Чета различни статии из интернет, във всички пише, че колкото и да е лош един баща, по-добре е за едно дете да общува с него отколкото никакъв контакт родител-дете. Явно това е модерно.
Естествено съм провокирана от моята раздяла. Моята 4 годишна дъщеря пита за баща си от време на време, тя си го харесва, а само аз си знам какъв е той наистина. Естествено не съм ѝ обяснявала какъв е баща ѝ, тя е прекалено малка да ѝ обяснявам каквото и да е било.
Хем знам неморалните му постъпки спрямо мен, хем искам тя да има хубав образ за баща си, хем не искам да лъжа и да мажа само и само да ѝ представя този човек в хубава светлина. Тя пита защо не живеем при него. Тя иска да се върнем там да си живеем заедно. На въпросите "защо това, защо онова" отговарям подходящо за нейната възраст. Но се усещам как искам да я отдалеча от този неморален човек за нейно добро. Хем се чувствам виновна за тези мои намерения, хем смятам, че съм права. И се питам редно ли е? Ще се радвам да прочета вашите мнения, особено ако се включат разведени/разделени майки с деца.