Пиша ви в тежък момент, на периоди получавам реминисценции от кошмарното ми детство, преди баща ми-психопат да се изнесе и да ни истави на мира. Спомням си ясно как баща ми биеше мама пред мен до 7-годишната ми възраст, когато нещо му щукна и се изнесе( слава на Бога). В резултат на всичко, което преживях станах много затворена в себе си, трудно допускам хора и до ден днешен. Първата си връзка започнах на 26-годишна възраст, защото ме беше страх от мъжете, в тях виждах изверга, който биеше мама пред очите ми. Не мога да скрия, че изпитвах и дори още изпитвам гняв и към нея и съм се държала лошо с нея в дадени момента, което не мога да си простя. Постоянно си мисля, че съм съшия изверг като баща ми, иска ми се да не се бях раждала. Иначе винаги съм вила в добра среда, учих в елитно училище, родителите на моите съученици бяха заможни и заедно. Винаги съм се чувствала различна и изгубена. Има ли шанс за хора като мен, преживели подобно нещо? Не мога да спра да си задавам въпроса защот това се случи точно на мен и на мама, която е най-добрият човек на света - и на мравката път прави. Не мога да се отърва от усещането, че светът е лош и злото в хората е заложено някъде вътре в тях, по рождение. Можем ли ние, хората с тежко детство, да намерим смисъла? Ако сте минали през подоно нещо, намерихте ли път нагоре?