Здравейте, мами, искам да попитам някой може ли да ми даде съвет как да се справя, когато се опитвам да свърша нещо различно от това да стоя и да го наблюдавам този мой прекрасен син? На 1г и 5м е и е страшен ад. Да, никнат зъби, разбирам го.. преди два месеца не беше така, но напоследък положението е страшно. Когато изляза от стаята, дори когато се преобличам, а той е в същата стая започва един истеричен рев със сълзи и сополи.. вече се отчайвам.. не знам как да процедирам..
- Публикувана: 24 апр. 2023, 12:31 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2023, 01:15 ч.
Детето ми плаче постоянно, когато върша нещо друго
Ще мине. Имах един период, между първата и втората година, искаше постоянно да е залепен за мен. Не можех да пусна компютър, защото искаше или песнички, или да не работя. Висеше буквално на дрехите ми.
А да не ви плаша, сега е на 3 и половина и от няколко дни е ад - сърдене, капризи, недоспиване, днес съм била на изпит, работя цял ден, а тази нощ не ме остави да спя, на градината едва са го вкарали през вратата. Обикновено не е такъв, но има периоди, в които са страшни.
А да не ви плаша, сега е на 3 и половина и от няколко дни е ад - сърдене, капризи, недоспиване, днес съм била на изпит, работя цял ден, а тази нощ не ме остави да спя, на градината едва са го вкарали през вратата. Обикновено не е такъв, но има периоди, в които са страшни.
При сина ми беше подобно. Плътно до мен, често на ръце, сега е на год. и 10 месеца и не ми се мисли какво ще е като тръгна на работа скоро. Влизаше с мен до тоалетна до скоро, ползваше ме за възглавница, иначе няма спане! Е, в един момент го отучих от груповото ходене до wc, вече не истерясва като затворя вратата на банята. Сега се опитвам да делегирам някои отговорности на таткото, защото до скоро малкия пищеше от него.
Нямам съвет. Аз като цяло разсъждавам така - щом не иска да се откачи от мен, значи още не е готов за тази стъпка, значи чувства някаква несигурност, има нужда от моето присъствие. Вярвам, че най-доброто, което мога да направя в такъв случай, е да му дам това, от което има нужда. До толкова, до колкото и аз се чувствам ОК, защото да идва с мен в тоалетната не ми беше ОК.
Нямам съвет. Аз като цяло разсъждавам така - щом не иска да се откачи от мен, значи още не е готов за тази стъпка, значи чувства някаква несигурност, има нужда от моето присъствие. Вярвам, че най-доброто, което мога да направя в такъв случай, е да му дам това, от което има нужда. До толкова, до колкото и аз се чувствам ОК, защото да идва с мен в тоалетната не ми беше ОК.
И при нас е така! Не е успокоение, но да знаете не сте сама. Буквално се чувствам ,като онези маймуни, дето маймунчето постоянно виси на корема на майка си. Много ми е трудно да върша каквото и да е било. Иска цялото внимание за него. Имам по-голямо дете на 5 и половина ами и от нея пищи, когато я прегърна или си говорим. Много е трудно, не знам зъби ли са, какво е, но надявам се скоро да мине този период.
И аз се присъединявам с това, че не сте сама. Моята е на 1г и 10м, а реве като магаре докато съм права в стаята, щом лежа и тя е до мен е спокойна. Направо е ужас, бяга ми се- по чорапи, без да гледам назад. Не говори още, вечер също заспива късно. Да се надяваме, че е период..... По-лошо е и от коликите.
Мили майки, реших и аз да споделя, нищо че темата е стара, барем ми олекне.
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
Мили майки, реших и аз да споделя, нищо че темата е стара, барем ми олекне.
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
При мен все още има такива периоди на тръшкания и т.н., но започнах да бъда по-строга с него. Не викам, не се карам, не бия, но тонът ми е по-строг. Засега уж имам някакъв успех…
Мили майки, реших и аз да споделя, нищо че темата е стара, барем ми олекне.
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
При мен все още има такива периоди на тръшкания и т.н., но започнах да бъда по-строга с него. Не викам, не се карам, не бия, но тонът ми е по-строг. Засега уж имам някакъв успех…
Колко е голямо сладурчето
Мили майки, реших и аз да споделя, нищо че темата е стара, барем ми олекне.
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
Синковеца е на година и 2 мес почти, и до тук са се брояли на пръсти нощите, в които не съм ставала поне през 2 часа или той е ставал да играе. То не бяха колики, непрекъснат плач, зъби, нощни будувания, като цяло бебето е мрънкащо почти винаги за нещо. Скоро имахме операция ингвинална заклещена херния по спешност и помислих, че може би това го е тормозило да мрънка постоянно. Но не. Операцията мина и замина, но той си мрънка. Хвърля играчките винаги, разхвърля. Аз съм спокойна с него, говоря му, обяснявам му, гушкам го, играем. Честно да ви кажа понякога вече нямам никакви сили. Бащата ми помага максимално. Просто това постоянно хленчене и мрънкане е като някакво вътрешно дразнение и има моменти, които просто мечтая за тишина. Единственото време, що годе в което не мрънка е в количката на разходка. Трябва да се движа, иначе почва да негодува отново.
Хора, това ми е второ дете, с първото такова нещо не помня.
Надявам се да отмине и ви пожелавам силна нервна система!!!!
При мен все още има такива периоди на тръшкания и т.н., но започнах да бъда по-строга с него. Не викам, не се карам, не бия, но тонът ми е по-строг. Засега уж имам някакъв успех…
Колко е голямо сладурчето
На 1г. и 10м.
