Никога не съм възприемала мъжа ми като "чужденец", въпреки че разговаряхме на английски език през първите години на брака ни, докато свекърва ми не ме научи на чешки. (С нея бяхме като дупе и гащи, виждахме се всеки ден.)
На първата среща се оказа, че родителите ни са с еднакви професии, нас също ни свърза професията, общата философия за живота, еднаквите интереси към изкуствата, амбиции и стремежи. Не можахме да млъкнем 3 часа. Сякаш не се бяхме виждали от поне 20 години, и имахме толкова много за наваксване...
Куриозното беше, че чичо му е ентусиаст на тема история на България, и се оказа, че нищо не знам, lol. Поне имахме много теми на разговор. 🙂📖📚
Всички в семейството владееха английски на достатъчно добро ниво, за да общуваме добре.
Чехите също имат именни дни и ги празнуват.
Начинът на хранене, отношение към храната и възпитание на децата са в унисон с личните ми разбирания. Мога да кажа, че си попаднах на мястото от чист късмет. Мъжът ми реши, че не желае, и не може да живее в САЩ, а моите родители се радваха, че се връщам в Европа.
Приеха ме повече от добре, но и моето отношение към езика, културата, бита и адаптация към нормите на общуване допринесоха много.
Работа получих веднага, но не съм се съмнявала и за миг в противното, затова не ми беше проблем да се преместя.
В моята професия "интервюто" е сляпо- свириш зад параван, влизаш с номер и маратонки, за да няма разлика между мъже и жени. ( Винаги знаят, но това е друга тема🤐)
Чешките числа са като на български език, а останалата част от инструкциите на диригента са приетата в цял свят италианска терминология- easy-peasy lemon squeezy.
Бракът ни продължи 17 години, разводът протече етично и спокойно, по чешки.
Домът ми е тук, средата ми допада, децата ми са щастливи, аз също.
Тихо е, спокойно е, хората спортуват, градинарстват, естети са по душа, обичат изкуството, но няма надути изблици на културно превъзходство, въпреки огромното културно наследство което са дали на света. Няма разделение на столичани и провинциалисти, самата концепция им е непонятна. Омъжих се в старо, пражко семейство, което дори не мигна, че не съм от столицата.
По-късно с близък приятел англичанин също не съм имала културни сблъсъци. Сблъсъци имаше, но не бяха заради национални черти и особености.
Беше във възторг от кулинарните ми творения, и от факта, че "тук има храна навсякъде и непрекъснато 😍" но в къща с 3 момчета няма как да няма домашно приготвена храна ежедневно. Готвя от нула, полуфабрикати и боклуци в дома ми не влизат.
Храним се палео, БММ се запали в зората на палеото 2005-2006, вярно, по-гъвкаво заради децата, но не правя компромиси с качество или здравословни навици. Свекър ми прави феноменални козунаци за Коледа (да, за Коледа 😃), и 28 вида коледни сладки. В Чехия се започва с печенето след 6.12., св. Микулаш (св. Николай), който официално се празнува на 5.12., но не е упоменато в никой календар (защото всички знаели 😂🤣) Инфаркт ми докараха първия св. Микулаш и най-вече първия Великден, на който девер ми ме насурвака съвсем серизно с пръчка през прасците (да съм била плодна, и да не изсъхна). Свитки ми излязоха. 😅🤣
Новата тръпка е от съвсем различна държава, там вече има и езикова бариера, ще трябва да се постарае с английския повече. Времето ще покаже.
Визуално прилича на българин- черна коса, изразителни кафяви очи, но светла кожа.
Не избирам мъже, нито приятелки по националност. Най-близките ми са американка, гъркиня, зимбабве, чилийка, и чехкиня. Просто така се стичат обстоятелствата. В по-широкия ми кръг от познанства още повече държави стават, но тук просто има повече чужденци и смесени бракове.