Образователен Говорилник - release 3

Анди, и коментарите след статията са интересни, но порталът ми заби поне 3 пъти, докато се опитах да ги публикувам, и се отказах. В общи линии, хората казват, че за добър успех се иска много индивидуална работа и че и в ДУ, но с работа вкъщи, стават нещата.

Т.е уроците не са за надграждане, а за постигане на необходими знания - поне от статията и коментарите. Мисля, че и в БГ е така в масовия случай. Като под уроци разбирам и това ти или бабата и дядото да седнат с детето и да предъвкат материала заедно.

Миленита, мисля, че се досещам за какво става въпрос. И аз имам примери с няколко нелепи ситуации, събрани само за 2 години, но гледам да не ми влияят на общуването. На някои от ситуациите не съм пряк свидетел, но са стигнали до мен от познати родители на деца в други класове. Всъщност от моя опит за мен най-изнервящо е било избирането на Коледен подарък - в единия клас миналата година направо избихме рибата.

За високи постижения, което за мен означава разбиране и боравене с материала, винаги е нужно допълнително да се работи, дори това да е вкъщи като препитване и помагане за домашните.  Но не бих се навила да плащам два пъти. За мен най-активната помощ и следене трябва да е до четвърти клас, после в пети и нататък по-рядко. За гимназия никак.

За гимназията и за 1 - 4 клас съм напълно съгласна. По някакви причини 1 - 4 клас се неглижира доста често. 5 - 7 - нямам представа. В България все още има ЧУ обаче (не едно и две), в които не се налага да се плаща два пъти за придобиване на умения, свързани с разбиране и боравене с материала. В това съм категорично убедена, съдейки по моите деца и по чужди деца, които познавам. Има разбира се и ЧУ, в които уроците са must за постигане на прилични знания. Но в нашето никога не сядам да помагам по БЕ и по МАТ, оценките са топ, а контролните са доста трудни (т.е. не са подарени оценки).

Без да се фиксирам върху моето дете, което и в гимназията не обича да се задълбочава върху по-голяма част от материала,повечето които познавам в най-добрите гимназии, ходят на допълнителни уроци по какво ли не, и то не говорим за високи постижения, а за да не изпаднат. Обаче си има и деца, които се справят чудесно и сами и родителите изобщо не могат да схванат за какво им говоря. Някъде се справят с много четене и наизустяване, но някъде си анализират децата. Братовчедовия син в 9 клас в НПМГ може вече да напише сигурно труд, върху тема по билогия или физика. Всичко сам.

Да ти кажа, не съм съгласен. Анди всъщност е точно обратното на Ежко. И подкрепям каквото е писала. Освен това тя се обосновава, не бяга от отговорите, и това, което пише, е лесно разбираемо и може да се чете без напрежение.

Единствено като почне да разправя как детето трябва да работи до откат и родителят да се занимава с него, тогава ми лази по нервите, защото моето дете не работи до откат и не ми се получава да се занимавам с него😂.В смисъл, не ми се получава както бих искал и както тук във форума пише как някои родители с часове учат с децата какво ли не.

Като се изключи това, Анди има много здрав разум, а и житейската практика е показала, че за повечето неща е права.

Единствено не мога да вдяна как й се е получило хем да се занимава яко с децата си, хем да напише над 50 000 поста във форума. Явно който си го може, си го може - аз не мога ни едното, ни другото.

Доп. Освен това Ежко никой не може да го замести - той е уникален.

Аш, благодаря за статията. Беше ми интересно да я прочета. Съвсем между другото ч за два от случаите беше вметнато, че децат са с дислексия. Иначе основно е наблегнато колко пари са платили за частно уроци, не на причините за тях.

Започнах да пиша тук, когато децата тръгнаха в ПУК  или първи клас май беше, не помня точно. Още преди това започнах да се занимавам с тях, защото след раждането им си останах вкъщи. Какво да правя по цял ден две деца, за да не обърнат къщата съвсем с краката нагоре - занимавах ги с всякакви неща, включително и нещата, които учех. Ходех на съботно-неделен курс по английски - съответно през седмицата "си говорим" на английски като се опитвах да си напиша домашните, гледах и превеждах дискавърските филмчета (защото тогава ги пускаха директно, без субтитри, без дублаж). После започнах с бизнесадминистрацията - пак си чертаех схемите и те ми драскаха по учебниците "и те да учат", играех игри с тях от всякакъв вид, домакинствах с тях, говорехме си. Когато тръгнаха на училище все пак половин ден на училище дава малко свобода и пишех между готвенето на манджите, вземането и воденето насам-натам и помагането с домашните. Покрай тях научих много неща, а други по български и т.н. си опресних. После пак учене по кафенетата, докато ги чаках от разни занимания, а доста от прочетеното им разказвах, те ме питаха разни неща, бяха ми и нещо като опитни зайчета по когнитивна психология и т.н. В основен курс вече бяха натрупали достатъчно много знания, може да се каже, че заслужават по една-пета от дипломите ми, защото доста бяха в час с това, което учех. Между другото, доста от нещата те ги използваха в гимназията, сега също като студенти им изплуват някакви неща, за които казват, че си спомнят от онези времена и съм им разказвала и когато им споменат по време на лекции им е вече познато, от което разбира се, ми става много мило. Както сега казват те самите - вместо да киснем по цял ден по ясли и градини или да гледаме сапунки, ние гледахме дискавъри, разказваше за света и ни учеше на неща, които другите деца не знаеха. Но пак я има уловката, че си бях вкъщи, очевидно е, че ако работех нямаше как да се случат нещата по този начин.
За писането тук - на прибежки, а и това ми беше най-активното общуване с хората просто за удоволствие с всички приятни и неприятни елементи на общуването, защото доста се бях затворила във физическия свят. Ох, връщаш ме към едно време и изпаднах в откровения.

Аз също си работя от вкъщи.Предложих на колегите си да си преместя офиса заради детето. На 5 години мислеше че симулатора за корабен дизайн е игра, както и Corel Draw. Тогава му позволих самостоятелно да се докопа до компютър. Ставаше и лягаше с анатомии и филмите на Дискавъри. Всяко лято ,въпреки сериозните ангажименти със спорта го открадвах от треньорите за един лагер по негов изобр от ученическите академии или езиков лагер. Е да ама не кълве на наука,и това е. По химия му трябват минути да са научи и ми изброи незнам си какви си съединения и получаването им, обаче за да седне да си научи урока ми трябва поне час да напомням и изисквам. Постоянно говорим, колко е важно и основополагащо. Принципно е съгласен, обаче си кара така  - спорт и фотография , училището не задълбава. Не мога да кажа, че е безотговорен или мързелив. Сам си намери ,плати и ходи редовно на курс при фотограф. В спорта си спазва всички ангажименти, независимо приятни, неприятни, тежки,рано,късно, дъжд,виелица,кал - като часовник е там.

Амбър, мисля, че сериозността, с която детето ти се занимава с хобито и с която се отнася към спорта, са само положителни черти. Не си слагай на душата това, че не кълве науката - просто няма да стане академик или професор. Голяма работа А това с кълването е един друг проблем на нашето образование - малко се анализира в предметите, свързани с наука, много се зубри. Не зная къде учи детето ти.

Всеки си намира пътя, важното е в този път да проявява постоянство, защото успехът идва с постоянство. В училище все пак е добре за самите младежи да имат приличен успех, който пак се получава с постоянство. Занимаването със спорт, изкуство или някаква друга дейност на полупрофесионално или професионално ниво изисква много ресурси, нормално е да има превес.

https://m.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2019/12/03/3999688_izsledvan … o_znaiat_i_mogat/

Не съм видяла оригиналния доклад, но според написаното нещата са си все така зле, вече и при момичетата. А умните бедни деца останаха в соца май...

Гоооооркият Израел, с толкооова лошо образование.

Какво имаш предвид?

Лейка, виж коментарите накрая - може ниските оценки да се дължат на формата на теста, който е различен.

Добре е също да се прочетат коментарите и на ФБ страницата  на CNN под статията за същата ПИЗА 2018. Един американски учител, преподавал в Китай, добре обяснява китайските резултати.

Лейка, погледни резултатите на децата от Израел. Ех, тези деца ще са много посредствени и явно имат  ужасно образование( в ПИЗА само с 30 т. средно по-добре от българските). Как пък тези тъпи хора произвеждат такъв голям брой Нобелови лауреати?

На ПИЗА генерално ѝ куца инструментариума. Дори самата вариабилност на българските резултати по години  е много показателна за нестабилен инструмент.