Носът в чуждата паница

  • 12 878
  • 589
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 35 139
Инспирирана ( чудесна българска дума) от няколко форумни теми, реших да ви попитам:
Колко е удачно да си врем гегата в чуждите животи? На роднини, приятели, бегло познати, непознати?
Имате ли хора в обкръжаващата среда, които имат нездрав интерес към вас и се опитват да дават наклон, знаейки, кое е по- добре за вас?

# 1
  • Мнения: 10 993
Нямам...не обувам с такива хора...с приятелките си споделяме, аз разказвам на всеки всичко, не си пазя в тайна личния живот..те ми споделят, даваме си съвети, изслушваме се...никой не дава уклон на никой...майка ми преди се опитваше, но съм и казвала,че всеки път като я послушам и бъркам и вече ме е оставила и тя на мира...

# 2
  • Мнения: 11 505
Мисля, че се обграждаме със себеподобни, съвет давам, само ако е поискан, нямам потребност да се бъркам в живота на другите и не бих търпяла някой страничен да се бърка в моя.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 36 628
Имах такава приятелка. Вече не фигурира в живота ми. Слава богу.

# 4
  • Мнения: 19 969
Имам, Горджи. Ама ги наклонявам. Натам накъдето ги дърпа тях наклона.
Меся се в нечий живот, когато смятам, че мога да понеса последствията.

# 5
  • София
  • Мнения: 17 780
Да, случвало ми се е, понякога хората интерпретират споделянето на проблем като покана да те "коучват" (също страхотна българска дума Grinning ) и да ти казват какъв си и как трябва да постъпваш.
Говори за ограниченост на мисленето и различна дефиниция за приятелство.
Не се наемам да кажа коя е правилната, но според мен "загрижеността" много често е проекция на собствени комплекси, както и проява ня незрялост. Знам кои теми визираш и мисля, че подкрепата трябва да се изразява до където са границите на човека. Ако само иска да сподели, да сподели, ако иска съвет и решение, да се дава такова. Иначе е инвазивно и обидно.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 480
Винаги ще има хора, които ще си позволяват да дават непоискани съвети.
Приятелският ми кръг е подбран и издържан във времето и нямам спомен за нещо подобно наскоро.
Обаче роднините ми са доста по-“устати” към даване на акъл, особено майка ми и свекърва ми, но аз любезно се оправям с тях. Те даже и без да споделяш някакъв проблем решават, че ще ти оправят живота с някой брилянтен съвет. Но съм свикнала да не им се връзвам.
Сега се замислям, че дори и на съпругът ми не давам непоискани съвети, що се касае до неща извън семейството - негови приятели, колата му, шофирането му, работата му и т.н. Обсъждаме тези неща , разбира се, но не му набивам канчето, защото нали , аз знам по-добре.

# 7
  • Мнения: 859
Отношението ми към непоисканите съвети и намеса е много рязко, защото аз самата съм се научила (пак от горчив опит) да си държа езика зад зъбите и да давам акъл само при изрично искане. Някога, водена иначе от добри чувства, имах някои изяви, за които бях критикувана в нетактичност, научих си урока и мълча.

Има много груби и невъзпитани хора, които си прикриват простотията зад някаква искреност и честност, вероятно истински си вярват, че правят добро и не лъжат. А какво причиняват на останалите не е важно и интересно. Ще си намерят майстора и ще се научат.

Като се сблъскам с такива дразнители, първо си замълчавам многозначително с надеждата да съм попаднала на все пак интелигентен човек. После може и страшно да стане...

# 8
  • София
  • Мнения: 12 702
Ако някой постоянно ме занимава със съдържанието на паницата си, определено може да очаква да си дам мнението. Ако се възпротиви на това, ще му кажа, да си държи паницата далеч от мен.

От моя страна, нямам такива, които си врат носа в паницата ми, но и аз не я вра в лицето им. Мога да споделя с приятели, при нужда, и при интерес от тяхна страна. Да потърся друго мнение, подкрепа. В момента, в който на някой ситуацията му стане некомфортна, спираме и дотам.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Малко е странна тази тема точно за този форум, където основно е завиране на нос в чуждата паница. Simple Smile

# 10
  • here and now
  • Мнения: 4 253
Не нямам. Всички си мислят, че си живея чудесно и прекрасно и реално няма с какво да ми помогнат. Не се оплаквам не търся съчувстие и помощ.
По конкретен казус се обръщам към хора, които смятам за компетентни, изслушвам мнения, вземам решения и действам.

# 11
  • Мнения: 21 505
Е как, постоянно си разказваме с приятелките и колегите ми и си даваме съвети. Аз и в тоя форум главно с това се занимавам.

# 12
  • София
  • Мнения: 35 139
И аз като Алис, в инцидентни случаи като Бази. Пускам ги по нанадолнището умело да си правят снежни топки.

Чудя се къде е хигиената и моралът в отношенията? Неписаната дискретност за човекът срещу теб, чувствата му?

Е как, постоянно си разказваме с приятелките и колегите ми и си даваме съвети. Аз и в тоя форум главно с това се занимавам.

Тук идват за съвет - много хора, всеки с различна гледна точка.
Ако приятелка разнася твоите проблеми пред трети лица без да си молила изрично за това?

# 13
  • Мнения: 13 082
Непоискани съвети съм получавала само за децата Joy Аз давам само ако изрично ми бъде поискан такъв и то пак избягвам да казвам неща от типа на аз как бих постъпила, а гледам да е обективно според ситуацията.

# 14
  • Мнения: 21 505
И аз като Алис, в инцидентни случаи като Бази. Пускам ги по нанадолнището умело да си правят снежни топки.

Чудя се къде е хигиената и моралът в отношенията? Неписаната дискретност за човекът срещу теб, чувствата му?

Е как, постоянно си разказваме с приятелките и колегите ми и си даваме съвети. Аз и в тоя форум главно с това се занимавам.

Тук идват за съвет - много хора, всеки с различна гледна точка.
Ако приятелка разнася твоите проблеми пред трети лица без да си молила изрично за това?

Голяма работа. И без това си разказваме непрекъснато на кой какво му се е случило на роднините и познатите, някои дори не се познават, а си знаят живота и си пращат поздрави.

Общи условия

Активация на акаунт