Поради това че винаги поп фолка бива смятан за низова музика, реших да оформя нещо наподобяващо есе. В него представям позицията си и излагам неуспорими факти от историята. Дано Ви хареса. НЕ Е НАПИСАНО С ЦЕЛ ДА ОБИДИ НЯКОГО ИЛИ ДА НАЛАГАМ СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ.
От векове насам музиката е съпровождала човечеството, още от първите ритмични удари и звуци, до шумните нощни заведения. В днешно време музиката е навсякъде, тя ни заобикаля и често е нашият “изход” от реалността. Музиката е начин за изразяване на вътрешното състояние на човека. През годините различни течения на музиката биват оформени и някои от тях присъстват и до ден днешен сред любимите ни плейлисти. Всеки ден изгрява някоя нова “звезда”, която иска да покаже вътрешния си свят на другите.
През 18 век валсът се заформя в аристократичните среди на Виена. За първообраз на валсът може да бъде считан танцът “Volta”. Бил изпълняван от селяни от провинциалната част на Франция. Самата дума “Волта” произлиза от италиански и означава основното движение на валса – завъртането. Баловете по цял свят биват прекарани под звуците на такта ¾, изпълняван най-често от цигулки. Велики композитори създават произведения в това темпо. Европа е пленена от нежността на валсът. Валсът е нежен, галантен и интимен танц. Грациозното изпълнение на този танц кара и до ден днешен хората да гледат хипнотизирано танцуващата двойка и да бъдат завладяни от нежната музика, която кара душата да танцува.
Често приеман като контрапункт е известният стил сред българското общество - поп фолка и съпровождащия го танц – кючек. “Поп фолк” идва от смесицата на балканската народна музика с ориенталските ритми от Изтока. Самата дума поп фолк означава популярен фолк(в днешно време този жанр се радва на много любители сред младото поколение, което прекарва вечерите си в нощните клубове). Думата чалга съществува още от епохата на Българското възраждане, когато чалга(идващо от арабската дума шалга) се свирела от градските цигани, които заменили традиционнате гайди и гъдулки с цигулки и кларинети. Някои хора свързват поп фолка с липсата на културни ценности и простотия, равняваща се на байганьовската. Текстовете на песните често биват отхвърлени от представители на интелигенцията, поради липсата на смисъл и неспазване на моралните норми. Танцът, свързан с поп фолка, е така наречения кючек – идващ от турски. Първоначално този танц е с персийски произход (наричал се кучак) и неравномерно 9/8 такт. Това неравноделно темпо е характерно за индийските мелодии. Често през XVI-XVII век кючекът бил изпълняван от млади момчета(самата дума “кючек” означава млад). Тяхното обучение започвало от ранни години. Бързо набиращия популярност танц станал типичен елемент на сватби, фестивали, а и за развлечение на аристокрацията. В днешно време се познава и под наименованието ракс шарки(ориенталски танц) и се изпълнява под формата на Бели денс в много арабски страни.
Моето мнение по съпоставката на валса и поп фолка е, че те не подлежат на сравнение. Двата танца показват различни направления в музиката, съответно и различни култури. Чрез наложилите се предразсъдъци в обществото, хората биват ограничени в избора си на музика. “Чалгата е непристойна, не я слушайте!” са често чувани думи. Но нима музиката не е за всички? Трябва ли да бъдем крайно консервативни към някой жанр само заради публиката, слушаща го? По мое мнение музикалните предпочитания трябва да те карат да се чувстваш щастлив и жизнерадостен без да се налага да спазваш общественото мнение.
Като любител на почти всички направление в музиката, мога да кажа, че за мен текстът не е важен стига мелодията да ми носи удоволствие. За мен чалгата и класическата музика не стоят на едно ниво и това не е защото едното е по-нискостоящо, а защото те са прекалено различни, за да бъдат сравнявани. Публиката на чалгата не винаги е такава каквато изглежда или за каквато хората я мислят. Не съдете за книгата по корицата и не оставяйте да бъдете заслепени от предразсъдъците.
От векове насам музиката е съпровождала човечеството, още от първите ритмични удари и звуци, до шумните нощни заведения. В днешно време музиката е навсякъде, тя ни заобикаля и често е нашият “изход” от реалността. Музиката е начин за изразяване на вътрешното състояние на човека. През годините различни течения на музиката биват оформени и някои от тях присъстват и до ден днешен сред любимите ни плейлисти. Всеки ден изгрява някоя нова “звезда”, която иска да покаже вътрешния си свят на другите.
През 18 век валсът се заформя в аристократичните среди на Виена. За първообраз на валсът може да бъде считан танцът “Volta”. Бил изпълняван от селяни от провинциалната част на Франция. Самата дума “Волта” произлиза от италиански и означава основното движение на валса – завъртането. Баловете по цял свят биват прекарани под звуците на такта ¾, изпълняван най-често от цигулки. Велики композитори създават произведения в това темпо. Европа е пленена от нежността на валсът. Валсът е нежен, галантен и интимен танц. Грациозното изпълнение на този танц кара и до ден днешен хората да гледат хипнотизирано танцуващата двойка и да бъдат завладяни от нежната музика, която кара душата да танцува.
Често приеман като контрапункт е известният стил сред българското общество - поп фолка и съпровождащия го танц – кючек. “Поп фолк” идва от смесицата на балканската народна музика с ориенталските ритми от Изтока. Самата дума поп фолк означава популярен фолк(в днешно време този жанр се радва на много любители сред младото поколение, което прекарва вечерите си в нощните клубове). Думата чалга съществува още от епохата на Българското възраждане, когато чалга(идващо от арабската дума шалга) се свирела от градските цигани, които заменили традиционнате гайди и гъдулки с цигулки и кларинети. Някои хора свързват поп фолка с липсата на културни ценности и простотия, равняваща се на байганьовската. Текстовете на песните често биват отхвърлени от представители на интелигенцията, поради липсата на смисъл и неспазване на моралните норми. Танцът, свързан с поп фолка, е така наречения кючек – идващ от турски. Първоначално този танц е с персийски произход (наричал се кучак) и неравномерно 9/8 такт. Това неравноделно темпо е характерно за индийските мелодии. Често през XVI-XVII век кючекът бил изпълняван от млади момчета(самата дума “кючек” означава млад). Тяхното обучение започвало от ранни години. Бързо набиращия популярност танц станал типичен елемент на сватби, фестивали, а и за развлечение на аристокрацията. В днешно време се познава и под наименованието ракс шарки(ориенталски танц) и се изпълнява под формата на Бели денс в много арабски страни.
Моето мнение по съпоставката на валса и поп фолка е, че те не подлежат на сравнение. Двата танца показват различни направления в музиката, съответно и различни култури. Чрез наложилите се предразсъдъци в обществото, хората биват ограничени в избора си на музика. “Чалгата е непристойна, не я слушайте!” са често чувани думи. Но нима музиката не е за всички? Трябва ли да бъдем крайно консервативни към някой жанр само заради публиката, слушаща го? По мое мнение музикалните предпочитания трябва да те карат да се чувстваш щастлив и жизнерадостен без да се налага да спазваш общественото мнение.
Като любител на почти всички направление в музиката, мога да кажа, че за мен текстът не е важен стига мелодията да ми носи удоволствие. За мен чалгата и класическата музика не стоят на едно ниво и това не е защото едното е по-нискостоящо, а защото те са прекалено различни, за да бъдат сравнявани. Публиката на чалгата не винаги е такава каквато изглежда или за каквато хората я мислят. Не съдете за книгата по корицата и не оставяйте да бъдете заслепени от предразсъдъците.
