до себе си, с които да искам да ги създам. Подобно на другите пишещи, и за мен децата са естествено продължение на любовта между двама души.
С бъдещият си съпруг си се запознах на 21, като бях на 23 вече бяхме решили, че ще създадем семейство заедно. Минаха още няколко години, докато се установим напълно, а поради репродуктивни проблеми първото ни детенце се появи съвсем наскоро (и не последното, надявам се, искаме три). На 32 г. съм в момента. Та както казват, животът е това което се случва, докато си правиш планове.
Рзсъжденията на авторката за любовта към децата и желанието да ги създадеш са ми абсурдни.
С бъдещият си съпруг си се запознах на 21, като бях на 23 вече бяхме решили, че ще създадем семейство заедно. Минаха още няколко години, докато се установим напълно, а поради репродуктивни проблеми първото ни детенце се появи съвсем наскоро (и не последното, надявам се, искаме три). На 32 г. съм в момента. Та както казват, животът е това което се случва, докато си правиш планове.
Рзсъжденията на авторката за любовта към децата и желанието да ги създадеш са ми абсурдни.
Аз придобих опе по-голям респект към самотните майки, след като родих. Да успееш сам-сама да отгледаш новородено си е подвиг 
bell_87, не съм съгласна. Не можеш да ме убедиш, че е нормално човек да не разбира защо родителите обичат децата си (особено майка, която ги е носила 9 месеца в себе си) и да сравнява тази любов с обичта към всеки друг роднина. И преди да родя разбирах, че има огромна разлика между двете.
bell_87, не съм съгласна. Не можеш да ме убедиш, че е нормално човек да не разбира защо родителите обичат децата си (особено майка, която ги е носила 9 месеца в себе си) и да сравнява тази любов с обичта към всеки друг роднина. И преди да родя разбирах, че има огромна разлика между двете.
Цитат
За мен децата не са нещо свързано с любов и не мога да си представя да обичам някого, само защото е мой ген и моя кръв. По тази логока трябва и цялата рода супер много да я обичам, защото там тази генетична близост е супер силна, но знаем, че не е така.
На 23 години и аз не исках деца.
Исках да уча още,да правя кариера , да пътувам много,да се забавлявам.
Желанието за деца дойде по-късно,когато срещнах човека .
Според мен това е много важно-когато срещнеш подходящия човек идва и желанието да имаш деца точно от него.Отглеждането на деца е голяма отговорност и не е все едно кой ще е до тебе.
Когато имаш собствено дете ще разбереш какво е чувството.
През първите месеци на бременност не изпитвах нищо,но когато усетих първия ритник на бебето в корема чувството беше невероятно.Нямах търпение да го видя .А когато го видях за първи път....ми не може да се опише с думи...
Винаги съм харесвала деца,обичам племенниците си,но чувствата към моето дете са много по-различни.
Обичаш го не защото носи твоите гени.Има жени,които отглеждат осиновени деца и пак ги обичат много.
За да си майка и да обичаш детето си не е достатъчно само да го родиш.
Привързваш се към детето,когато започнеш да полагаш денонощни грижи за него.И като казвам денонощни,въобще не преувеличавам.
Много жени пък имат силен майчински инстинкт и мечтаят а бебе и без да са срещнали подходяш мъж.
Искат бебе,не държат да имат мъж до себе си.
При някои към 30-та година започва да тиктака биологичния часовник..
Ти си много млада още и всичко е пред теб.
Когато срещнеш твоя човек,или като наближиш 30 г,тогава ще ти дойде и желанието.
Исках да уча още,да правя кариера , да пътувам много,да се забавлявам.
Желанието за деца дойде по-късно,когато срещнах човека .
Според мен това е много важно-когато срещнеш подходящия човек идва и желанието да имаш деца точно от него.Отглеждането на деца е голяма отговорност и не е все едно кой ще е до тебе.
Когато имаш собствено дете ще разбереш какво е чувството.
През първите месеци на бременност не изпитвах нищо,но когато усетих първия ритник на бебето в корема чувството беше невероятно.Нямах търпение да го видя .А когато го видях за първи път....ми не може да се опише с думи...
Винаги съм харесвала деца,обичам племенниците си,но чувствата към моето дете са много по-различни.
Обичаш го не защото носи твоите гени.Има жени,които отглеждат осиновени деца и пак ги обичат много.
За да си майка и да обичаш детето си не е достатъчно само да го родиш.
Привързваш се към детето,когато започнеш да полагаш денонощни грижи за него.И като казвам денонощни,въобще не преувеличавам.
Много жени пък имат силен майчински инстинкт и мечтаят а бебе и без да са срещнали подходяш мъж.
Искат бебе,не държат да имат мъж до себе си.
При някои към 30-та година започва да тиктака биологичния часовник..
Ти си много млада още и всичко е пред теб.
Когато срещнеш твоя човек,или като наближиш 30 г,тогава ще ти дойде и желанието.
Всеки го усеща различно. За мен първия ритник не беше най- хубавото нещо, накрая вече бях тотално изнервена от бременността. Изобщо бременностите ми не мога да ги опиша като най- хубавото време от живота си. Дори не мога да кажа, че съм почуствала любов от пръв поглед като видях децата си за пръв път. Почувствах облекчение, че са се родили здрави и аз съм добре. Любовта дойде с времето, като видиш първата усмивка, първия път като се засмее, първи стъпки, да каже мама. Тогава направо ти се разтапя сърцето. Първият път като се разболя дъщеря ми беше едва на 5м, помня че до тогава не бях изпитвала такъв страх. Беше ужасно, а дори не беше толкова тежко боледуването. Тогава осъзнах колко много я обичам и се страхувам да не и се случи нещо лошо.
До голяма степен се причислявам към мнението на Бел. Наистина не разбирам как стартира тази любов към бебето, което реве денонощно и нямаш осем часа сън без прекъсване в продължение на година…
Аз съм много зависима от съня. Ако не спя добре ме хваща мигрена. Също така се изнервям ужасно ако ми се струпат няколко дни с недоспиване. Дори не мога да си представя да се будя през час. Защото след седмица на такъв режим, ще искам да убия някой. За това не разбирам как физически изнемогваш, защото гледаш денонощно това бебе и вместо да искаш да спреш тоя кошмар, го заобичваш.
Видях една приятелка как си храни бебето с пюре. Първо го готвиш. После се опитваш 40 минути да му блъскаш в устата нещо, което то плюе и резултатът е пюре навсякъде. На третата лъжица вече ще съм се изнервила на макс. Не съм сигурна, че ще издържа.
Аз съм много зависима от съня. Ако не спя добре ме хваща мигрена. Също така се изнервям ужасно ако ми се струпат няколко дни с недоспиване. Дори не мога да си представя да се будя през час. Защото след седмица на такъв режим, ще искам да убия някой. За това не разбирам как физически изнемогваш, защото гледаш денонощно това бебе и вместо да искаш да спреш тоя кошмар, го заобичваш.
Видях една приятелка как си храни бебето с пюре. Първо го готвиш. После се опитваш 40 минути да му блъскаш в устата нещо, което то плюе и резултатът е пюре навсякъде. На третата лъжица вече ще съм се изнервила на макс. Не съм сигурна, че ще издържа.
Ти първо го обичаш и после правиш тия неща, а и много повече с напредване на възрастта .. и точно, защото го обичаш, ги правиш тия неща 
да, странно е,ама го разбираш като му усетиш сърцето вътре в теб. Още тогава осъзнаваш, че винаги си го обичала и ще го обичаш независимо от всичко, защото е част от теб. Не може да се обясни, трябва да се изживее, за да се разбере. Аз затова реших, че искам да бъда майка. Точно, за да преживея и усетя какво е да обичаш някого безусловно.
Ама не и на 23
да, странно е,ама го разбираш като му усетиш сърцето вътре в теб. Още тогава осъзнаваш, че винаги си го обичала и ще го обичаш независимо от всичко, защото е част от теб. Не може да се обясни, трябва да се изживее, за да се разбере. Аз затова реших, че искам да бъда майка. Точно, за да преживея и усетя какво е да обичаш някого безусловно. Ама не и на 23
X
Реклама