В памет и на моя Лъчезар, на 5.10.. сега е толкова пусто вкъщи, нали.. и продължаваш да го търсиш с поглед...
- Публикувана: 9 окт. 2006, 10:48 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 01:37 ч.
МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА (кучето ми)
! Наистина загубата на домашен любимец е много тежка... 
Да, това е кучето ми. Досега стоеше в подписа ми - затова не съм мислела, че заблуждава всъщност за кого става дума. Но е повече от домашен любимец - повече от приятел. Част от семейството и част от мен.
Ох, ужас
Разбирам те! който си има животинка, знае, че тя става част от семейството. Моето куче също е част от семейството ми!
Не ща и да си мисля за този ден, в който него няма да го има..толкова е мил и добър...като човек е
Много съжалявам за загубата ти 
И аз го преживях преди няколко години и напълно разбирам какво изпитва6.Аз не можах да се съвзема доста дълго време.Тогава нищо и никой не бе в състояние да ме накара да не мисля за нея-МОЯТА МАЛКА СЛАДКА БЕБИ(умря в ръцете ми)-никога няма да забравя.Прегръщам те 
Бъди силна 
И аз го преживях преди няколко години и напълно разбирам какво изпитва6.Аз не можах да се съвзема доста дълго време.Тогава нищо и никой не бе в състояние да ме накара да не мисля за нея-МОЯТА МАЛКА СЛАДКА БЕБИ(умря в ръцете ми)-никога няма да забравя.Прегръщам те Бъди силна 
Съжалявам за кученцето ти..Знам как човек се привързва към животинката вкъщи.аз имам котарак и в началото,още като живеех с нашите,те изобщо не го искаха,но сега не могат без него и се принудих да им го оставя 
Дано не изживяваш болката да загубиш близък човек,че тогава вече наистина боли ужасно!
Дано не изживяваш болката да загубиш близък човек,че тогава вече наистина боли ужасно!
Съжалявам за кученцето ти 
Но си помисли колко е било щастливо, че е имало такъв прекрасен стопанин като теб, и как пълноценно е минал живота му, а можеше да има съвсем различна съдба.
Миналата година загубих котката си, на 16 години и половина. Цялата ми младост дето се вика мина с нея, не плаках като си отиде, бях щастлива, че можах да и предложа един страхотен котешки живот. Сега продължавам да гледам сина и, той е на 10, надявам се да е дълголетник като майка си.
Но си помисли колко е било щастливо, че е имало такъв прекрасен стопанин като теб, и как пълноценно е минал живота му, а можеше да има съвсем различна съдба.
Миналата година загубих котката си, на 16 години и половина. Цялата ми младост дето се вика мина с нея, не плаках като си отиде, бях щастлива, че можах да и предложа един страхотен котешки живот. Сега продължавам да гледам сина и, той е на 10, надявам се да е дълголетник като майка си.
Препоръчани теми