Благодаря на всички! 🤗🥰
Да разкажа малко: дойдох вчера в 8 и 30 сутринта на преглед в болницата и се оказа, че разкритието вече е към 4см. Предния ден беше 3см. Нямах никакви контракции или болки. Разбрах се с док да ме приеме за наблюдение и ако няма развитие да се прибера вечерта вкъщи. Покрай цялата олелия с приема почна леко да ме пристяга корема и кръста за кратко, но съвсем леко. Док даже се чудеше че съм с такова разкритие и не усещам болезнени контракции. Приеха ме някъде към обяд, направиха запис на тоновете на бебка и ултразвук. Всичко беше наред. Аз продължава да не отчитам кой знае какви контракции. Бях се приготвила, че на тези см болките ще са ужасни.
Следобяд док ме прегледа за разкритие и каза, че вече е към 6 см. 😳 Вече усещах по-отчетливо контракции, но пак не много болезнени. Директно ми направиха клизма и ме преместиха в родилна зала. Пуснаха тонове и след още два прегледа за разкритие, което вече беше станало към 7 см., контртакциите започнаха да набират сила. Започнах да дишам по уроците на Елена Василева и както ме съветваше акушерката при мен.
Не чувствах облекчение от това дишане, но казаха, че е важно за бебето.
После дойдоха и напъните, където се изложих. Не напъвах хубаво. Казваха ми, че напъвам с лице, а не с корема. По това време вече забравих всичко за дишането. На всяка контракция ме караха да напъвам 3 пъти. Едва събирах сила за третото напъване. Тоновете на бебка започнаха да падат и чувах, че говорят за вакуум. Извикаха още един доктор (на който ще съм благодарна цял живот), който каза че положението не е за вакуум. Направиха епизотомия, напънах(отново не както трябва) и доктора ме натисна с цялата си тежест по корема, за да избута бебка. Тя излезе и почувствах най-голямото облекчение. Усещах, че съм неефективна, и около мен чувах само, че на бебето не му е добре и да се стегна да напъвам. 🥺
Щастлива съм, че всичко мина и че тя е добре. Снощи ми я дадоха за малко. След малко ще си я взема при мен да се гушкаме и да се пробваме с кърменето.
Мен ме шиха доста, трудно си седя на дупето и доста боли. Още ми се вие свят като стана, но се надявам като си взема бебка да игнорирам всички не разположения.
Да разкажа малко: дойдох вчера в 8 и 30 сутринта на преглед в болницата и се оказа, че разкритието вече е към 4см. Предния ден беше 3см. Нямах никакви контракции или болки. Разбрах се с док да ме приеме за наблюдение и ако няма развитие да се прибера вечерта вкъщи. Покрай цялата олелия с приема почна леко да ме пристяга корема и кръста за кратко, но съвсем леко. Док даже се чудеше че съм с такова разкритие и не усещам болезнени контракции. Приеха ме някъде към обяд, направиха запис на тоновете на бебка и ултразвук. Всичко беше наред. Аз продължава да не отчитам кой знае какви контракции. Бях се приготвила, че на тези см болките ще са ужасни.
Следобяд док ме прегледа за разкритие и каза, че вече е към 6 см. 😳 Вече усещах по-отчетливо контракции, но пак не много болезнени. Директно ми направиха клизма и ме преместиха в родилна зала. Пуснаха тонове и след още два прегледа за разкритие, което вече беше станало към 7 см., контртакциите започнаха да набират сила. Започнах да дишам по уроците на Елена Василева и както ме съветваше акушерката при мен.
Не чувствах облекчение от това дишане, но казаха, че е важно за бебето.
После дойдоха и напъните, където се изложих. Не напъвах хубаво. Казваха ми, че напъвам с лице, а не с корема. По това време вече забравих всичко за дишането. На всяка контракция ме караха да напъвам 3 пъти. Едва събирах сила за третото напъване. Тоновете на бебка започнаха да падат и чувах, че говорят за вакуум. Извикаха още един доктор (на който ще съм благодарна цял живот), който каза че положението не е за вакуум. Направиха епизотомия, напънах(отново не както трябва) и доктора ме натисна с цялата си тежест по корема, за да избута бебка. Тя излезе и почувствах най-голямото облекчение. Усещах, че съм неефективна, и около мен чувах само, че на бебето не му е добре и да се стегна да напъвам. 🥺
Щастлива съм, че всичко мина и че тя е добре. Снощи ми я дадоха за малко. След малко ще си я взема при мен да се гушкаме и да се пробваме с кърменето.
Мен ме шиха доста, трудно си седя на дупето и доста боли. Още ми се вие свят като стана, но се надявам като си взема бебка да игнорирам всички не разположения.
Всички неразположения ще минат когато си гушнеш бебка 
Ако не стане чудо да се обърне и да тръгне сам ме чака секцио (на 14,01 засега).
. След контракции от 09:00 до 12ч, които не се търпяха (Тук искам да благодаря на човека измислил топката, на която подскачах близо час и контракциите не се усещаха грам, тъ -голяма работа е този човек) влезнах в родилна зала и макар да ми свързаха система с окситоцин, разкритието много бавно се получаваше, за разлика от него в активния период на самото раждане (напъните) успях да се мобилизирам и буквално с 6-7 напъна Бебка излезе.