МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Здравейте на всички. Много ми е приятно да ви чета. При нас лятото мина доста бурно в емоционално отношение. С ММ имаме проблеми, винаги сме ги имали. Аз все стискам зъби, т.е. почти 10 г, защото го обичам, а знам, че и той мен. Но май месец седмица преди да тръгне на път се скарахме и се разделихме. Не искам да ви описвам как го преживяха децата, особено момчетата. Толкова много страдаха. Имахме резервация за море началото на юли, той се върна и два дни след това тръгна с тях на море. Аз плаках, молих се да отида с тях , да му помагам (все пак това са три деца на почти 4, 6 и 8 години) , обаче той ... инат си е и каза,че ще се оправя сам. Дори го молих да вземе майка си, ама и тя не искала. Както и да е, два дни след като тръгнаха ми се обади и аЗ да отида и се оправихме. Но най - интересното беше, че двойката с която беше на море, казаха, че преди   да отида децата слушали много, в момента, в който аз съм се появила и .....😁 .
След това ходихме още веднъж на море, ММ искаше да изкараме истинска семейна почивка.
Нашите проблеми ще продължат, за съжаление, но ....такъв съм си го избрала.
Иначе имам второкласничка, която тръгна на курс по рисуване. 10 - то класник, който чете Ницше и Кафка и се интересува от философия и психология 😁 и още две момчета в ДГ. Големият е последна година , догодина пак първокласник. Играят си добре, но и много се карат, трудно ми е понякога, но много ще ми липсват бебешките моменти. Ако не бяха проблемите с ММ , мисля че щяхме да опитаме за още едно, въпреки че другата седмица ставам на 43 години. Дано да ми мине този мерак за бебета.

renidimova, леле! Какъв мерак за бебета, щом с мъжа ти се разделяте през няколко месеца...? Направо ме срази. Моят съвет е да гледаш себе си и децата. Не му се моли, пускай го с децата, щом иска. Не знам какви са проблемите ви, но явно се търпят и дано си се напаснете занапред
Съветвам всяка жена (независимо с деца или без) да не търпи нищо, което я тормози и никога да не угажда прекалено на мъжа си. Гарантирам, че никой мъж това няма да го оцени
На мен ми е доста трудна година, имам 12-класничка, седмокласник и първокласничка. Само се моля всичко да мине успешно и другата година ще "почивам" както се казва. Най-големият ми син е самостоятелен и е студент.
Успешна учебна година на всички!

Здравейте, мамчета!

Малката участва в един конскурс и имаме нужда от подкрепа с едно лайкче. По принцип не харесвам такива неща и не се захващам, знам че нещата са предрешени. Но тя с огромно желание си нарисува съвсем сама рисунката свързана с любимия спорт и нямаше търпение да я пратя и публикуват. Ако имате време и желание, ще направите малката много щастлива, всеки вот я кара да се усмихва все повече и да се надява, че ще спечели.

https://www.facebook.com/photo?fbid=800915855377398&set=a.492234076245579

Здравей, успех на детето, лайкнах!

Благодарим за подкрепата момичета, както и очаквахме не победи нашата госпожица, но пък беше доволна колко много лайка е събрала. Пък аз за пореден път се убеждавам, че не трябва да се захващаме с нещо с предизвестен край, защото за пореден път нещата бяха опорочени. Ама както и да е важното е, че децата спортуват, обичат това с което се занимават и треньорите си.

Здравейте, мами, как сте?
Да побутна темата с моите терзания.
Напомням, че съм с четвъртокласник, първокласничка и ясленче на 2 год 10 м.
Върнах се на работа, имаме дядо, който прибира децата от училище и ясла, гледа ги когато са болни, таткото много помага сутрин, приготвя кутиите с храна за училище, закуска, съдомиялня, прахосмукачка...
Въпреки това, някак си не мога да се справя. Сутрин тръгвам много преди децата, кой как се облякъл, сресал, не сресал, с чисти обувки ли са... Оставени са на самотек. Прибирам се в седем, времето е колкото да приготвя вечеря и да си кажем две думи. За събота и неделя остава всичко - чистене, преглеждане на домашни, помагане с уроци, игра с малкия и т.н. Времето ми е кът, и на таткото времето му е кът, просто сме в една въртележка, в която ако си позволим почивка, после ще затънем.
Работата ми е напрегната, срокове, изискващи клиенти, всичко е за вчера. Мисля да я сменям с нещо по-близо, защото пътят ми в едната посока само е час и нещо.
Изпитвам едно постоянно безпокойство, че не съм свършила всичко, че не съм обърнала внимание на всички.
Изпитвам една постоянна вина - когато пазарувам след работа - защо не съм се прибрала по-скоро, когато съм на работа - защо не съм с децата, когато съм отпуск - сигурно пропускам нещо важно на работа, когато все пак намеря малко време за себе си - защо не свърша нещо полезно вкъщи и така се върти въртележката вече година. Най-много страда от това малкият, защото почти не играя с него, винаги е плътно до мен, всичко правим заедно, но някак си, общуването ни е помежду другото.
И, реално, всичката тая вина и безпокойство са в главата ми. Никой не ме вини и кори за нищо, малкият се развива и играе прекрасно с дядо си, на яслата, не показва да му липсвам. Децата се учат що годе добре...
Защо обаче ми е винаги така тревожно, как да намеря баланса?
Как е при вас?

Как ли?
И аз съм в някаква подобна дупка в момента и изпитвам ужасна вина спрямо децата. Поради здравословни причини се наложи да спрем малката от ясла. Не е ходила от средата на януари (през това време минахме през две хоспитализации за по-малко от два месеца).
На моменти ми идва да изперкам. Върнах се на работа, когато тя тръгна на ясла. И сега хем аз работя (хоум офис съм) хем я гледам вкъщи в същото време. През почивките ми постоянно препускам да я храня, да и' давам водичка (тя пие само от лъжичка), да сменям памперси. Като ми приключи работното време, все нещо не съм довършила и трябва да продължавам да работя, когато намеря промеждутък. Аз работя на смени (дори и вечерни или нощни), което съвсем съсипа режима на малката. Няма следобеден сън! Заспива когато успее. Храни се в зависимост от моите почивки (а те всеки път са различни за различните смени). Ляга късно (мнооого късно), става късно. Пълен хаос.
На всичкото отгоре, за да я пазим от големите (четвъртокласник и второкласничка), след като изкара двустранна пневмония, решихме да отида с нея при баща ми за известно време, а ММ да остане с големите. Идват при нас за събота и неделя, за да им помагам с домашните (най-вече за извънкласните занимания, защото там ММ не може да се справя). И затова ми е кофти, че вече месец съм ги "изоставила".

И в общи линии имам чувството, че нито работата успявам да си я свърша като хората, нито бебето (1г 11м) си гледам както трябва (та аз съм по 8ч и половина на работа), а пък големите направо все едно съм ги зарязала.

Момичета, до сега не съм писала в темата, но съвсем скоро ще съм от вашия клуб. Не мога да дам съвет от опит, но понеже си предстаяих ситуацията ме върна в спомените когато се сдобихме с второто си дете и пак се минаваше по подобен път. Някак си с 1 успяваш да влезеш в ритъм като мине майчинството, с 2 вече не изобщо така, и все си мисля, че като дойде време да се свикне и с 3 броя ще е като с 2 - ще мине и това. Всичко е преходно, наистина! Може би с този коментар исках да се включа към вас, че всичко е преходно. Сигурно ще си кажете - я влез и си прочети собствения коментар след 2 години, но се опитах да ви вляза в положението. Може би също бих отделила някакво време и за среща със семеен консултант за насоки за действие и може би да, смяна на работа или минаване на 6 часа ако има възможност.

И аз имам подобни терзания с малкия напоследък (на 6 г) и гледам да намирам време събота и неделя най-малко по 2 часа да се занимавам с него. Но аз го пуснах на градина на 3 години. Поживяхме си заедно.

горчива, децата ни са горе-долу връстници и много добре те разбирам за въртележката.

Преди да се отделя с малката при баща ми, си бяхме разпределили задълженията с ММ : Той ги водеше на училище и ясла, аз ги взимах. Той готвеше, аз се занимавах с подреждане и пране. Той се занимава с кучето, аз с котките. Той пазаруваше, аз - домашните на децата. Бебето беше/е изцяло мой ангажимент, и т.н.
Но въпреки, че и двамата участваме активно в домакинството, просто времето не стигаше. Още като ги взимах от училище се започваше с едно бързане през глава, за да може да се справим с всичко и децата да могат да си легнат в някакъв нормален час.

Аз имам късмет да работя от вкъщи и не ми отнема много време да прибера големите от училището. Но ако трябваше да работя някъде си.... не си представям тогава пък как щяхме да се оправяме.
И ние си имаме дядо, но той не може да помага много. Не ги взима от училище и ясла, защото живее далече, но идва два пъти в седмицата, за да води четвъртокласника на ез. курс.
Когато големите са болни, досега не е било проблем, защото аз съм си вкъщи, а и те вече са достатъчно самостоятелни. Но когато малката се разболее, става страшно - просто няма друг начин и някой от двама ни трябва да излезе в болнични.
Дядото не се справя с нея - нито може да я нахрани, нито да и' смени памперса, нито да и' даде лекарства. Може само да я варди и да и' дава водичка от време на време. Пак е нещо. Но живее далече и когато тя се разболее, не мога да го викам всеки ден да бие по час и половина път на посока.

Следя ви от известно време и вече официално мога да се включа във вашите редици. 😃

Недоспала, но много щастлива майка съм на:
- кака на 4год и 8мес
- кака на 2год и 5мес
- един фъстъчко на 2 седмици

Много интересни и полезни са ми нещата, които пишете- особено, за живота с поотраснали вече деца.

Много си права, всичко е преходно! Ще мине и това, но с него ще мине и детството на децата ти, а ти вечно си бързала, бързала, да гониш срокове, работа, задачи.... а децата порастват и вече нямат толкова нужда от мама.
И дали си успяла да хванеш най-хубавите моменти или си ги пропуснала, това след време ще разбереш.

Постоянно чувствам вина, че не успявам да отделям нужното време и внимание, но се опитвам всячески да променя това!

И четейки това до някъде осъзнавам, че е така, но от друга страна когато семейство решава, че иска още едно дете все си мисля, че тази част неизбежно я "премисля". Слагам в кавички, защото всички знаем, че едно е да мислим нещо относно нещо през което не сме преминали и друго е да говорим от личен опит.
Иначе от друга страна съм почти убедена, че и аз ще имам подобни ситуации и за това е много полезно да четем историите на хората с опит, за да може всяка малко или много да е подготвена психически и някак си да има някакъв план график за действие в определени ситуации. Дали ще сработи всичко вече е отделен въпрос.

Яренце - Честито и добре дошла и на теб в групата

Яренце, честито!
Лелеее, ама те и трите са малки! Да са ви живи и здрави!
Аз още в родилното с второто мислех вече за N°3, но не ми стигна смелостта и то да е с малка разлика.

Иначе и аз съм така - вечно изморена и недоспала, но това не ми е тежи. В края на месеца се връщаме вкъщи с малката и нямам търпение пак да съм въвлечена във въртележката. Нямам идея как ще се справяме - с ясла, без ясла ли, само се моля тя да не стига пак до болници, че ето това ни изкарва извън релси, а не самата въртележка.

Аз не се впрягам толкова от вечното бързане и разчитането на времето до минута, защото наистина това е период, който отминава. Изобщо не го мисля. Просто на този етап ежедневието ни е такова и знам, че ще се променя с порастването на децата.

Принципно и аз съм с този тип мислене. Работя от вкъщи, живея срещу ДГ, но наистина боледуването като боледуване в този период е смазващ. При нас батковците са на 12 и 8. Живи и здрави, като дойде номер 3 съвсем скоро ще споделям и аз тук.