Нервно дете!

Жалко. При желание за участие резултатите са

Присъединявам се към горните съвети да се консултирате със специалист. За нервите бих могла да дам идея. На дъщеря ми много й харесва да участва в нашите дейности и да се чувства значима. Например в домакинството - обича да вади дрехи от пералнята, да ги слага в сушилнята, да "чисти" заедно с мен, да участва в готвенето или подреждането на масата (да кажем, давам й лъжички или салфетки да ги подрежда). Ако искате, пробвайте, при мен работи.

Момичета мина прегледа при психиатъра ако изобщо мога да го нарека преглед.Жената пишеше 20 минути на компютъра това,което споделям аз.Преди да влезем чакахме един час отвън тъй като часовете не вървяха по график.На сина ми му беше писнало и не му беше нито до разговори,нито до занимателни игри.Та жената заключи,че той отговаря едносрично на въпросите,че не е социален и не може да прецени как е реално с речта.Да се обърнем към център в който има егротераоевт,психолог и логопед,защото детето е неуверено в себе си/това по мойте думи/.Иначе не бил аутист и нямал генерализирано разтройство на развитието,нямал признаци.Общо взето каза,че вината е моя тъй като го гледам сама и на ходи на градина.Каза да давам омега 3 и рибено масло дори и той да не желае да пие.Моя била задачата да му давам било то и насила Ами това е.

Това с чистенето и аз го потвърждавам. Също и месене - сладки, паста.

Искайте второ мнение когато детето не се е изнервило от чакане

Второто мнение най-вероятно ще потвърди първото - че има нужда от оценка на развитието, която правят психолози или  логопеди и групови терапевтични сесии.

Колко е голямо детето ти?

Добре, но поне да не обвиняват майката Няма да навреди още едно мнение

Елфичка,на 3,7г. е детето ми.

Теорията е, че децата се учат на правилата и на социализация с деца, на отстояване на себе си и на емоционална регулация в детската градина. Няма специалист на който съм била, да не го натърти това.

Друг е въпросът, че в детските градини в 90% от случаите става друго. След празниците ще тръгнем на такава групова сесия с психолог и да видим какво ще се получи.

Някои деца имат нужда от внимание и насочване. Това в повечето детски градини няма как да стане и по-добре да ти казват, че грешиш отколкото да ти лепят етикети на детето.

Въпросният психиатър каза,че съм изтървала момента за градина.Три пъти ме пита защо не съм го пуснала когато му е било време.Сега щяла да е груба грешка да го пусна,защото детето ще се стресира,ще се травмира,няма да могат да отговорят на нуждите му и т.н Той никога не се е отделял от мен за повече от три часа,дори и на площадката е залепен за мен,ако има много деца които крещят и бягат се плаши и се крие зад мен.а
И като беше по-малък имаше същия проблем.Изпадаше в истерии и изобщо не искаше да доближи оградата на яслата,градината.След всеки стресов момент се появяваше хълцане,заекване,неспокоен сън.Първо трябвало да се работи с него за да стане по-самоуверен и да се подобри фината моторика и тогава.

Първо към авторката на темата - детето очевидно е изнервено, защото не може да комуникира това, което иска. Трябва да посетите логопед, който да ви обърне внимание и да обследва защо детето не дъвче и не говори. Може да има физически проблем - къса юздичка, отслабнали мускули от неправилно дъвчене и други. Може да е сензорен проблема, може да е неврологичен и чак след това може да е психологичен. Но първо посетете логопед, а после евентуално психолог или психиатър.
Иначе според мен всяко дете се ражда с манталитета си и това кога тръгва на градинка има малко влияние върху бъдещат социалност. Пример: аз и ММ сме тръгнали направо на 4г на градина. Аз съм си супер социална и екстровертна личност, а той е коренна противоположност на мен. Може би е хубаво за децатата, които не ходят на градинка да присъстват в някакви групови занятия - рисуване, пеене, спорт и т.н., но днешните градинки са мижи да те лъже...

Интересно.. Понеже има деца, които не стъпват в ясла и градина, а директно на училище и тогава за тях какво да кажем? Всяка дете е различно и различно приема заобикалящият го свят. Едни са по-свити, други по изнервени, а трети пък доста общителни и особенно на тази възраст доста трудно може да се каже изобщо пускането на градина/ясла дали би могло или не би могло да доведе до проблем.

Това детски психиатър ли? Ами да ви извика втори, трети път - така се прави. Предвид езиково-говорното развитие, поне не изрази ли съмнение за Разстройство на експресивната реч? Потърсете консултация с друг специалист.

Аз също съм на мнение, че НЕходенето на Дг не може да е основата за този проблем.
Обикновено това е комплекс от: дадености (характер, чуствителност, дефицити т.н. ), възпитание (тук влиза и какви модели вижда детето, как се говори с или пред него, какво е отношението, дали се взима на сериозно или страховете му се смаляват) и околна среда ("широкото" (баби, дядовци, лели, чичовци и т.н.) семейство, Дг, приятелчета, групови занимания като спорт).

Незнам как са сега Дг в Бг, моите най-лоши спомени от детството са точно от ДГ. Наричах я детската гадина
Факт е, че когато съм ходила на проф.преглед за сина ми в Германия също ме питаха дали ходи на Дг и дали се храни там. Т.е. явно играе някаква роля в социализацията, но уви тази роля не при всички деца е положителна. Синът ми също мразеше ДГ, а скоро ми разказа неща, които са го дразнели в яслата, а тя беше супер от към отношение и занимания с децата.

Стефи, чувствай се прегърната.
Предполагам, че се чувстваш доста несигурна, недей и да се самообвиняваш!
Аз също много се дразня, когато отида при специалист и наистина очаквам да ми помогне, а накрая се изс*** с подобни изказвания и обвинения.
Ако се притесняваш за развитието на детето, не се отказвай, продължавай да търсиш помощ, но не директно с психиатри. Пробвай с по-приложни професии като логопед, ерготерапевт, които ще и работят с детето. Ако те видят проблем, ще те насочат, ако се налага, към обследване.
Най-важното: вярвай на майчиния си инстинкт и подкрепяй винаги детето, давай му емоционална стабилност във всеки един момент, когато се нуждае.
И когато иска да е залепен за теб - прегърни го силно и му кажи колко го обичаш такъв, какъвто е!

Благодаря ти, asyalein.
Роси,да при детски психиатър бяхме.Относно речта аз и казах че вкъщи говори много,но неправилно,че изпуска срички и няма добра дикция.Пред нея синът ми дума не обели.Беше му омръзнало да чакаме и само повтаряше,че е гладен и иска да си ходим. Докторката каза,че бил с аграматична реч и отговаря с една дума на задаваните въпроси.Можело и да има дефицити,но тя нямало как да прецени.Щяла само да издаде протокол ако искаме да посещаваме ресурсен център.Никакви насоки не ми даде относно поведението на детето.Само препоръча да пие рибено масло.