Имало някакво място в Израел. Нещо като убежище, с което израелското правителство искало да се отблагодари на хора от нееврейски произход, които са помагали на евреите по време на Холокоста.
Моят приятел страда от някаква мания, че целият останал свят се опитвал да унищожи неговия народ, защото не се е случвало само 1 път вече. Та в този ред на мисли аз се пошегувах,
Да се радвам ли или да плача и аз вече не знам. Май съм вече стара за това и той е прав, казвайки че е трябвало да се срещнем по-рано.
Отива швейцарец да се изповядва пред свещеника.
- Отче, мисля, че съм съгрешил. През войната се съгласих да скрия един евреин от нацистите в моето мазе. Но му казах да ми плаща наем. Това грешно ли е?
Отчето: - Ти си спасил човек, това е похвално. Господ ще ти опрости взимането на наем, това е много по-малък грях от доброто дело, което си направил.
Швейцарецът: -Благодаря, отче, олекна ми. Последно да попитам - да му кажа ли, че войната е свършила?