Домакини 84/ Уютни и весели празници

Привет, лейдис!

Джейми, взела си го бе, спокойно! Ако можеш - полегни следобед да си вземеш малко сън.

Ели, на 40 си си съвсем млада за бебе, моля те! Имаме (поне) една съфорумка на 45 е с пето Аз си признавам, че не ми стиска, а вероятно съм и прекалено голяма егоистка и искам професионална реализация вече... Обожавам си децата, но никога не съм си представяла живота ми да се изчерпва с майчинство и домакинство.

Валюци, браво за резултатите! Американският е чудесен избор и няма нищо общо с класическото образование, с което Мими има кофти опит. По принцип в университета ще попадне на своите хора като среда

Стади, като ще сте сами в къщата наистина защо да не идете? Я си взимайте почивката и не го мисли. А и те до понеделник ще са по-добре.

Плами, мечтите са, за да се сбъдват! 🍀

Калинче, как си? Стискам палци терапията да е лека и успешна 🍀❤️

Моите зверове са добре вече, пилят ми нервите и ми пробват търпението... Успели са да ме лепнат, но за разлика от тях антибиотик не мога да пия - лятото направих анафилактичен шок в болницата от антибиотиците за бъбреците и тъй като не установиха кое точно го е предизвикало - не смея вкъщи. Та... Ще страдам 😂😂😂😂

Ангелче, скорошно оздравяване!
Аз се колебаех за почивката, но ММ, педиатърката, сестра ми, майка ми също казват да заминаваме. Гого е добре. Марти прикашля, ама му е 2- ри ден все още. Трябва време да подействат лекарствата. В понеделник сутрин ще минем през лекарката и тръгваме с торбата лекарства. Ще сме в една махала близо до Трявна. Лятото ходихме там и много ни хареса. Спокойствие, тишина, чист въздух.

Ели, стискам палци щом го искаш. Ако имахме финансовата възможност, и аз бих се навила на 3- то. Но да съм си вкъщи и няколко години да съм посветена на децата. Засега няма такава възможност.

Плами, успех!
Джейми, взела си го, не се и съмнявам.
Ели, браво за решението.
Ангелче, така правят децата, разболяват мама, а те се оправят и започват да щуреят. Оправяй се бързо
Ста ди, бързо да минава и при вас и да си починете на къщата
марулета, приятно изкарване с госпожицата
Нас времето ни насмете, трябваше да ходим на вилата. Като видяхме времето вчера, решихме, че никаква работа няма да свършим, а и на Шефа му изникна ходене на РД. Сутринта като видяхме какво слънце пече, вече беше късно, Шефа отиде на купон, а ние от вчера се бяхме разбрали с една приятелка да я вземем в неделя и да минем само да видим какво е положението.

Съфорумката с 5-тото го роди на 47(освен ако няма още някоя с 5 около тези години),моите приятелки дето си ги намерих тук са с по 1 дете,едната е родила на 44,другата на 45,не съм ги питала дали биха опитали отново, защото още не сме толкова близки,а и са с проблеми като мен...

Ние искахме трето дете, много! Но нестана бързо, а и щерката вече в горните кладове взеда мрънка, че бал ще прави, а аз бебе ще гледам. А сега вика, "абе що си ме слушала, що не ми тодихте сестричка?!"

Едно време като бе малък Слави на една площадка идваше семейство с бебета близнаци и 20-годишен син.Моята разлика с най-малкият ми брат е 19 години и половина.Единственият проблем е,че не сме си близки,но сигурно защото не сме от една майка...

Аз малко съжалявам, че някак си не бях по-настоятелна. Но така е трябвало да бъде. Сега нямам търпение да се изнесат и да си останем на саме с ММ.Знам,че тогава ще мрънкам, че ми липсват.
   Една от най-близкитр ориятелки на дъщеря ми се сдоби с братче в 10клас,а сестра й студентка. Майката карала цветна, споделила с каките и те казали в никакъв никакъв случай да не го маха. Сега си имат Симеон, приятелката на дъщеря ми го отгледа почти. Много помагаше. Тяеече има свои дечица, но братпето е навсякъде с нея.

И аз бях навита за трето, докато не се роди номер 2, който ми разказа играта. Мои роднини не една и две имат и трето, ами едните сами си ги гледат, могат да си позволят бавачки когато са болни, доходите им позволяват. Другите разчитат баби да им ги  гледат, постоянно се оплакват как все нещо имали нужда, а не можели да осигурят. Приказката за едната паничка вода не я приемам. Нито искам някой да ми гледа децата, нито мога да осигурят условия за трето, така приключих с темата.

Джейми, мен точно това ме спира. Дете не се гледа с един черпак повече вода в манджата. Не говоря за свръхзадоволяване, а за базисни нужди. Хубава и качествена храна, пътувания и екскурзии, посещения на театър, кино, сладкарница, спорт, уроци по нещо.

Лафа за паничка/черпак вода е верен. Но! Много зависи дали човек иска просто да има Х брой деца, или иска да има Х брой деца, на които има възможност да осигури платено средно, хубав колеж/университет и базов старт в живота. Споделяла съм, че ние бяхме пет - имам само един брат, но баща ми изгуби много рано сестра си и нейният съпруг и осинови братовчедите ми - три броя тогава от 6 до 15 годишни, 94 година. Отлично знам 2 и 200. И не искам децата ми да го знаят.

Едит: Ели, същата е, "подмладих" я леко 😁

Току що питах ММ (на 44г.) как се чувства за още едно дете... Бил ок, няма проблем, не се чувствал стар.... Живи и здрави, да даде Господ на други, аз вече минах през 3 раждания и съм пас.

Аз съм казвала многократно, че дори да имам финансовата възможност, (а я имаме, поне за второ) 10 деца да отгледам, повече бременна и раждане никога. Вероятно не е много добре точно днес да го казвам, аз докторите така или иначе много, много не ги тача, ама АГ са ми първи в черния списък. Те са основната причина да нямаме второ дете. Просто отвратителни. Особено, като имаш проблем изобщо несвързан с тяхната специалност. Мен дископатията и радикулита на гръбначния стълб са ме парализирали 2 пъти, преди да забременея. 15 години слушам от ортопеди и невролози, че аз трудно ще изкарам бременност. Имам трайно затиснати нерви, на които проводимостта е малко над половината от нормалното. При положителен тест отидох първо при ортопеда, вместо при АГ. Като се престраших, забременях и започнах да търся доктор за раждането, обяснявайки проблемите с опорно двигателния апарат, не вярвам още какво чувах. Например "какво разбират ортопедите от раждане?". Отговорих "каквото некадърните АГ не разбират" и излязох. А ортопеда ми, даде пример с негова пациентка със същите като моите проблеми, раждала в същата болница и силен напън затиска нервите и от кръста на долу се парализира. Не временно. Най-после се намери докторка, която напълно се съгласи, че е рисково. Другия проблем беше че не трябваше да съм със спинална или епидурална упойка, заради това, че прешлените на кръста ми, където се слага, изобщо не са в нормално разположение. А снимка не е хубаво да правиш, че анестезиолога да се ориентира. За мен това беше още по-страшно, бременността някак я избутах. Решението беше пълна упойка. А анестезиоложката на раждането ми се разсърди, че ѝ прекъснах кафето. Даже си позволи да държи тон на докторката, която към момента беше с 35 годишен стаж и завеждаща родилното в тази болница повече от 20, че проблеми с кръста не били основание за секцио. Тя ѝ каза да си гледа упойките, а основанията за секцио да остави на нея.  Думите ѝ бяха "или сега спинална или после няма да се занимавам с тебе". Казах ѝ, че няма нищо да ѝ подпиша, да я видя как ще ми сложи каквато и да е упойка. Изобщо беше ужасяваща поредица от срещи с "доктори", които не ги интересува или са достатъчно некадърни че да не знаят нещо от друга специалност, което не е ядена физика и даже човек, изобщо не учил медицина би разбрал. Това беше причината за решението да не раждам повече. А вече съм на възраст, на която няма да издържа бременност ни то физически, ни то психически. Нищо, че от гинекологична гледна точка нямах проблем и първия път, предполагам нямам и сега. Честит ден на родилното помощ!

Слагам кафето и отивам да правя закуска! Добро утро!

Добро утро!
Почерпете се за първия юбилей на дребосъчка - Ели става на цееееели 10 😁







Мислех да ѝ пожелая да се кротне, но все пак е дъщеря на майка си 🤣🤣🤣 Затова - само да е здрава и щастлива ❤️

Добро утро!
Да е жива и здрава Ели, късметлийка и истинска дъщеря на майка си!
Кога пораснаха тези деца? Ние тръгваме към вилата