Helinor, аз първоначално се подведох по това, че имах вече изграден механизъм за справяне с конфликтни ситуации с чужди деца. Още преди да се роди бебето, Борко беше започнал да бута и удря (първо баща си, после и навън). Съответно четох доста по темата, слушах подкасти и често съветите бяха да не реагирам остро, а да разделя децата, да поставя граница помежду им и да покажа съчувствие към удареното дете (за да демонстрирам емпатия). Затова винаги съм процедирала така. Например ако Борко бутне някое детенце на площадката, дръпвах го настрани, питах детето "Добре ли си? Боли ли те?", след което казвах на Борко, че не позволявам да бута и удря. Не съм го карала да се извинява, но аз се извинявах от негово име. Не само с цел пример, просто така си ми идва от вътре.
От там дойде и грешката ми, че се опитах да прилагам същия модел между него и Оги. Без да се замисля, че те са братчета и че докато навън е окей да поставям граница само на моето дете, вкъщи и двете деца са мои и връзката им е съвсем различна.
Другото, което ме накара да действам така е, че Оги рядко, наистина рядко, е виновен за нещо. Понякога просто си стои и ни гледа, но Борко въпреки това иска да го удря. След като си осъзнах грешката, дори в тези ситуации спрях да му правя забележка и да казвам "не позволявам да удряш". Сега само взимам Борко в мен и му казвам "Май ти е много трудно с бебето вкъщи. Иска ти се да го няма?" - той винаги потвърждава.
И така последните дни трансформацията в нас е голяма. В момента цари любов и разбирателство между двамата с малко конфликти. Преди това беше обратното: малко любов с много конфликти.
Apricity, не е късно, благодаря, че отдели време да напишеш и твоите размисли по въпроса.
С 2-ра точка съм напълно съгласна и мен може би упойката ме притеснява най-много от всичко. За 3-та точка в този случай не се бях замисляла, но ми харесва връзката, която си направила. Единствено с 1-ва точка мога да противореча, защото хора се раждат с какви ли не гадости.. човешото тяло колкото и добре да е устроено, е далече от съвършено. Просто понякога природата се престарава. Но това не го казвам с цел да убеждавам в моята гледна точка. Мисля, ча всеки индивидуално може да си прецени за тяхното семейство дали си струва риска или не. По-скоро ми беше интересно да прочета едно мнение против, тъй като повечето са позитивни. 
Танчето_30, задължително преглед. Напоследък доста деца са с гнойна ангина (включително Борко я изкара), а едни познати стигнаха до спешно вливане на антибиотици заради ненавременни мерки и поддържане на 40 градуса температура.
Апетита ще се върне, когато детето се почвуства по-добре, не се притеснявай. Дотогава давам каквото му се яде. Включително сме имали дни, в които кара на солети, бисквити и сок. И аз се притеснявах да не взема да му разваля хранителните навици, но след боледуване винаги се е връщал към яденето на манджи.
От там дойде и грешката ми, че се опитах да прилагам същия модел между него и Оги. Без да се замисля, че те са братчета и че докато навън е окей да поставям граница само на моето дете, вкъщи и двете деца са мои и връзката им е съвсем различна.
Другото, което ме накара да действам така е, че Оги рядко, наистина рядко, е виновен за нещо. Понякога просто си стои и ни гледа, но Борко въпреки това иска да го удря. След като си осъзнах грешката, дори в тези ситуации спрях да му правя забележка и да казвам "не позволявам да удряш". Сега само взимам Борко в мен и му казвам "Май ти е много трудно с бебето вкъщи. Иска ти се да го няма?" - той винаги потвърждава.
И така последните дни трансформацията в нас е голяма. В момента цари любов и разбирателство между двамата с малко конфликти. Преди това беше обратното: малко любов с много конфликти.
Apricity, не е късно, благодаря, че отдели време да напишеш и твоите размисли по въпроса.
С 2-ра точка съм напълно съгласна и мен може би упойката ме притеснява най-много от всичко. За 3-та точка в този случай не се бях замисляла, но ми харесва връзката, която си направила. Единствено с 1-ва точка мога да противореча, защото хора се раждат с какви ли не гадости.. човешото тяло колкото и добре да е устроено, е далече от съвършено. Просто понякога природата се престарава. Но това не го казвам с цел да убеждавам в моята гледна точка. Мисля, ча всеки индивидуално може да си прецени за тяхното семейство дали си струва риска или не. По-скоро ми беше интересно да прочета едно мнение против, тъй като повечето са позитивни. Танчето_30, задължително преглед. Напоследък доста деца са с гнойна ангина (включително Борко я изкара), а едни познати стигнаха до спешно вливане на антибиотици заради ненавременни мерки и поддържане на 40 градуса температура.
Апетита ще се върне, когато детето се почвуства по-добре, не се притеснявай.
Дотогава давам каквото му се яде. Включително сме имали дни, в които кара на солети, бисквити и сок. И аз се притеснявах да не взема да му разваля хранителните навици, но след боледуване винаги се е връщал към яденето на манджи. 
