МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

И за мен живота и здравето на всеки член от семейството ми е на първо място, особено важно пък в последно време.
Сигурна съм, че желанието е силно, но пък в този случай мисля, че разумът трябва да надделее.
Все пак отново го обмислете дали сте готови да поемете големия риск (а той явно си е доста голям).

Аз също бих искала да имам още едно дете, обаче..... ако бях по-млада, ако бях по-здрава, ако бях с друг мъж, ако...  ако.... вече усещам, че ако се реша, ще тръгна срещу природата, а това е загубена битка.

Забравих да напиша, че и за мен факторът финанси, брой стаи, жилища и пр., не мисля, че трябва да са определящи. Естествено, че е по-лесно с тях, но и без тях ще се получи, ако много го искате.

Аз мога да се включа единствено в аспекта с финансите и жилището- при нас не бяха фактор. Децата дори в момента нямат читава детска, камо ли като станат скоро три. Забременях с трето втората година майчинство когато приходите ми са 380лв, мъжът ми не изкарва кой знае колко и работи на две места, за да успеем с належащите разходи за месеца, заради ковид не сме ходили на почивка и дори на заведение от 2 г и едва успяваме за месеца с разходите. Изобщо не може да ме спре това. Виж- здравето си е основен фактор. Ако се решите на тази стъпка бъди убедена, че те следят сигурни и опитни лекари.
Аз четох едно интервю с Мила Кунис след второто й дете, казваше нещо такова - Запитайте се дали в този си вид семейството си го усещате пълно, ако да- спирате с децата, ако не- действайте. Аз още тогава знаех, че има една празнинка в семейството ни, така го усещах непълно, вътрешно знаех, че второто ни дете не е последно. И още по-лесно се реших на трето.

Аз най-трудно се реших на трето дете. С всяко следващо съм установявала, че страховете с предишното са били безпочвени. Не че няма опасност, напротив. Но аз съм имала леки бременности и сравнително леки раждания. Може би не съм критерий, но в днешно време жените раждат в все по-напреднала възраст, съответно с повече придружаващи заболявания и не мисля, че за лекарите това е нещо ново. Хашимото, аденом на хипофизата, инсулинова резистентност, тромбофилия.. почти няма жена около мен, която да е напълно здрава.

Аз напоследък се чувствам ужасно изтощена от децата (на 2г и на 4г) и идеята за още едно постепенно избледнява. Не че децата ми са лоши, просто този период на гледане на бебета и малки деца без почивка между тях доста ме изтощи. Желание за още едно имам, но съм реалист и знам, че съвсем ще се изнервя докато и третото не поотрасне малко. ММ, пък, преди беше съгласен, но напоследък и той вече не иска. Би било най-разумно да имаме трето след няколко години, когато другите станат по-самостоятелни. Но тъй като ММ е по-голям от мен, ще стане вече късно за него тепърва да има още едно дете. Така че ние май ще си останем с две.

Мен другият ми много голям страх е, че основните ми доходи са от мъжа ми, аз не работя и само гледам децата. Ако някой ден недай си боже остана сама не знам как ще се справя… това ми е много голям страх, момичета, През втората бременност даже получавах панически атаки заради такива мисли  

Имам приятелка, която си гледа децата и мъжът и и плаща някакви осигуровки (минимални)едно с имотите дето ще получи, но съм си мислила, че ако действително не работя бих се осигурявала.Товс си е абсолютно мое мнение.Гледането на деца си е доста ангажираща работа за над 12 часа на ден.

Това се решава със застраховка, и ние сме така.

Може ли да споделиш повече?

Мъжът ми има няколко застраховки - едната е от банката за кредита - тя е задължителна. Отделно има от работата - застраховка живот, застраховка при болест и злополука, нетрудоспособност. Ако нещо се случи - пет години аз ще получавам дохода му.
Скоро обмисляхме дали да не купим жилище, но засега просто нямаме ресурс да ходим по нотариуси, огледи, да се разправяме с майстори.. Имаме познат, който се занимава със застраховки ( една от най-големите компании в света). Те имат точно такива продукти - застраховка за семейства, в които доходът е концентриран в единия от двамата.
Честно казано с три или четири деца съм си мислила, че ако нещо се случи, ще мога да се справя, но вече сме с пет и в къща, така че съм спокойна за това

Да, това е хубаво, ако мъжът ти работи за някого. Моят е със собдтвен бизнес и няма как да стане. Това остава едно доста голямо притеснение за мен. Честно казно самата аз имам много малък трудов стаж, от както съм завършила животът ми е с децата.

Не е нужно да работиш за някого. Отиваш в наложила се застрахователна компания и казваш, че искаш такава застраховка. Както се осигуряваш сам.

Относно пространството, в което да се гледат деца - въпрос на виждане и нагласа е. Аз лично до 19 - та си година бях в една стая със сестра ми (5 г. разлика имаме). Прекрасно детство, винаги имаш компания дори не съм се замисляла за собствена стая. И в студентските години бях много доволна от факта, че съм споделила стая с друг човек. Бях се научила да изключвам околния свят и шум - тя слушаше приказки на грамофона, а аз си учех уроците. Другото, което е, че се научиш да споделяш пространство, да се съобразяваш, да поддържаш ред и да не си хвърля дрехите върху нейното легло. 😆 Иначе до скоро живеехме на 60 кв. м. (2 стаи с кухня). Понеже сме две семейства станали едно, първо момчетата бяха в отделни стаи, а ние в кухнята. Но един ден ги пратихме на лагер, и когато се върнаха ги изненадахме с обща стая. 😁 И така 4 години. През това време се появи и сестра им. Но сега, когато и четвъртото е напът решихме да потърсим нещо по-голямо. От по малко от месец сме в къща. Момчетата на (14 и 15г.) са си в отделни стаи. Аз, ММ, малката и бебето (живот и здраве) ще спим в бившия хол. Но като вътрешен дизайнер аз бях измислила поредното разместване и с лекота щях да събера цялото семейство и в апартамента. 😁 Но външните фактори - лошата бурна реакция от страна на свекърите ни тласна към издирването на къща под наем.
Попи 83, прекрасна е мечтата ти. А ние тук не сме много безпристрастни относно брой деца. 😁 Единственото нещо, което добре трябва да обмислиш е здравето ти. А това е добре да стане чрез консултация с лекар.

И аз имах един период, в който се бях отказала да имаме трето дете. Този период приключи 1 година след като децата тръгнаха съответно на ясла и градина (даже по-малко от година), тоест когато децата бяха отделдни в тяхна стая, когато се върнах на работа, разнообразих ежедневието си, поконтактувах с хора, ходих на тиймбилдинги, мина постоянното боледуване в първата година на ясла/градина и нещата някак много се успокоиха . Малкия беше на почти 3, каката на 4 и половина. Реших, че ако не искам разликата между първото и третото да е голяма, трябва да действаме. Отне ми няколко месеца да убедя и мъжа ми и така. Сега ми разказва играта този мъник (на годинка и 9 месеца вече), но пък никога не съм съжалявала за избора си . Знам, че ще стане по-лесно скоро.

Относно подсигуряването на семейството - за застаховки и аз мисля, че е добър вариант. Другото е някаква инвестиция ако може да се направи, от която да се получава пасивен доход.

Трите ми деца са в една стая. Живеем натясно, но не мога да си представя някой от тях да го нямаше. Те са моята най-голяма любов. А и с баща им сме разделени, така че и в тази сфера мога да споделя опит:) И работя разбира се, иначе няма как, но за мен си е необходимост да си имам мой собствен живот, извън дома.

За стаите в жилището - ние сме в тристаен, който преустроихме на 4-стаен - тийнейджърите са в голямата детска, малкият - в малката. Мъдрили сме как да отделим и големите всеки да си е в стая, но няма как. Но те са и с 2 години разлика, режимът им е еднакъв и не си пречат (само дето единият е по-подреден, другият по-ларш; но щом имат място и колелетата да си ремонтират насред стаята, значи има доволно място ). Малкият доста страдаше "защо само той трябва да спи сам в стая"; от скоро слагаме кучето да спи в неговата стая, та да не се чувства съвсем сам. На нея не ѝ е много кеф, но спи там.

На вилата пък са 3мата в една спалня, даже като имат гостенче (приятелче или брат ми) и той спи там и са доволни и щастливи. Но все пак там ходим за кратко, като изключим локдауна миналата пролет, когато бяхме 3 месеца (и ни беше супер!) ходим за уикенд или някой по-дълъг уикенд, почивни дни.