Тази сутрин отива да се гушка при кака си, от дума на дума, пак, но гальовно “ей, дърта магарице...”, но веднага се поправя: “Не, вече не се говори така, баба не говори така, диво прасе, такова...”
Голямата, прибрала се за ваканцията на Коледа недоумяваше защо докато къпе малката, тя вади един хипопотам от коритото и й вика:”Ето те, како, аз те познах!” Изненадата й беше двойна, когато снощи, пак къпейки я, тя рови, рови и вади същия хипопотам и й вика:”Ето я, кака, аз те помня!”...
Лежим в леглото, пак вчера, баща й държи телефона, за да може тя да си гледа детски и изведнъж тя се обръща към него с думите:”Ох бе, не мога да те търпя!”, при което избухнахме в смях. Явно много не осъзнава някои значения.
Другата й кака я води на детски рожден ден, и после ми я връща. Питам я как е прекарала, а тя ми отвръща “отвратително!”, аз настоявам, е не ти ли хареса, а тя, ааа много беше хубаво, аз “ях”, те имат ядене!!!, това последното с учудващо възклицание...
Трябва да почна да ги записвам, че се забравят...