Благодаря ви! Видимо ми изглежда добре детето, нямаше от изброените признаци, даже след това тича, събира стотинки, разнася неща (трябваше да съберем багажа, защото днес пътуваме така или иначе). Стана време за следобедния му сън, даже закъсняхме с него и по пътя заспа...
- Публикувана: 10 март 2023, 08:18 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2023, 18:20 ч.
Бързи въпроси и отговори деца - 4
Мисля, че няма за какво да се притесняваш. Понякога притеснението на нас родителите е по-голям отколкото неразположението на детето.
Къде следите за интересни събития (за София) за малки деца, които още не са ученици? Фейсбук (коя страница), сайт някакъв, тема във форума?
Иска ми се да мога да следя за синтезирана информация за интересни мероприятия, но не съм особено активна във социалните медии.
Преди е имало тема в този под форум, Къде, какво, кога, но е вече преместена в подфорум извънкласни дейности и се споделят основно събития за по-големи деца.
Ще ми се да имам на една ръка разстояние информация за, примерно, цирк, куклен театър, организирани концерти/игри/активности на открито. Идеи?
Иска ми се да мога да следя за синтезирана информация за интересни мероприятия, но не съм особено активна във социалните медии.
Преди е имало тема в този под форум, Къде, какво, кога, но е вече преместена в подфорум извънкласни дейности и се споделят основно събития за по-големи деца.
Ще ми се да имам на една ръка разстояние информация за, примерно, цирк, куклен театър, организирани концерти/игри/активности на открито. Идеи?
Тук: https://sofia.plays.bg/
Но информацията не е пълна. На мен и извън София, на близки дестинации, биха ми били полезни, но не намирам синтезирано на едно място и пропускаме интересни събития за съжаление.
Но информацията не е пълна. На мен и извън София, на близки дестинации, биха ми били полезни, но не намирам синтезирано на едно място и пропускаме интересни събития за съжаление.
Здравейте ,малкия получи обрив ситни пъпчици над дупето,на следващия ден тези пъпчици бяха по целия гръб а днес и на сгънката на лакътя ,възможно ли е да някаква хранитерна реакция. Давала съм му яйца ,но преди също съм ,сменихме марката памперси. На врътлето също има ,но тях мислех,че ги има ,защото сестра ми го избърсаля с мокра кърпа,но вече не съм сигурна ,ще прикача и снимка да кажете дали ви изглежда като някаква реакция 
Случвало ли ви се е втрисане без температура?
Синът ми, на 8г, сутринта се събуди с гърлобол и хрема. През деня му нямаше нищо и сега се оплаква, че му е адски студено, при положение, че аз умирам от жега. Навлякох го, завих го с куп одеяла и не знам дали няма да избие някоя висока Т. Засега няма, даже е студен на пипане.
Синът ми, на 8г, сутринта се събуди с гърлобол и хрема. През деня му нямаше нищо и сега се оплаква, че му е адски студено, при положение, че аз умирам от жега. Навлякох го, завих го с куп одеяла и не знам дали няма да избие някоя висока Т. Засега няма, даже е студен на пипане.
Случвало ли ви се е втрисане без температура?
Синът ми, на 8г, сутринта се събуди с гърлобол и хрема. През деня му нямаше нищо и сега се оплаква, че му е адски студено, при положение, че аз умирам от жега. Навлякох го, завих го с куп одеяла и не знам дали няма да избие някоя висока Т. Засега няма, даже е студен на пипане.
Синът ми, на 8г, сутринта се събуди с гърлобол и хрема. През деня му нямаше нищо и сега се оплаква, че му е адски студено, при положение, че аз умирам от жега. Навлякох го, завих го с куп одеяла и не знам дали няма да избие някоя висока Т. Засега няма, даже е студен на пипане.
Абсолютно нормално е това при разболяване. Втрисането реално е борбата на тялото с вируса. Вариантите са да не вдигне температура и да си остане само със симтомите до сега или да го повали вируса и да повиши температура.
Аз в момента съм болна, вече почти на оздравяване и бях точно така, нямах температура, но ме втрисаше, за радост успях да се справя и не вдигнах. Лекувайте гърлото, за да помогнете, много чай с мед и да смуче хапчета за гърло. Бързо оздравяване /
Аз в момента съм болна, вече почти на оздравяване и бях точно така, нямах температура, но ме втрисаше, за радост успях да се справя и не вдигнах. Лекувайте гърлото, за да помогнете, много чай с мед и да смуче хапчета за гърло. Бързо оздравяване /
Абсолютно е възможно да има втрисане без температура. Има и много такива вируси. Сега е и много масов вируса с гърло, температура и сопол.
Аз с въпрос - в градината ми искат несесер за моливи (с моливи). От къде купихте на приемлива цена (джъмбо ми е далече)? Ходих вчера в пепко и кик нямаха. В лидл не ми хареса - имаше 1 брой розов изостанал.
Аз с въпрос - в градината ми искат несесер за моливи (с моливи). От къде купихте на приемлива цена (джъмбо ми е далече)? Ходих вчера в пепко и кик нямаха. В лидл не ми хареса - имаше 1 брой розов изостанал.
Здравейте! Пиша да си сверя часовника, защото вече истерясвам. Дъщеря ми скоро прави 4 години... Вади се играчка след играчка, като старата не се връща обратно и вкъщи става невероятен хаос. С мъжа ми се изнервяме много... Почваме да викаме, което знам, че не е правилно, но не мога да се контролирам 
В резултат на тези забележки, тя също се е научила да вика, започна и да послъгва от страх да не й се скараме.
По 100 пъти на ден се обяснява, че вкъщи не се скача от високо, защото е неприятно за хората, които живеят под нас и продължава да се скача. Ами побъркваме се.
Помолим ли я да помогне с нещо, има отпор. Все не може, "Мамо, ти", "Тати, заедно"... Леглото си не "може" да оправи, въпреки че може. Всички трупаме много негативни емоции и напрежение и високият тон почва да става ежедневие. Все по-трудно ни става да обясняваме с търпение, разбиране и нежност. Имаме бебе на една годинка и преди то да се роди, не й бяхме повишавали тон. Изглежда, че на всички ни е трудно да се справим...
Ще записвам час за психолог, но исках да чуя и други мнения... Не ми харесва какви истерици сме станали и ми се струва, че грешката е в нас. Току-що избухнах пак, защото влезе при баща си, докато беше в интервю. А съм обяснила, че не трябва да ходи при него. И реагирах доста неприятно
В резултат на тези забележки, тя също се е научила да вика, започна и да послъгва от страх да не й се скараме. По 100 пъти на ден се обяснява, че вкъщи не се скача от високо, защото е неприятно за хората, които живеят под нас и продължава да се скача. Ами побъркваме се.
Помолим ли я да помогне с нещо, има отпор. Все не може, "Мамо, ти", "Тати, заедно"... Леглото си не "може" да оправи, въпреки че може. Всички трупаме много негативни емоции и напрежение и високият тон почва да става ежедневие. Все по-трудно ни става да обясняваме с търпение, разбиране и нежност. Имаме бебе на една годинка и преди то да се роди, не й бяхме повишавали тон. Изглежда, че на всички ни е трудно да се справим...
Ще записвам час за психолог, но исках да чуя и други мнения... Не ми харесва какви истерици сме станали и ми се струва, че грешката е в нас. Току-що избухнах пак, защото влезе при баща си, докато беше в интервю. А съм обяснила, че не трябва да ходи при него. И реагирах доста неприятно
Има ли вариант да попитате детето кое от няколко изброени варианта иска да прави? Примерно предлагате рисуване или конструктор или каквото решите. Също обяснявате, че сега не е време за скачане, хората отдолу почиват и давате друго време, когато е приемливо или обещавате да идете на люлка вън ако сега слуша. И съответно изпълнявате. За играчките намалете количеството и провете ротации. Примерно днес има 10 играчки. След 2 дни други 10. Ако се тръшка за играчки просто спокойно обяснявате, че защото не си ги прибира, сега ще играе само с тези. Колкото и време да реве и тръшка вие пак спокойно си обяснявате защо са и прибрани играчките. Вие очаквате да извади нещо и като не и се играе с него да го прибере, но това ми се вижда нереалистично. Просто се примирете до накъде с хаоса.
Знам, че е трудно. Всеки си изпуска нервите, хора сме. Но когато стане хронично и се отразява на детето, просто трябва да стиснете зъби и да спрете да викате. Аз и преди съм писала, че съм като латерна и всичко се повтаря нон стоп. Дори когато изпълнява, пак го подсещам, побутвам, похвалвам. С този метод съм постигнала много повече отколкото с викове. Целта е не да наказваме лошото поведение, а да стимулираме доброто.
Разберете и че няма да стане отведнъж, ще трябва време. И вероятно детето ви също от време на време ще пробва грониците и нервите ви. Така че многооо търпение.
Знам, че е трудно. Всеки си изпуска нервите, хора сме. Но когато стане хронично и се отразява на детето, просто трябва да стиснете зъби и да спрете да викате. Аз и преди съм писала, че съм като латерна и всичко се повтаря нон стоп. Дори когато изпълнява, пак го подсещам, побутвам, похвалвам. С този метод съм постигнала много повече отколкото с викове. Целта е не да наказваме лошото поведение, а да стимулираме доброто.
Разберете и че няма да стане отведнъж, ще трябва време. И вероятно детето ви също от време на време ще пробва грониците и нервите ви. Така че многооо търпение.
И 10 играчки да са, те ще са навън. Сега съм й казала, че ако видя играчка, с която не се играе и не е сложена на мястото й, я прибирам нависоко. Но все пак не съм сигурна дали и това е правилно. На мен не ми е проблем да прибера всичко буквално за 5 минути, но така се учи да чака всичко наготово....
Аз също съм постигала чудесни резултати с търпение и обясняване. Това дете до 3 години почти не е имало кризисни моменти, ние бяхме спокойни и не сме викали. Сега обаче става доста непослушна. Казваме й да не прави нещо, все едно не сме й казали нищо... За скачането е обяснявано безброй пъти. Казали сме й, че може да скача при двете баба и на вилата, но вкъщи не, защото под нас живеят хора и ги притесняваме така. Освен скачането, постоянно се тропа по ламината с нещо, тича се от стая в стая...
Мързи я да пишка и се изпуска по малко в гащите. Ако пък се изпишка, си зарязва така гърнето. Аз това по мога да го понеса, обаче баща й се побърква, че не си хвърля пиш в тоалетната и постоянно й се кара за това.
Но да, нещо не е наред и това е нашето поведение, което се отразява лошо на детето. Всяка втора дума е забележка и "не прави така, не прави иначе".
Аз също съм постигала чудесни резултати с търпение и обясняване. Това дете до 3 години почти не е имало кризисни моменти, ние бяхме спокойни и не сме викали. Сега обаче става доста непослушна. Казваме й да не прави нещо, все едно не сме й казали нищо... За скачането е обяснявано безброй пъти. Казали сме й, че може да скача при двете баба и на вилата, но вкъщи не, защото под нас живеят хора и ги притесняваме така. Освен скачането, постоянно се тропа по ламината с нещо, тича се от стая в стая...
Мързи я да пишка и се изпуска по малко в гащите. Ако пък се изпишка, си зарязва така гърнето. Аз това по мога да го понеса, обаче баща й се побърква, че не си хвърля пиш в тоалетната и постоянно й се кара за това.
Но да, нещо не е наред и това е нашето поведение, което се отразява лошо на детето. Всяка втора дума е забележка и "не прави така, не прави иначе".
Аз съм спряла да водя битката за играчките. Имам две деца. Холът ни е отделно от кухнята и сме ги превърнали в игрална зала. Като се развихри малката, прави стаята на панаир. Ако имам сили и възможност, оправяме заедно, или аз като съм сама. Ако ли не- оставям всичко така.
С голямото се научих, че има време за всичко и дори на 8 пак може да се научи на ред.
Иначе, поведението на детето ви донякъде е нормално и обяснимо. Също така е нормално и обяснимо изпускането на нерви и викането. С два думи - добре дошли в родителството 😃 понякога, а и доста често децата не се държат според очакванията ни и са провокатори, а ние си изпускане нервите, но това не ни прави лоши родители, а нормални човешки същества. Понякога е нужно да подвикнеш, за да се разбере, че границите са преминали.
С голямото се научих, че има време за всичко и дори на 8 пак може да се научи на ред.
Иначе, поведението на детето ви донякъде е нормално и обяснимо. Също така е нормално и обяснимо изпускането на нерви и викането. С два думи - добре дошли в родителството 😃 понякога, а и доста често децата не се държат според очакванията ни и са провокатори, а ние си изпускане нервите, но това не ни прави лоши родители, а нормални човешки същества. Понякога е нужно да подвикнеш, за да се разбере, че границите са преминали.
Абсолютно е възможно да има втрисане без температура. Има и много такива вируси. Сега е и много масов вируса с гърло, температура и сопол.
Аз с въпрос - в градината ми искат несесер за моливи (с моливи). От къде купихте на приемлива цена (джъмбо ми е далече)? Ходих вчера в пепко и кик нямаха. В лидл не ми хареса - имаше 1 брой розов изостанал.
Аз с въпрос - в градината ми искат несесер за моливи (с моливи). От къде купихте на приемлива цена (джъмбо ми е далече)? Ходих вчера в пепко и кик нямаха. В лидл не ми хареса - имаше 1 брой розов изостанал.
При втрисане не завивам, но обикн това е знак,че вдига темп
При темп също махам макс дрехи, независимо че за детето не е приятно.Помага много за сваляне на темп.
За неслушането, напълно познато ми е че до 3г детето бе кротко, проблеми и истерии не е имало (е, при нас неслушането не е за оправяне на играчки или пиш, а напр за да не стиска котките в двора и да ги има за играчки, да не се сърди че ще прибираме след 100 площадки, да си ляга вечер без сърденки и не й се спяло...), след 3г видя, че има повечко сила и според мен и от самата възраст взе да става по-трудно, но да, многоооо ама много зависи как реагират родителите и каква е обстановката, те искат да усещат значимост и контрол, не постоянно да се казва Не това, прави онова
Трудно се поставят границите, а явно ги тестват още повече. Обаче освен нея главно работете над себе си според мен, за да имате повече ресурс и търпение, а за детето е нормален период, със слъгването също е нормално, аз се опитвам да не реагирам остро и да покажа,че е важно да се споделя, а не да се крие, да няма страх.
При темп също махам макс дрехи, независимо че за детето не е приятно.Помага много за сваляне на темп.
За неслушането, напълно познато ми е че до 3г детето бе кротко, проблеми и истерии не е имало (е, при нас неслушането не е за оправяне на играчки или пиш, а напр за да не стиска котките в двора и да ги има за играчки, да не се сърди че ще прибираме след 100 площадки, да си ляга вечер без сърденки и не й се спяло...), след 3г видя, че има повечко сила и според мен и от самата възраст взе да става по-трудно, но да, многоооо ама много зависи как реагират родителите и каква е обстановката, те искат да усещат значимост и контрол, не постоянно да се казва Не това, прави онова
Трудно се поставят границите, а явно ги тестват още повече. Обаче освен нея главно работете над себе си според мен, за да имате повече ресурс и търпение, а за детето е нормален период, със слъгването също е нормално, аз се опитвам да не реагирам остро и да покажа,че е важно да се споделя, а не да се крие, да няма страх.
Препоръчани теми