Здравейте! В последните 2 години се наложи с дъщеря ми (7г.) да живеем при родителите ми (ако имах избор не бих си го причинила, нито на детето ми), които тотално сринаха авторитета ми пред детето като майка и я разглезиха до безкрай. От едно спокойно, послушно и отговорно дете, я превърнаха в разглезено, нервно и истерично дете. Аз забранявам нещо - те разрешават, карат я да ме лъже, карат се с мен пред нея, крещят ми, карат се помежду си. С тях няма забрани, няма правила, няма граници. Пълен хаос. След като се насъбраха тези неща, не я оставям дори за минутка с тях без мое присъствие, (преди се е случвало за час-два) но въпреки това, дори със самото си присъствие успяват да съсипят възпитанието на детето ми. Пробвах да говоря с тях 1000 пъти - без резултат, не разбират, че правят на детето ми мечешка услуга. Например - наказала съм я да не яде сладко, а дядо й цели три пъти дойде да каже, че е купил сладолед - “ама айде взел съм десертче, няма ли сега да дадеш на детето”, “ как така няма да й дадеш”. Това е само един дребен пример. Скоро ще се изнесем, дойде и този момент, за съжаление се проточи доста и ме е страх, че дори когато сме далече няма да има оправия. Опитвам се да не изпускам контрола, но просто вече се чувствам безсилна. Старая се да съм твърда и категорична, без да крещя, без да изпадам в излишни обяснения, но имам чувството, че вече нищо не работи с моето дете. Вчера я наказах като й взех играчките, след няколко насъбрани бели за деня и забележки от моя страна, тя изпадна в истерия, крещеше с всичка сила и хвърляше всичко до което се добере, за първи път се случва чак такова нещо и виждам, че става все по-зле. Когато си бяхме отделно двете, тя беше просто прекрасно дете, проблеми никакви не съм имала с възпитанието й. Не знам как да процедирам занапред… Дали ако си се придържам към идеята да съм строга и безкомпромисна, да не обръщам внимание на истериите и да реагирам спокойно, все пак някога ще се нормализират нещата, още повече като се отделим скоро? Защото виждам, че като й кажа, че нещо не е правилно, колкото повече й обяснявам, тя само ми се обяснява как аз съм виновна или за всичко си има причина и се налага. Както като и забраня нещо и се започва “ама защо”, “не!”, “няма пък”, “ти нищо не ми даваш”, “ама аз така искам”, “ама не искам сега” и тем подобни, изобщо не зачита думата ми, не ме зачита като авторитет. Моля за съвети. Благодаря предварително.
- Публикувана: 19 септ. 2022, 10:26 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2022, 00:19 ч.
Разглезено и истерично дете
Единственият ми съвет е да стискаш зъби, докато се изнесете и дано това да е по-скоро. Няма да коментирам поведението на родителите ти, защото:
1. Ако започна, скоро няма да спра;
2. Нищо добро няма да напиша за тях.
Само ще кажа, че детето не е виновно, че получава смесени сигнали.
1. Ако започна, скоро няма да спра;
2. Нищо добро няма да напиша за тях.
Само ще кажа, че детето не е виновно, че получава смесени сигнали.
Разбира се, знам, че проблемът не е в детето ми. Но не знам вече кой би бил правилният ми подход към нея. Докато се изнесем, гледам да сме минимално време вкъщи, излизаме след училище, след занималня. Всичко, което описах, се случва дори за малкото време, което прекарваме покрай тях. Не виждам как, дори когато сме отделно, ще върна доверието й към мен и авторитета си като родител.
Твоите родители те приемат за дете, както ти приемаш детето си за такова. Съответно ти налагаш нещо, но те се смятат, че са по-прави. Трябва да се изясниш с тях и да се договорите, че това е твоето дете, твоите принципи и пред детето сте единни. Ако не одобряват нещо, могат да ти дадат съвет в личен разговор и не пред детето и до там. Но трябва да поставиш граници.
Но в същото време донякъде е нормално - бабите и дядовците винаги обичат да глезят внуците си - така че позволявай им понякога да му дадат по някой сладолед. Няма кой знае какво да стане. Трябва да си и гъвкава - не залитай по супер строгият родител - след време детето ще те намрази.
Но в същото време донякъде е нормално - бабите и дядовците винаги обичат да глезят внуците си - така че позволявай им понякога да му дадат по някой сладолед. Няма кой знае какво да стане. Трябва да си и гъвкава - не залитай по супер строгият родител - след време детето ще те намрази.
Няма оправия. Имам подобен проблем с майка ми, спори с мен пред детето, не ме признава за авторитет, и да се вслуша в мен показва, че е неохотно, контра на почти всичко, което правя. Не се осъзнават, мислят, че няма нищо лошо, че не се отразява на детето. Има разлика между сладолед от време на време и системно погазване на правилата, които майката се опитва да наложи, или вече е наложила. Аз не живея с родителите си и това го играем сравнително рядко, за по 2 седмици посещение на 3-4 месеца. Решението ще дойде като се изнесеш, според мен няма да има проблеми с възстановяването на реда. Детето вече е голямо и със сигурност разбира абсолютно всичко, аз бих се държала, както винаги и не бих променяла тактиката, защото ти си имаш очевидно работещи методи, които просто са се повлияли от средата.
Съчувствам ти. И аз като останалите смятам, че решението е само изнасяне възможно най-бързо! След това нещата ще се подредят, когато детето вече не получава смесени сигнали и объркване и е ясно, че ти едиствения авторитет, който трябва да слуша. И разбира се, силно намаляване на контактите с тях до абсолютния минимум, иначе няма да има положителна промяна. За съжаление, не виждам друг вариант.
Дъщеря ми е на същата възраст. Признавам си, че я глезя много, но детето ми е предано (а то и нашето бабче ми противоречи и ми уронва авторитета, какво си мислиш - при това без да го цели нарочно), обаче аз съм източникът на подаръците, забавленията и угажданията, така че детенцето е на моя страна задължително. 
Наказания въобще не ползвам. Обикновено се разбираме с добро, но ако все пак нещо не слуша, заплашвам, че няма да й купувам каквото иска и тя веднага "Добре, добре!" Баба й казва, че е много користолюбива, ама аз наистина смятам, че детето оценява, че душа давам за нея. Много обича и да я хваля. 
Ами едно време нашите все ме критикуваха. На мен пък ми идва отвътре да правя точно обратното. И тя е много по-самоуверена, отколкото аз бях като дете. 🙄
Наказания въобще не ползвам. Обикновено се разбираме с добро, но ако все пак нещо не слуша, заплашвам, че няма да й купувам каквото иска и тя веднага "Добре, добре!" Баба й казва, че е много користолюбива, ама аз наистина смятам, че детето оценява, че душа давам за нея. Много обича и да я хваля. Ами едно време нашите все ме критикуваха. На мен пък ми идва отвътре да правя точно обратното. И тя е много по-самоуверена, отколкото аз бях като дете. 🙄
Lorelada, винаги съм се стремяла към “златната среда”. Нищо от това, което си описала не й липсва, а напротив. Угаждам й, глезя я, старая се да съм добра, любяща и подкрепяща, но и премерено строга когато се налага, с ясни правила и граници. Само че след няколко дни, например, в които й угаждам за почти всичко, тя започва да злоупотребява и явно го отчита като слабост. Едно нещо ако й откажа, после е голяма драма. И ескалира все повече. Дано сте прави и скоро като се отделим, постепенно всичко да се нормализира. Страх ме е, че може да е късно да се превъзпитава вече. Отделим ли се, със сигурност кантактите с родителите ми ще са сведени до миминум. Това са хора, с които няма как да се разбере човек. Vondito ме разбра прекрасно.
Разбира се, знам, че проблемът не е в детето ми. Но не знам вече кой би бил правилният ми подход към нея. Докато се изнесем, гледам да сме минимално време вкъщи, излизаме след училище, след занималня.
И аз мисля, че като се изнесете нещата ще се оправят и най-вече, защото ти самата няма да бъдеш нервна и неуверена. Според мен назказания като лишаване от храна и отнемане на играчки не работят, а само ескалират напрежението, но ти си познаваш по-добре детето и ще се справиш.
Просто стисни зъби да издържиш още малко докато се изнесете. Не позволявай на детето да ти се качва на главата, но гледай да не ескалираш излишно напрежение между вас, че после по-трудно ще оправиш щетите. Детето е малко, имаш шансове да вкараш нещата в нормални релси, след като се изнесете.