Психиатрично обследване на дете

Направете обследване и в Свети Никола.  Вземете и друго мнение. Продължете ОРЕС още малко. На мен ми изглеждате много уплашени. Дайте си време, психичното здраве на детето е по- важно в момента от училището. То няма да избяга. Пък и детето няма проблем с материал. Нашите колко време бяха ДО.

Мама Ру, не знам как си представяш, че пенсионирана учителка ще се навие да е личен асистент на дете, което е достатъчно силно, за да се отскубне. Студенти също не се навиват особено, защото те искат други неща. Накрая родителят става личен асистент, защото рядко чужди хора искат да се занимават.

Стоила, последно, невролог видя ли детето и правихе ли ЕЕГ? Описа ли на психиатъра това, което каза тук за промяната в погледа и после заспиването?

Личен асистент, но само за няколко часа в училище. Ако детето има такъв и той има ангажимент да седи до него и го наблюдава, да реагира на момента, да извади навън, това ще облекчи учителката, която сега просто не може да си води уроците. Има студенти, които за това учат, т.е поне на времето имаше такива специалности, които подготвяха за учители в помощните училища.
Познавам деца с аутизъм.

Помощните училища и сега ги има, но са с едни дълги съкращения на имената. Въпросът е, че няма как човек на възраст да удържи толкова активно и силно дете. Студентите може за това да учат, но не им се занимава или рядко на някого му се занимава. Зная какво се крие зад "пенсионирана учителка или студент" - ниско заплащане за голяма отговорност. Затова хората не искат.

И това го има, да. Но все пак може да опита поне да намери някой сърцат човек, който да опита да бъде асистент на детето или помощник на учителя. Защото то ще е със СОП и от училище също могат да ударят едно рамо в тази насока.

Ама, моля ти се, какъв сърцат човек!  Дай да си говорим нещата реално! Кой ще е този сърцат човек, който ще има свободно време точно по средата на деня и ще трябва да носи отговорност за чуждото дете! Не може толкова да изпадаме в наивности! Това е много отговорна работа и малко хора се навиват - сърцати или не - извън семейството. Ако стане инцидент кой ще носи отговорност - сърцатият, нали!

Andariel, ЕЕГ не сме правили. На обследването споделих всичко, всичко! Тя не искаше да говори тогава, а като не иска - нищо не може да я накара, дори аз. Но аз разказах всичко.
Отново казвам - притеснява ме тая част с личния асистент. Не знам от къде да намеря. Ами, ако напишат процент с чужда помощ или както се води с асистент? И аз не намеря? Не мога да си напусна работата, няма да се справяме финансово. А и си мисля, че нуждата от такъв ще е временна. Защо така си мисля? Не ми се вярваше, че има аутизъм. Но почнах да чета разни из интернет и виждам, че сякаш пък има. Имало деца, на които не им личи докато не влязат в онова състояние с отрицанието, погледа и неконтролируемото тичане.

При невролога каза всичко за погледа и за заспиването и той не реагира и смята, че е ок и го отдават на аутизъм?
Ако не намериш, ще се оправяш както досега  - или ти ще й станеш личен асистент, или някой от семейството.

Да, не беше предложено ЕЕГ. На своя глава ще направя ЕЕГ. Нека само получа епикризата и да ми се подредят мислите.

Според мен е добре да потърсите второ мнение от друг невролог. Той да каже евентуално за еег. Това не е като да пуснете кръвна картина на своя глава.

Вървете в София за ЕЕГ. Има специалисти, които работят с деца с епилепсия и имат опит. Понякога се налага влизане в болница и по-дълго наблюдение.

Стоила, детето е обследвано по твой разказ?!
То въобще ли не говори? Много несериозно ми се струва, ако е така.

Опозиционно поведение има и при други деца. Аз имам приятелка с дете с Аспергер - има си очен контакт, много е отворен към нови неща и хора, никакво опозиционно поведение!

При момичета, особено с по-високо IQ, диагностиката е трудна. Понякога чак като възрастни успяват да ги диагностицират. Това за аутизъм.

Откъде дойде сега епилепсия? Промяната в погледа ли?
Има епилепсия без припадъци, но тук трябва да се помисли по-скоро посока психо-соматични прояви. Има не епилептични припадъци, подобни на ПА, но са с друг произход. Идват от голямото разминаване между очакванията и изискванията на средата и нуждите на индивида.

Аз разговорът за асистента не го разбирам много.
“Виждам” как има стремеж детето да се натика с една рамка и да е като другите: да не пречи, да изпълнява каквото му се каже. Тук мога да бъда много директна, но ще ме изтрият...

При възможност за обучение като частен ученик и възможност от ваша страна да се занимавате - ползвайте възможността. Така детето ще се стабилизира, после може в друго училище да започне, със съвсем друга стартова позиция.

В Германия не е позволена подобна форма, семейства емигрират заради децата си....

Обследвана е съвсем скоро. Епилепсия не съм споменала, да не дава Бог да се налага да се интересувам! Детето говори много даже! Някои думи неправилно или не може да ги изговори. Само, ако бавно ги изговаря - тогава може. Напимер "теРевизор", "теРтрадка". Очен контакт има, винаги гледа в очите като говори на някого. Има интерес към новото, към света. Уж си играе, а по някое време повтаря реплики от телевизора, които току що е чула и пита примерно "какво значи това?". Вчера не можах да и́ обясня нещо и ме пита аз като съм била малка, как съм научила какво значи.
Да, сякаш и ние, родителите, и от училище се опитваме да я набутаме в рамка, да не се отличава от стадото, грубо казано. Според мен това е правилното, нормалното. Различните са проблемни и отхвърляни, това е. В живота има правила.
Това се надявам да е възможно и да се случи. Звучи ми като много добър вариант за нашето положение:

"При възможност за обучение като частен ученик и възможност от ваша страна да се занимавате - ползвайте възможността. Така детето ще се стабилизира, после може в друго училище да започне, със съвсем друга стартова позиция."

Някой може ли да ми дефинира какво значи точно частен ученик в България. Не знам за такава легална форма на обучение у нас. Има ИФО, но не е съвсем същото, защото детето е записано в училище и в дома му се пращат учители от училището, които да му преподават материала по индивидуална съставена програма защото часовете са на 1/3 от тези в училище, а някак си трябва да покрие материала. Изпитват, дават контролни и тестове и оценяват. Часовете може и да са разпокъсано през деня, ангажирате се да сте на разположение в даден момент и детето точно тогава да съдейства и да седне да учи, а не да гледа филмчето по телевизията или да рисува. ИФО не е като ОРЕС. ОРЕС не е лошо, но не помага за социализацията на детето. Синът ми е първи клас също, буден, интелигентен, материалът му е песен, та чак скучен, нооо писане, рязане, лепене са му трудност и затова не иска и да ходи на училище и казва, че не му харесва. Доста време беше у дома ОРЕС заради боледуване и мерките, които са за всички та го виждам - научи се да изключва камерата, написва набързо страниците, не се съсредоточава върху това, което обяснява учителката, готов е за 5 минути и пуска телевизора, грабва телефона, върти се на стола... Нямам възможност да му вися на главата през цялото време. Обучението му не страда, ама поведението - много. Няма да Ви е леко, ще трябват жертви от Ваша страна, за да направите това, което е най-добро за детето, а не най-удобно за Вас. Това, ако искате детето Ви да е в масово училище, а не в бившето помощно. Изборът е Ваш, но от него зависи бъдещето на детето.
Чужда помощ не означава непременно личен асистент. И не Ви задължава да осигурите придружител в училище. И моето дете е с право на чужда помощ, но си ходи самостоятелно на училище и дори на уроци, психолог и така нататък, т.е учи се и на относителна самостоятелност. Можете да запишете детето и за обследване в "Св. Никола" в София, но там се чака ред, така че доста ще почакате - 6 месеца поне. Поне ще имате време да работите с детето и второ мнение.
Епикриза, диагноза, ТЕЛК, СОП не са присъда, а началото на едно дълго пътуване с детето, пренастройване към това, кое е полезно за детето, как можете да му помогнете, но на първо място трябва да дойде разбирането на това, през което минава детето, разбиране на това как възприема света и обичайните за нас неща, как преработва емоциите, кое му помага, кое изостря състоянията...
Магическа пръчица няма. Ако искате да има полза от всичко ще трябва да се ангажирате, защото Вие сте част от екипа, който ще се сформира около дъщеря Ви. Ако няма сътрудничество между членовете на екипа  и съдействие от Ваша страна, не чакайте училището само да се справи с детето. Детето на целодневна форма на обучение ли е? Имам предвид онова рисуване на часове и занималня? Намалете часовете в училище, преместете го в клас, който учи до обед, а след обед децата са на занималня, за да можете да го вземате и да си пише у дома, да водите на допълнителни занимания - психолог най-вече, специален педагог или каквото преценят, че е нужно.
Приемете, че детето Ви не е в състояние да изкара пълен ден в клас и търсете варианти - Вие ли ще минете на 4-часов работен ден, баба ли ще викате на помощ, човек ли ще търсите да наемете (трудна работа), но ако държите детето Ви от 8 до 12 да е в училище ще трябва да осигурите и човек, който да помага. И да, при комбинираната форма има вариант индивидуалните часове да се провеждат в отделна стая в училище, но мисля, че пак ще са на 1/3 от заложените по учебен план. Намерете решение, което ще е по-добро за Вас от сегашното положение да Ви викат в 10 да си вземете детето.

Задължително второ мнение, най-добре в "Св. Никола", поне за България там са най-големите специалисти (нямам личен опит, но доста съм чела). Както и ЕЕГ, при добър (препоръчан) детски невролог. Не ми стана ясно къде сте правили обследване, но това, че има аутистични симптоми/черти изобщо не означава, че има аутизъм! Просто звучи несериозно. Но съм наясно, че тази диагноза се слага много лесно в 21 век. Успех и пишете как се развиват нещата. Пожелавам Ви да са напразни тревоги и всичко да се нареди, като раберете какво ѝ е на дъщеричката Ви.