Здравейте момичета! Тъй като аз съм с еднорога матка, а за нея има много малко информация в интернет пространството... И като цяло малко лекари имат реален опит с подобно състояние. Бих искала да споделя моя опит най-вече за периода на бременността. Надявам се да съм полезна.
Еднорогата матка би следвало да представлява проблем при износване, а не при зачеване, но при мен не беше така. Може би е имало и други причини.
Достигането до тази диагноза в България ми отне 4г, през които 2 цветни снимки - едната в Шейново, другата в Щерев и множество прегледи при всякакви АГ, докато не се срещнах с д-р Калчев от МЦ Калчев. В последствие диагнозата се потвърди и в Турция.
Нещо, което се установи от снимките, беше, че няма лява тръба. От там повечето АГ твърдяха, че или нямам ляв яйчник или, че той не работи. При лапароскопска операция се потвърди, че имам и изглежда ок, но въпреки това АГ продължаваха да не виждат антрални фоликул в него. Оказа се, че самия яйчник е по-високо разположен и се вижда само с ехограф през корема.
В крайна сметка успяхме с инвитро опит в Турция. В клиниката, на която се спряхме, ми обясниха, че ще трансферират само по един ембрион, защото няма да мога да износя 2 бебета наведнъж и препоръчват серклаж в 12гс.
Малко преди 12гс го бях уредила за следващата. 2ма АГ бяха потвърдили, че е ок да се направи. И се срещнах с д-р Сигридов, който при шийка 37мм категорично се противопостави и предложи да я следим на 2с и ако се скъси, тогава да се направи серклаж. Реших да му се доверя.
В крайна сметка серклаж не се наложи и благодарение на д-р Сигридов и д-р Ковачев, изкарах една прекрасна бременност без никакви проблеми, макар и високорискова.
Родих планово секцио, освен по други медицински причини и понеже бебето остана в седалищно предлежание.
Поста стана дълъг, но мисля, че засегнах по-важните и противоречиви моменти по моя път.
Успех момичета!
Еднорогата матка би следвало да представлява проблем при износване, а не при зачеване, но при мен не беше така. Може би е имало и други причини.
Достигането до тази диагноза в България ми отне 4г, през които 2 цветни снимки - едната в Шейново, другата в Щерев и множество прегледи при всякакви АГ, докато не се срещнах с д-р Калчев от МЦ Калчев. В последствие диагнозата се потвърди и в Турция.
Нещо, което се установи от снимките, беше, че няма лява тръба. От там повечето АГ твърдяха, че или нямам ляв яйчник или, че той не работи. При лапароскопска операция се потвърди, че имам и изглежда ок, но въпреки това АГ продължаваха да не виждат антрални фоликул в него. Оказа се, че самия яйчник е по-високо разположен и се вижда само с ехограф през корема.
В крайна сметка успяхме с инвитро опит в Турция. В клиниката, на която се спряхме, ми обясниха, че ще трансферират само по един ембрион, защото няма да мога да износя 2 бебета наведнъж и препоръчват серклаж в 12гс.
Малко преди 12гс го бях уредила за следващата. 2ма АГ бяха потвърдили, че е ок да се направи. И се срещнах с д-р Сигридов, който при шийка 37мм категорично се противопостави и предложи да я следим на 2с и ако се скъси, тогава да се направи серклаж. Реших да му се доверя.
В крайна сметка серклаж не се наложи и благодарение на д-р Сигридов и д-р Ковачев, изкарах една прекрасна бременност без никакви проблеми, макар и високорискова.
Родих планово секцио, освен по други медицински причини и понеже бебето остана в седалищно предлежание.
Поста стана дълъг, но мисля, че засегнах по-важните и противоречиви моменти по моя път.
Успех момичета!
