Те от държавните си осигуряват клиенти за частните.Тия които са само в държавни си вземат рушвети, колкото са таксите в частните.
- Публикувана: 26 септ. 2020, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2020, 18:39 ч.
Докога ще се надяваме Бог да ги накаже
На санитарките на ръка го практикуваме от ден първи и наистина е на смяна. Първа, втора и нощна, ако искаш. Никой не те пита имаш ли, нямаш ли. За нас не е проблем, но има много болни, които наистина нямат, децата им са далече или и те не смогват. Говорих с един лекар, но тъй като при него е лудница пое ангажимент за веднъж седмично. Другите просто не стават. Преди да я приемат я влачих два пъти във въпросния кабинет и всеки път ми обясняваха, че проблем няма. На третия път вече си поговорихме на няколко по-високи октави, та не бих се доверила на въпросните.
Да, от диабета е всичко. Има рана на стъпалото, която не зараства вече две години и е входна врата за инфекции. Въпреки ежедневните превръзки предполагам оттам е проблемът. Кракът беше станал лилав, подут и много болезнен, имаше и гной.
Пази Боже да опреш до лекар, всеки те гледа в ръцете и ако нямаш мреш като куче. На моя приятелка(52г.) и се наложи гинекологична операция и тъй като е с повечко килограми и диабет никой в София не се нае да я оперира. Срещу една много приятна цифра я оперираха в частна клиника в Плевен, всичко мина без усложнения. Та така, мила родна картинка.
Може би не е редно да пиша това във форум, но съм била свидетел как тълпа тъмно зелени идват за един прорязан пръст и получават първокласно обслужване, няма ред, няма докторът е зает, иначе става кютек. Ама ние като сме бели и добри...
Да, от диабета е всичко. Има рана на стъпалото, която не зараства вече две години и е входна врата за инфекции. Въпреки ежедневните превръзки предполагам оттам е проблемът. Кракът беше станал лилав, подут и много болезнен, имаше и гной.
Пази Боже да опреш до лекар, всеки те гледа в ръцете и ако нямаш мреш като куче. На моя приятелка(52г.) и се наложи гинекологична операция и тъй като е с повечко килограми и диабет никой в София не се нае да я оперира. Срещу една много приятна цифра я оперираха в частна клиника в Плевен, всичко мина без усложнения. Та така, мила родна картинка.
Може би не е редно да пиша това във форум, но съм била свидетел как тълпа тъмно зелени идват за един прорязан пръст и получават първокласно обслужване, няма ред, няма докторът е зает, иначе става кютек. Ама ние като сме бели и добри...
Те братята роми ги научиха на рушвети.Вместо да плащат осигуровки дават парите на ръка,затова ги обслужват като царе,не че ги е страх докторите.А за гинекологичните операции не е тайна,че излизат между 5-10 хиляди лева.Аз не съм пълна и на мен ми излезе 7 хиляди и то с проблеми след това.За незарастващи рани от диабет имаше някаква клиника,които слагаха някакви лепенки или прах,не помня сребърни ли бяха,кислородни ли,но струваха 3 хиляди и хората бяха доволни.Сега може да са и по-евтини,в началото винаги е по-скъпо.Потърсете в интернет клиниката мисля че беше или в Пирогов или в Сити,но не съм сигурна.Всичко ще мине, въоръжете се с търпение и нерви.
Ужасна история! 
Заради подобна история загубих баща си, получи инсулт и не откриха причината. Имал оток в мозъка, след това го пратиха на психолог - имал депресия, натъпкаха го с хапчета, които през това време караха тумора да расте. Когато разбрахме че е рак вече беше много късно. Отиде си за три месеца.
По никакъв начин не искам да ви карам да се чувствате още по-зле с моята история. Просто още ме е яд на лекарите, които не откриха каква е причината за инсулта, за да може от рано да почнем лечението, може да е имало шанс да живее още моят татко. Яд ме е и на себе си, че не се сетих да отидем да направим ЯМР навреме, за да се види какво се случва и защо не се подобрява.
По никакъв начин не искам да ви карам да се чувствате още по-зле с моята история. Просто още ме е яд на лекарите, които не откриха каква е причината за инсулта, за да може от рано да почнем лечението, може да е имало шанс да живее още моят татко. Яд ме е и на себе си, че не се сетих да отидем да направим ЯМР навреме, за да се види какво се случва и защо не се подобрява.
И при нас нещата вървят на зле. От снощи е със задух, днес са правили снимка на бял дроб, един лекар е казал че има излив, друг че няма. Вече е с температура, преди малко се чухме и е много отпаднала. Взели са намазка от раневия секрет, дано да има някакво положително развитие, но вече нямам големи надежди. Бясна съм, идва ми да им извия врата на лекарите, които ми обесняваха че проблем няма. Ако я бяха приели още първия път всичко щеше да изглежда по друг начин.
Всеки загубил близък се пита какво още е можело да се направи, но тези, които могат и ТРЯБВА да направят нещо са лекарите.
Всеки загубил близък се пита какво още е можело да се направи, но тези, които могат и ТРЯБВА да направят нещо са лекарите.
С теб съм, надявам се нещата да се подобрят! Спомням си как преди години, когато дядо ми се влоши, легна на земята и не може да стане, обадихме се на бърза помощ, обясняваме положението и те ни казват, че ни се бил сърдил, затова не ставал. Дойде по-късно вечерта линейка, дядо вече почти се беше предал, накараха ни да намерим хора, за да го пренесем до линейката, и там изгубихме още 30 мин. Дядо ми почти си беше отишъл, докато го закарат до болницата. Лекарите като чуят за възрастен човек и вдигат ръце, в нашия случай беше същото, ние бяхме в болницата и чакахме, те ни накараха да си тръгнем и на сутринта ни се обадиха да ни кажат най-лошото.
При нас нещата се развиват бързо, но в ужасна посока. Днес е с положителен тест за Ковид, при положение, че докато я влачих насам-натам и правиха два теста и бяха отрицателни. Нещата се влошиха от събота, но нямаше кой да и обърне внимание. Днес вече е с много тежка двустранна пневмония, преведоха я в отделението за ковид в Пирогов. Когато се обадих за сведения, казаха че имат доста от гнойно септична, което ме навежда на мисълта, че там се е заразила. На всичко отгоре аз и пренесох багажа въпреки 20 лв. на санитарката. Сложих ръкавици, маска, прибирайки се веднага влязох в банята и си изпрах дрехите, но следва едно треперене дали съм се заразила или пренесла нещо в къщи. Лошото е че съм с автоимунно заболяване, на имуносупресия, та сега следват следват много кошмарни дни за мен и цялото ми семейство.
Неделя правиха снимка на бял дроб, единият каза излив, другият оток, никой не видя пневмония, днес ново двайсе. Ама като нямаш достъп до документи за второ мнение всеки си прави свободни съчинения. Как пък от тяхната клиника сумати народ с Ковид?! Проблемът е че е много зле, освен това като разбра за вируса много падна духом.
Ние също тихо се побъркваме, психиката е голяма работа. Един гърло го дере, друг се закашля и всички сме в тиха паника. И това откакто разбрахме за положителния тест.
От РЗИ си питат ушите, не знам контактни ли се водим, при положение, че от 25 е в болница. Личната каза, че се наблюдават 14 дни контактните, тест ако искаме сами да си правим.
Но ако имаме 2-3 дни симптоми, иначе може да не е ревалентен. Не знам, но ми идва да убивам. А кой знае колко още народ си е заминал без време и нещата ще продължават в същия дух.
Ние също тихо се побъркваме, психиката е голяма работа. Един гърло го дере, друг се закашля и всички сме в тиха паника. И това откакто разбрахме за положителния тест.
От РЗИ си питат ушите, не знам контактни ли се водим, при положение, че от 25 е в болница. Личната каза, че се наблюдават 14 дни контактните, тест ако искаме сами да си правим.Но ако имаме 2-3 дни симптоми, иначе може да не е ревалентен. Не знам, но ми идва да убивам. А кой знае колко още народ си е заминал без време и нещата ще продължават в същия дух.