нямам спомен дае бил чак толкова зле "Тебеширения човек", колкото го описвате. Вярно, не е някакъв литературен шедьовър, но пък става за четене от любителите на жанра.
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
В момента чета ... 67
Аз също съм сред харесалите "Тебеширеният човек" 
Беше ми приятно да я чета, хареса ми атмосферата в книгата, изобщо не беше лоша. Чела съм къде-къде по-бозави, но прехвалени книги
През уикенда прочетох "Детският влак" (Виола Ардоне).
Историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)..
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.
Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип...
Оценка на книгата 5*
Беше ми приятно да я чета, хареса ми атмосферата в книгата, изобщо не беше лоша. Чела съм къде-къде по-бозави, но прехвалени книги През уикенда прочетох "Детският влак" (Виола Ардоне).
Историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)..
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.
Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип...
Оценка на книгата 5*
Дочетох "Богат, беден" и съм очарована. Още е едва Януари, но съм убедена, че ще ми е в топ 3 за годината. По принцип много харесвам такъв тип семейни саги, проследяващи съдбите на няколко поколения, а тази определено е висш пилотаж. На няколко места срещнах мнения, че продължението "Просяк, крадец" не е толкова силно, но въпреки това ще продължа с него.
Прочетох 5 от разказите от "Преводачът на болести" и я спрях за момента. Не ми е толкова силна като "Името", а и аз като цяло не съм любител на разказите. Смятам да я довърша.
Минах на "Къщата на духовете", която от много години съм си поставила за цел да прочета, започвала съм я поне 2 пъти и не успяваше да ме грабне. Сега вече ме заинтригува.
Стигнах до извода, че съм доста претенциозна на книги. Много от тези, които сте написали тук и харесали, не ми допадат. Та и по тази причина не бих захванала книга, която има не един лош отзив, давам за пример Тебеширеният човек /а си обичам трилъри/, вече четох за нея тук отрицателни мнения и не бих я чела. Същото беше и с Кестеновият човек, но ми я подариха и затова я захванах. Не е чак кой знае какво разочарование, но и нищо особено запомнящо се няма в нея.
Минах на "Къщата на духовете", която от много години съм си поставила за цел да прочета, започвала съм я поне 2 пъти и не успяваше да ме грабне. Сега вече ме заинтригува.
Стигнах до извода, че съм доста претенциозна на книги. Много от тези, които сте написали тук и харесали, не ми допадат. Та и по тази причина не бих захванала книга, която има не един лош отзив, давам за пример Тебеширеният човек /а си обичам трилъри/, вече четох за нея тук отрицателни мнения и не бих я чела. Същото беше и с Кестеновият човек, но ми я подариха и затова я захванах. Не е чак кой знае какво разочарование, но и нищо особено запомнящо се няма в нея.
Екранизацията на "Къщата на духовете" с Мерил Стрийп хич не е лоша, макар че много интересни, а дори и забавни моменти от книгата липсват. Може би във филма по-малко се усеща онова особено чувство за хумор на Алиенде. Много я обичам тази жена.
Започнах "Шейсет разказа" на Дино Будзати.
Странни са и доста различни един от друг.
"Прелест" -та на Мацантини си я чета бавничко, да не пропусна нещо съществено. Убедих се, че авторката може да пише по изключително болезнен начин и на не толкова болезнени теми.
Малко ме дразни това, че нейният глас заглушава този на героя, чак ми иде на моменти да й кресна да спре. И както ги везе едни такива словестни дантели, изведнъж героят се изцепва като каруцар с някой цинизъм. Не знам, не познавам чак толкова много гей и би-сексуални ( или поне така си мисля), може и да е характерна такава биполярност за някои от тях, но на мен не ми допада. В смисъл, че можеше поне малко да се обере откъм лиричност в случая. Или като толкова държи да е описателно-чувствена както и в другите си книги, да беше избрала да разказва от трето лице, а в диалозите да го остави да бъде себе си.
Започнах "Шейсет разказа" на Дино Будзати.
Странни са и доста различни един от друг.
"Прелест" -та на Мацантини си я чета бавничко, да не пропусна нещо съществено. Убедих се, че авторката може да пише по изключително болезнен начин и на не толкова болезнени теми.
Малко ме дразни това, че нейният глас заглушава този на героя, чак ми иде на моменти да й кресна да спре. И както ги везе едни такива словестни дантели, изведнъж героят се изцепва като каруцар с някой цинизъм. Не знам, не познавам чак толкова много гей и би-сексуални ( или поне така си мисля), може и да е характерна такава биполярност за някои от тях, но на мен не ми допада. В смисъл, че можеше поне малко да се обере откъм лиричност в случая. Или като толкова държи да е описателно-чувствена както и в другите си книги, да беше избрала да разказва от трето лице, а в диалозите да го остави да бъде себе си.
Опитвам се да не гледам филми, които са писани по книги и които книги съм планирала да чета. Така че филмът не съм го гледала Чела съм само Паула от Алиенде, страхотна е!
Чела съм само Паула от Алиенде, страхотна е!
