До каквито пише в договора за лизинг, който се предполага, че е подписан, след като е прочетен 
Нещо ми убягва мисълта, която искате да защитите
Нещо ми убягва мисълта, която искате да защитите
- Публикувана: 24 ян. 2020, 18:56 ч.
- Последно мнение: 13 март 2020, 21:55 ч.
"Богатство" на кредит
Andariel, на теб ли точно да обясняваме кой плаща сметката за дауншифтинг? И двете знаем много добре как работят нещата.
В моя сектор пък виждам, че хората са доста доволни, като минат на работа от дома/фриленс. И си стоят така с години, намират си пътя. Макар че има хора, които извън фирма/компания не могат да функционират, толкова са свикнали някой да задава тон и да им организира деня и структурата на работата.
В моя сектор пък виждам, че хората са доста доволни, като минат на работа от дома/фриленс. И си стоят така с години, намират си пътя. Макар че има хора, които извън фирма/компания не могат да функционират, толкова са свикнали някой да задава тон и да им организира деня и структурата на работата.
Писачи, журналисти, копирайтъри, пиари. Отделно програмистите. Доста са тия, дето минават на друг вид организация, не в рамките на една фирма/медиа.
Андариел, теб не те ли издържаха да дауншифтваш у дома около 15 години? Ей така работят нещата. Обикновено единият има работа/бизнес, който подсигурява, другият може да поеме повече рискове, няма нужда да вади основния доход.
Андариел, теб не те ли издържаха да дауншифтваш у дома около 15 години? Ей така работят нещата. Обикновено единият има работа/бизнес, който подсигурява, другият може да поеме повече рискове, няма нужда да вади основния доход.
Не е сигурно дали щеше да е по-лесно, защото щеше да е работа плюс логистика по децата плюс да работиш с непредсказуеми прекъсвания за болести.
Иначе за дауншифтване принципът е същият. Аз понеже не съм основния печелещ - каквото изкарам, е бонус. А гъвкавост и да не ме юрка шеф са много приятни неща.
Иначе за дауншифтване принципът е същият. Аз понеже не съм основния печелещ - каквото изкарам, е бонус. А гъвкавост и да не ме юрка шеф са много приятни неща.
Шефът може да ме юрка в някакви граници, защото няма как да свърша повече работа, отколкото ми е работа. Неговата работа е да организира работата на такива като мен и да носи отговорност - иначе защо е шеф!
Ти нещо бъркаш понятията с дауншифтването. Ако си вършиш работата както трябва с децата, още повече, че са три и това означава страшно много работа и отделяне на внимание на всяко от тях, хич няма да ти остава мисъл, че дауншифтваш. Обаче теб те мързи, та две не виждаш и си търсиш сто оправдания как да се занимаваш само със себе си.
Ти нещо бъркаш понятията с дауншифтването. Ако си вършиш работата както трябва с децата, още повече, че са три и това означава страшно много работа и отделяне на внимание на всяко от тях, хич няма да ти остава мисъл, че дауншифтваш. Обаче теб те мързи, та две не виждаш и си търсиш сто оправдания как да се занимаваш само със себе си.
Не е мързел. По-скоро е специфично нежелание да отделям енергия и да градя наново корпоративна идентичност. Освен това не ми се удава, просто се усещам адски некомфортно, не се вписвам. Самата идея да се поставя всеки ден в дрескод, рамки на поведение, ритъм на работа и друг да го задава - ми изправя косата. Та дауншифтването е точно от това, да излезеш от задълженията на един свят, за да освободиш енергията, да няма нужда да се напасваш, да играеш на фалшивата идентичност.
С децата далеч не правя нещата "както трябва", каквото и да значи това. Не знам и какво имаш предвид под отделяне на внимание. В момента рисуват сами, аз най-много да разчистя, но не им помагам, не им казвам браво дори през пет минути.
С децата далеч не правя нещата "както трябва", каквото и да значи това. Не знам и какво имаш предвид под отделяне на внимание. В момента рисуват сами, аз най-много да разчистя, но не им помагам, не им казвам браво дори през пет минути.
