Здравейте ще бъда максимално кратка! С мъж грък се запизнахме в интернет. Комуникирахме близо 10 месеца преди нашата среща ( първо бяха затяорени границите, след рова ги отвориха, но той прекара ковид). Виждаме се всеки свободен момент в който можем от 2 месеца насам. Всичко е прекрасно, чувствам се уважавана и щастлива, но тук идва и НО.... Той знае че имам дете още в началото, а той е несемеен, не е имал връзка с жена с дете до сега... Притеснението ми е това, че споделям неща за детето си, той ме слуша, но не ме пита нищо допълнително за него...не подхваща тема свързана с него... Не съм ги запознавала още, тъй като мислех, че е рано, но колкото време минава предчувствам, че той свиква с мисълта, че няма дете наоколо около нас когато сме заедно.. Моля за съвет как да постъпя, дали да изчакам още преди да ги срещна, как да го предразположа за евентуална среща?! Постоянно изпитвам панически страх, че той просто няма да успее да приеме чуждо дете, че ще се откаже, че едва ли не бързам и притискам нещата... Детето е най-важно за мен, но искам и аз да бъда щастлива...
- Публикувана: 9 авг. 2021, 15:20 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2021, 14:40 ч.
Дали ще приеме детето?!
Не можеш да бъдеш щастлива с човек, който не приема детето ти. Поне така мисля, изхождайки от себе си.
Това, че му говориш за детето и той не реагира, е червена лампа, която трябва да ти свети много силно. А явно и е немислимо самият той да подеме разговор и да те разпитва.
За мен тази връзка, както я описваш, е безперспективна. Сигурно си даваш сметка, но пускаш темата с надежда, че ще получиш отговори, че държанието му е нормално. Но не, не е.
Това, че му говориш за детето и той не реагира, е червена лампа, която трябва да ти свети много силно. А явно и е немислимо самият той да подеме разговор и да те разпитва.
За мен тази връзка, както я описваш, е безперспективна. Сигурно си даваш сметка, но пускаш темата с надежда, че ще получиш отговори, че държанието му е нормално. Но не, не е.
Не можеш да бъдеш щастлива с човек, който не приема детето ти. Поне така мисля, изхождайки от себе си.
Това, че му говориш за детето и той не реагира, е червена лампа, която трябва да ти свети много силно. А явно и е немислимо самият той да подеме разговор и да те разпитва.
За мен тази връзка, както я описваш, е безперспективна. Сигурно си даваш сметка, но пускаш темата с надежда, че ще получиш отговори, че държанието му е нормално. Но не, не е.
Това, че му говориш за детето и той не реагира, е червена лампа, която трябва да ти свети много силно. А явно и е немислимо самият той да подеме разговор и да те разпитва.
За мен тази връзка, както я описваш, е безперспективна. Сигурно си даваш сметка, но пускаш темата с надежда, че ще получиш отговори, че държанието му е нормално. Но не, не е.
Не пускам темата с надежда, че държанието му е нормално... Пускам я с цел това жени минали по този път, как са процедирали... Кога е най-точния момент, как точно е добре да постъпя, дали не избързвам и притискам и т. Н
Постоянно изпитвам панически страх, че той просто няма да успее да приеме чуждо дете, че ще се откаже, че едва ли не бързам и притискам нещата...
Той дете няма, нормално е да не задава въпроси и да не се интересува след като дори не го е виждал, освен от учтивост някаква. Няма какво да чакаш още, нито пък нужда от специални приготовления и ритуали.
Как прецени за 2 месеца срещи от разстояние, че не само имате ексклузивна връзка, ами и чак се размечта да осинови детето? На мен ми намирисва на лятно забавление вашето, сама казваш как детето почти не го вълнува, просто изслушва от възпитание. Някога имали ли сте разговори ти да отидеш при него, той при вас?
Въобще не е време да ги срещаш. Нито той ти е обещал нещо, нито детето заслужава да бъде запознавано с всяка бройка на майка си. Когато започнете да коментирате евентуално съжителство заедно, тогава може да се притесняваш за тези неща и да питаш него за тях, не нас. Не всеки път като ни драскат по вратите е за да заживеят в тях, пази си душата поне заради детето.
Ама чакай, ти влюби ли се в този мъжи или искаш съвети от наръчника на някоя фатална жена за впримчване на чужденци? Естествено,че избързваш и притискаш, но поне да го правеше от емоция, а ти май много искаш да сложиш капана на някой да ти гледа детето. Мъжете имат радари за такива номерца, ако искаш да го изиграеш поне го играй влюбена известно време.
Въобще не е време да ги срещаш. Нито той ти е обещал нещо, нито детето заслужава да бъде запознавано с всяка бройка на майка си. Когато започнете да коментирате евентуално съжителство заедно, тогава може да се притесняваш за тези неща и да питаш него за тях, не нас. Не всеки път като ни драскат по вратите е за да заживеят в тях, пази си душата поне заради детето.
Цитат
Не пускам темата с надежда, че държанието му е нормално... Пускам я с цел това жени минали по този път, как са процедирали... Кога е най-точния момент, как точно е добре да постъпя, дали не избързвам и притискам и т. Н
Ама чакай, ти влюби ли се в този мъжи или искаш съвети от наръчника на някоя фатална жена за впримчване на чужденци? Естествено,че избързваш и притискаш, но поне да го правеше от емоция, а ти май много искаш да сложиш капана на някой да ти гледа детето. Мъжете имат радари за такива номерца, ако искаш да го изиграеш поне го играй влюбена известно време.
Не ти ли е по-важно дали детето ти ще го приеме, кога е точният момент за детето ти и т.н.?
Зависи на какъв етап е връзката ви. Ако се задълбочат отношенията ви, той сам ще прояви желание да опознае детето.
Въпросът е какво очаква мъжа. Повечето търсят основно секс, в ранния етап. Не горят от желание да стават детегледачи.
Не е нужно и детето да се запознава с всеки трепет на мама. Родителството изисква други качества и ангажименти.
Въпросът е какво очаква мъжа. Повечето търсят основно секс, в ранния етап. Не горят от желание да стават детегледачи.
Не е нужно и детето да се запознава с всеки трепет на мама. Родителството изисква други качества и ангажименти.
Постоянно изпитвам панически страх, че той просто няма да успее да приеме чуждо дете, че ще се откаже, че едва ли не бързам и притискам нещата...
Той дете няма, нормално е да не задава въпроси и да не се интересува след като дори не го е виждал, освен от учтивост някаква. Няма какво да чакаш още, нито пък нужда от специални приготовления и ритуали.
Как прецени за 2 месеца срещи от разстояние
Повдигали ли сте въпроса изобщо за бъдещето си? Дори не съвсем сериозно, а в онези моменти, когато обикновено влюбените се размечтават. А може би и сериозно.
Не е задължително да пита за детето, той не го познава. Няма никаква гаранция дали ще приеме детето или няма да го приеме и това зависи изцяло от него, а не кога и как ще ги запознаете.
Не е задължително да пита за детето, той не го познава. Няма никаква гаранция дали ще приеме детето или няма да го приеме и това зависи изцяло от него, а не кога и как ще ги запознаете.
Не искам да впричвам "чужденеца", просто след раздялата с бащата на детето ми, не бях срещнала мъж с който мога да се отпусна и да говоря на всякакви теми... Именно защото не съм се сблъсквала с това, не знам дали е рано да поема такъв разговор! Не искам да запознавам детеро си просто с "флирта на мама"
С изключение на темата за детето - най-важната /за мен/.
Скрит текст: Звучиш като отчаяно да впримчим чужденеца. Панически страх ... сериозно ли? Ако стане, стане .. ако не, продължаваш без този към следващия.
Той дете няма, нормално е да не задава въпроси и да не се интересува след като дори не го е виждал, освен от учтивост някаква. Няма какво да чакаш още, нито пък нужда от специални приготовления и ритуали.
Не искам да впричвам "чужденеца", просто след раздялата с бащата на детето ми, не бях срещнала мъж с който мога да се отпусна и да говоря на всякакви теми... Именно защото не съм се сблъсквала с това, не знам дали е рано да поема такъв разговор!
Не искам да запознавам детеро си просто с "флирта на мама"Постоянно изпитвам панически страх, че той просто няма да успее да приеме чуждо дете, че ще се откаже, че едва ли не бързам и притискам нещата...
Той дете няма, нормално е да не задава въпроси и да не се интересува след като дори не го е виждал, освен от учтивост някаква. Няма какво да чакаш още, нито пък нужда от специални приготовления и ритуали.