"Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."
Много пъти съм се замисляла за това. Има хора, които страня и избягвам. Мисля, че съм им простила, не им желая нищо лошо, но вътре в себе си нямам желание дори да ги доближавам. Дали съм им простила в очите на Бога?
"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."
И това го мисля. Това, че не правиш никому лошо и се опитваш да водиш морален начин на живот дали е достатъчно? Дали не трябва да правя нещо повече за да събирам съкровища на небето?