Благодаря! При мен цикълът и двата пъти дойде след 1 г и 2 мес (кърмех) и беше в началото обилен и не особено редовен, но пък абсолютно безболезнен за разлика от преди. След 2-3 мес вече се регулираше и беше нормален като продължителност и интервал. След второто раждане също много кървях, при това лохиите продължиха 50 дни и нагоре
- Публикувана: 12 ян. 2020, 12:08 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2021, 21:23 ч.
МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71
Milk-choc, добре дошла! Радвай се на бременността и не обръща внимание на негативните коментари. Всеки има своя път към щастието. Желая ти лека бременност без повече проблеми и тревоги! А от ноември много щастливи моменти на порасналото семейство! Ех, че прекрасно! За Коледа ще скриеш още един подарък под елхата. 
Горчива, честито бебче! Да е здраво и много щастливо! Нека озари дните ви с много усмивки!
Горчива, честито бебче! Да е здраво и много щастливо! Нека озари дните ви с много усмивки!
Здравейте, от скоро се замисляме с мъжа ми за трето дете. Нещото , което ме спира е, че може да осигурим само 2 спални за децата, нямаме възможност за трета. Тези от вас с по три деца, всяко дете ли спи в отделна стая? Да вмета, че дечицата са ми момченца на 4 и 2 и всяко си има стая в момента, макар че много често спят заедно.
Здравейте!
Дечицата са ви с малка разлика, деленето на обща стая не би било трудно според мен, ако всяко дете има свое кътче. Щом се търсят и спят заедно, ще е още по-лесно....
На мен липсата на място ми е малко болна тема напоследък. Никога не съм искала прекалено голямо жилище, нали и то има нужда от постоянна поддържка....но за петчленно семейство и куче, нашите 65кв. са малко....най- вече имаме нужда от допълнителна тоалетна, малко по- голяма кухня (сега сме с бокс на удвоен балкон) и може би още една спалня. С три девойки сме, 14,9,2г.
В началото като разбрахме за третата бременност, всички ни питаха ще се разширите ли, ще търсите ли по- голямо жилище....истината е, че това не ни беше приоритет, мислехме само здравословно да сме добре. Изплащането на ипотека и целия стрес покрай местене и ремонти не искам скоро да си го причинявам. Все си казвам, че са момичета и ако някой ден много им натежи общата стая, ще отстъпим нашата спалня на най- голямата, а ние ще сме в дневната.
Та в общи линии жилищните драми не са ни били решаващи за трето, ако и двамата сте на една вълна и го желаете, не се колебайте.
Дечицата са ви с малка разлика, деленето на обща стая не би било трудно според мен, ако всяко дете има свое кътче. Щом се търсят и спят заедно, ще е още по-лесно....
На мен липсата на място ми е малко болна тема напоследък. Никога не съм искала прекалено голямо жилище, нали и то има нужда от постоянна поддържка....но за петчленно семейство и куче, нашите 65кв. са малко....най- вече имаме нужда от допълнителна тоалетна, малко по- голяма кухня (сега сме с бокс на удвоен балкон) и може би още една спалня. С три девойки сме, 14,9,2г.
В началото като разбрахме за третата бременност, всички ни питаха ще се разширите ли, ще търсите ли по- голямо жилище....истината е, че това не ни беше приоритет, мислехме само здравословно да сме добре. Изплащането на ипотека и целия стрес покрай местене и ремонти не искам скоро да си го причинявам. Все си казвам, че са момичета и ако някой ден много им натежи общата стая, ще отстъпим нашата спалня на най- голямата, а ние ще сме в дневната.
Та в общи линии жилищните драми не са ни били решаващи за трето, ако и двамата сте на една вълна и го желаете, не се колебайте.
У нас апартамента е много голям, но детските стаи са две. В едната е 15 годишната тийнеджърка, тъй като сме преценили, че на нея си й трябва отделна стая. В другата са 10 годишен батко с малката дъщеря на 4 години. Малката обаче много често е при нас в дневната и спалнята, там си играе и има пак детски кът. Място има много, но нямаме 3 детски и пак сме добре 
Еднополови и с толкова малка разлика биха били супер в една стая. Ние имаме една детска, в която са баткото и каката на по 7 и 4, в спалнята ще сме ние с бебето. А като поотрасне, ще отделим баткото сам в спалнята, другите двама в детската и ние с ММ някак си в хола. Не го чувствам като малко пространство, даже мисля че им е по-добре на децата когато делят стая.
Ние живеем в къща с доста стаи, ще има за всяко дете отделна стая. За момента обаче гомемите (7+ и почти 6) спят заедно в стая, въпреки че са от различен пол, а малкия още спи при нас в спалнята. Каката ще е ученичка наесен и иска да я преместим в отделна стая.
Познавам семейства, на които децата (обикновено 2), си спят в една стая и си се разбират чудесно. При 2 деца от един пол и с малка ралика според мен няма да има проблем, особено като са още малки, но вие най-добре ще си прецените
Понякога си мисля, че други неща са много по-важни от броят стаи.
Познавам семейства, на които децата (обикновено 2), си спят в една стая и си се разбират чудесно. При 2 деца от един пол и с малка ралика според мен няма да има проблем, особено като са още малки, но вие най-добре ще си прецените
Понякога си мисля, че други неща са много по-важни от броят стаи.
За малки деца, няма проблем броят на стаите. Явно затова последните постове са такива, защото възрастта е до 8 г. Но нека кажат майките с тийнове 
, как после е от решаващо за семейното спокойствие големите деца да си имат своя стая. С малко кътче в обща такава, не се получава 
.
, как после е от решаващо за семейното спокойствие големите деца да си имат своя стая. С малко кътче в обща такава, не се получава . 
Ние бяхме в четиристаен апартамент и децата са били във всякакви конфигурации. Когато забременях с четвъртото, решихме, че е време за къща и тук всяко дете има стая. За момента момчетата са си по стаите и е супер, принцесата обаче предпочита да спи с четвъртото ( момче). Плюс е наличието на стая за всяко дете, но не е задължително. Децата приемат за даденост всяко едно положение и мисля, че бързо свикват с промените
Ние сме в двустаен, навремето преградихме хола с плъзгаща врата и отделихме кътче за баткото (сега е на 8 г), което не е точно отделна стая. Малкият (сега на 2) скоро ще го слагаме при батко му, а бебето като се роди ще спи при нас в началото. Чакаме момиченце и ще станат разнополови, в даден момент ние ще идем в преграденото, а всички деца- в нашата спалня. При нас си беше цяла схема как да отделим една детска, за три изобщо не мога и да си представя
Ние сме в тристаен апартамент, предвиден едно време с разпределение: спалня, всекидневна, хол и кухня. Ние обаче превърнахме хола в спалня още от самото начало. Като бяхме с едно си бяхме тримата в една стая. Като дойде второто дете, то остана при нас, а първото преместихме във всекидневната. Като дойде третото, второто още беше в бебешка възраст, затова се сместихме някак 4 души в хола. Следващата стъпка беше второто да се премести при баткото във всекидневната, която си се превърна в детска стая. Дълго време бяхме в тази конфигурация. От година преместихме големия в спалнята, другия месец навършва 12г и скоро очаквам да навлезе в пубертета. Въпреки това май малко сме поизбързали. Цяла зима настояваше с малката сестра да си спят заедно. На моменти се търсят, на моменти се карат, но е факт, че повечето пъти спяха в една стая по свое желание. Най малката си спеше доскоро при нас, макар че я отделихме още есента при каката. Едва от няколко нощи сме сами в хола. Не смея да се надявам, че ще е за постоянно, току виж почувствала нужда да се върне. Затова не сме размествали легла. Момичетата са на 7г и 8м и 6г и 4м.
Ние в момента сме в тристаен с две спални. Момчетата са заедно, а дъщеря ни в нашата спалня. Но колкото повече расте тя, толкова повече ни отеснява.
Пролетта се решихме и купихме по-голям апартамент, с три спални. Сега текат ремонти, но се надявам до есента да се преместим.
Там момчетата пак ще са заедно, малката ще е сама. Големия, който скоро ще направи 15 искаше своя стая, но няма как. Брат му е на 11 и не върви да е със сестра си, а искам нея да я отделим.
Като компенсация се разбрахме да направим таванското помещение на фитнес. Искал круша, гири, някакво диванче й да се събират да тренират с приятели. 🙂
Пролетта се решихме и купихме по-голям апартамент, с три спални. Сега текат ремонти, но се надявам до есента да се преместим.
Там момчетата пак ще са заедно, малката ще е сама. Големия, който скоро ще направи 15 искаше своя стая, но няма как. Брат му е на 11 и не върви да е със сестра си, а искам нея да я отделим.
Като компенсация се разбрахме да направим таванското помещение на фитнес. Искал круша, гири, някакво диванче й да се събират да тренират с приятели. 🙂
Здравейте!
От няколко месеца следя тайничко темата.
Възхищавам се и се радвам на всички ви.
Вдъхновяващи сте! ♥️
Винаги съм искала да имам две дечица.
Съдбата ми ги даде. Имам син на почти 7 години и дъщеря на 1.6г.
След раждането на дъщеря ни, в мен се зароди огромно желание за още едно детенце. Което с всеки изминал ден става по-силно. Като виждането ми е да се случи след година,две. За да може дъщеричката ни да е вече на 3,4 годинки и да е сравнително самостоятелна.
Съпругът ми,обаче е твърд по темата, и дума не иска да става. Водили сме многократно разговори и все изтъква неговите си аргументи. И темата приключва. Примирявам се за кратко и пак започвам да си мечтая.
Притесняват го няколко неща:
Бременност и раждане.
През бременностите развивам тромбоцитопения. С първата бременност се отключи към 8ми месец. Родих за щастие няколко дни преди термин, с индукция, но всичко мина добре.
Никой тогава не ни спомена,че вероятността да се появи същия проблем и при следваща бременност е голяма.
Така и стана. С втората бременност още в първия триместър тромбоцитите ми главоломно се понижиха. Ежеседмично ги следяхме. Единствено кортикостероидна терапия би помогнала в този случай,макар че крие известни рискове за плода,лекарите бяха готови да пристъпим към нея,ако се наложи.
Беше ми забраненото категорично секцио.
В живота, обаче нещата не винаги са такива,каквито ги очакваме.
В началото на 9ти месец започнах да вдигам кръвно,което и до ден днешен не се регулирало, приеха ме с умерена прееклампсия и започна секцио по спешност,като нямаше време никой да се занимава с ниските тромбоцити, и както казаха лекарите- действаме и се молим. За щастие и този път Господ беше с нас. Роди се едно многооо голямо бебче.
Та при евентуална следваща бременност риска от същите усложнения съществува.
Аз също се страхувам. Не мога да отрека. Но смятам,че при добър и постоянен контрол,и наблюдение, от лекари всичко може да премине успешно. Разговаряла съм с лекари,тяхното мнение е същото.
Второто му притеснение е възрастта. За мен най-глупавият му аргумент. Той е на 37г, аз на 31. Мисля,че имаме достатъчно време.
Третия довод са финансите. Но те никога не стигат. Нито като сме били сами,нито с едно дете, нито сега с две. Винаги има дупки за запълване,но с добро разпределение се справяме винаги. Трудно е понякога,но то на кого му е лесно в днешно време.
Човек не знае как би се стекъл животът и дали нещата няма да стават все по-добре. Но все да мислим от лошата страна.
Та реших да пиша,за да чуя мнението и на странични хора, вашата гледна точка.
Навярно за някои ще се строи неразумно желанието ми,но пусто майчино сърце, ненаситно е♥️ ще продължа да си визуализирам желанието,пък знае ли човек,какво е подготвила съдбата.
Хубаво и ценни е за мен да получа съвети от безпристрастни хора.
Извинявам се,ако съм досадила.
Доста се увлякох в писането, с безброй лирични отклонения.
Желая спокоен следобед майчета!
От няколко месеца следя тайничко темата.
Възхищавам се и се радвам на всички ви.
Вдъхновяващи сте! ♥️
Винаги съм искала да имам две дечица.
Съдбата ми ги даде. Имам син на почти 7 години и дъщеря на 1.6г.
След раждането на дъщеря ни, в мен се зароди огромно желание за още едно детенце. Което с всеки изминал ден става по-силно. Като виждането ми е да се случи след година,две. За да може дъщеричката ни да е вече на 3,4 годинки и да е сравнително самостоятелна.
Съпругът ми,обаче е твърд по темата, и дума не иска да става. Водили сме многократно разговори и все изтъква неговите си аргументи. И темата приключва. Примирявам се за кратко и пак започвам да си мечтая.
Притесняват го няколко неща:
Бременност и раждане.
През бременностите развивам тромбоцитопения. С първата бременност се отключи към 8ми месец. Родих за щастие няколко дни преди термин, с индукция, но всичко мина добре.
Никой тогава не ни спомена,че вероятността да се появи същия проблем и при следваща бременност е голяма.
Така и стана. С втората бременност още в първия триместър тромбоцитите ми главоломно се понижиха. Ежеседмично ги следяхме. Единствено кортикостероидна терапия би помогнала в този случай,макар че крие известни рискове за плода,лекарите бяха готови да пристъпим към нея,ако се наложи.
Беше ми забраненото категорично секцио.
В живота, обаче нещата не винаги са такива,каквито ги очакваме.
В началото на 9ти месец започнах да вдигам кръвно,което и до ден днешен не се регулирало, приеха ме с умерена прееклампсия и започна секцио по спешност,като нямаше време никой да се занимава с ниските тромбоцити, и както казаха лекарите- действаме и се молим. За щастие и този път Господ беше с нас. Роди се едно многооо голямо бебче.
Та при евентуална следваща бременност риска от същите усложнения съществува.
Аз също се страхувам. Не мога да отрека. Но смятам,че при добър и постоянен контрол,и наблюдение, от лекари всичко може да премине успешно. Разговаряла съм с лекари,тяхното мнение е същото.
Второто му притеснение е възрастта. За мен най-глупавият му аргумент. Той е на 37г, аз на 31. Мисля,че имаме достатъчно време.
Третия довод са финансите. Но те никога не стигат. Нито като сме били сами,нито с едно дете, нито сега с две. Винаги има дупки за запълване,но с добро разпределение се справяме винаги. Трудно е понякога,но то на кого му е лесно в днешно време.
Човек не знае как би се стекъл животът и дали нещата няма да стават все по-добре. Но все да мислим от лошата страна.
Та реших да пиша,за да чуя мнението и на странични хора, вашата гледна точка.
Навярно за някои ще се строи неразумно желанието ми,но пусто майчино сърце, ненаситно е♥️ ще продължа да си визуализирам желанието,пък знае ли човек,какво е подготвила съдбата.
Хубаво и ценни е за мен да получа съвети от безпристрастни хора.
Извинявам се,ако съм досадила.
Доста се увлякох в писането, с безброй лирични отклонения.
Желая спокоен следобед майчета!
Добре дошли на новите членове в темата! Честити нови бебчета!
Докато са по-малки децата, спокойно могат да делят стая. Ние сме в тристаен. С появата на третото дете се преместихме да спим в хола, баткото и каката в едната спалня, бебето - в другата. Когато синът ми, който е най-големият, стана на 14 години, ги разместихме. За него освободихме самостоятелна стая, а момичетата се събраха в по-голямата спалня. Сега двете са съответно на 12 и 18 години и пространството започва сериозно да им отеснява, но перспективата е след 1-2 години каката да се изнесе да живее самостоятелно.
Попи 83, трудна дилема, особено когато е намесено здравето ти. Мисля, че в твоя случай това е единственият сериозен аргумент против. Така, както описваш предишните раждания, оставам с впечатление, че вторият път ситуацията е била доста по-усложнена от първия. Т.е., може би има някаква тенденция проблемът да се задълбочава с всяка следваща бременност? ( това, разбира се, лекарите трябва да преценят, аз само си правя някакви съвсем повърхностни изводи). Съвсем разбираеми са притесненията на съпруга ти, що се отнася до здравето. Може би още му е рано за този разговор. Все пак последното раждане е било само преди година и половина. За момента бих посъветвала да не настояваш и да пробваш да говорите отново след още една година, например.
Понеже скоро трябва да пусна нова тема, напомням на новодошлите настоящи и бъдещи многодетни майки да ми пратят на лични имената на децата си, ако искат да ги включа в "Стената на славата" в първия пост. 
Докато са по-малки децата, спокойно могат да делят стая. Ние сме в тристаен. С появата на третото дете се преместихме да спим в хола, баткото и каката в едната спалня, бебето - в другата. Когато синът ми, който е най-големият, стана на 14 години, ги разместихме. За него освободихме самостоятелна стая, а момичетата се събраха в по-голямата спалня. Сега двете са съответно на 12 и 18 години и пространството започва сериозно да им отеснява, но перспективата е след 1-2 години каката да се изнесе да живее самостоятелно.
Попи 83, трудна дилема, особено когато е намесено здравето ти. Мисля, че в твоя случай това е единственият сериозен аргумент против. Така, както описваш предишните раждания, оставам с впечатление, че вторият път ситуацията е била доста по-усложнена от първия. Т.е., може би има някаква тенденция проблемът да се задълбочава с всяка следваща бременност? ( това, разбира се, лекарите трябва да преценят, аз само си правя някакви съвсем повърхностни изводи). Съвсем разбираеми са притесненията на съпруга ти, що се отнася до здравето. Може би още му е рано за този разговор. Все пак последното раждане е било само преди година и половина. За момента бих посъветвала да не настояваш и да пробваш да говорите отново след още една година, например.
Понеже скоро трябва да пусна нова тема, напомням на новодошлите настоящи и бъдещи многодетни майки да ми пратят на лични имената на децата си, ако искат да ги включа в "Стената на славата" в първия пост.