Прочетох "Олив Китридж", великолепна от началото до края.
Дадох ѝ 5* в GR , без уговорки.
Ето и ревюто ми за нея.
Eдна спокойна, тиха и подчертано меланхолична книга, навяваща усещанията и емоциите на късната есен, една много "моя" книга, която успя да ме докосне силно. Някой беше написал, че е "Учебник по остаряване" и не мога да не се съглася с това определение.Книгата представлява всъщност сборник от разкази за малка общност от обикновени хора, за техния живот, мечти, радости и скърби, болки, любови, изневери и раздели като всички тези истории гравитират около общата героиня - пенсионираната бивша местна учителка Олив.
Прави впечатление стилът на писане на Страут - дистанциран, пестелив и много премерен, привидно лишен от емоции и дълбоки вълнения. Светът на Олив сякаш е изцяло издържан в цвят сепия. И въпреки цялата тази преднамерена обраност на изказа емоционалните внушения и образите са изключително силни и ярки. Историите в книгата всеки ще преживее по свой личен начин - имаше моменти, на които се смеех с глас, но по-често страдах с героите. Има много тъга и умозрителност в тази книга. А и няма как да е по друг начин, защото в крайна сметка това е книга за преходността и отмирането на всичко в този живот и за умението ни да осмислим това и да се научим някак да живеем с този факт.
Дадох ѝ 5* в GR , без уговорки.
Ето и ревюто ми за нея.
Eдна спокойна, тиха и подчертано меланхолична книга, навяваща усещанията и емоциите на късната есен, една много "моя" книга, която успя да ме докосне силно. Някой беше написал, че е "Учебник по остаряване" и не мога да не се съглася с това определение.Книгата представлява всъщност сборник от разкази за малка общност от обикновени хора, за техния живот, мечти, радости и скърби, болки, любови, изневери и раздели като всички тези истории гравитират около общата героиня - пенсионираната бивша местна учителка Олив.
Прави впечатление стилът на писане на Страут - дистанциран, пестелив и много премерен, привидно лишен от емоции и дълбоки вълнения. Светът на Олив сякаш е изцяло издържан в цвят сепия. И въпреки цялата тази преднамерена обраност на изказа емоционалните внушения и образите са изключително силни и ярки. Историите в книгата всеки ще преживее по свой личен начин - имаше моменти, на които се смеех с глас, но по-често страдах с героите. Има много тъга и умозрителност в тази книга. А и няма как да е по друг начин, защото в крайна сметка това е книга за преходността и отмирането на всичко в този живот и за умението ни да осмислим това и да се научим някак да живеем с този факт.
