Здравейте чувствам се много самотна, незнам дали точно тук трябва да споделя но имам нужда от съвет. Аз съм на 17 преди 7 години майка и татко се разделиха след което аз останах при майка която веднага след раздялата си с татко се омъжи повторно след което и баба почина аз бях в шок и спрях да уча не след дълго разбрах че майка е бременна приех го и това на майка и се роди дъщеря приемам я като моя истинска сестра след 2 години ми съобщиха че майка отново е бременна приех и това но майка започна да ме пренебрегва заради техни лични изгоди лишават мен от свобода и спокойствие когато бях на 16 започнах работа на която се чувствах много добре беше ми спокойно. Тази година отново почнах работа работих един месец след което майка започна да ми забранява да работя за да стоя вкъщи и да гледам нейните деца което на мен ми вреди психически чувствам се самотна и предадена на работа е единственото място където съм щастлива забравям за всичко но майка това не го разбира опитах се да говоря с нея но от нея чувам само обиди имам чувството че съм излишна МОЛЯ за съвет благодаря предварително
- Публикувана: 22 юли 2019, 08:10 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2019, 10:04 ч.
Майка не ме обича
Ще кажа какво мисля по тези въпроси.
1. Не си длъжна да участваш в отглеждането на децата, защото майката ги е раждала тези деца и е отговорна изцяло за децата, тя трябва да поеме изцяло отговорността. Също и така бащата.
2. Щом ти харесва и искаш да работиш - работи, разберете се с майка ти, че ти изобщо не си длъжна да гледаш децата и че искаш да работиш, тя би трябвало да те разбере, но надали... Пробвай.
1. Не си длъжна да участваш в отглеждането на децата, защото майката ги е раждала тези деца и е отговорна изцяло за децата, тя трябва да поеме изцяло отговорността. Също и така бащата.
2. Щом ти харесва и искаш да работиш - работи, разберете се с майка ти, че ти изобщо не си длъжна да гледаш децата и че искаш да работиш, тя би трябвало да те разбере, но надали... Пробвай.
Имаш проблем. Според мен тази жена наистина не те обича. Или не съумяваш да и обясниш положението така, че да те разбере. Нормално човек в твоето положение би трябвало да я докладва на социалните, защото тя няма право да те ползва за детегледачка. Но по-добре не рискувай, да не стане от трън та на глог. От друга страна е нормално членовете в едно семейство да си помагат и по-големите деца да помагат с малките. Според мен и ти не обичаш майка си щом като не осъзнаваш, че и тя има нужда от помощ. Изобщо липсва разбиране и любов между вас. Какво да правиш не знам - аз имах същия проблем, но издържах геройски и сега съм щастлива далече от нея. С майка ми не се понасяме от как съм се родила, защото сме прекалено различни. А според мен има и кармична обремененост или дяволски намеси, защото положението е ненормално зле и се стигна до брутална непоносимост с времето. Спасението е далеч от такива и да не мислиш за тях. 1 година изтърпи. Но помисли дали и ти не прекаляваш с егоизма. При мен проблемите бяха други - психичен тормоз, садизъм и опити за много подли манипулации и пълен контрол - никой не ме е карал да правя нещо в къщи нито ми е забранявала да работя - от тази гледна точка имах пълна свобода как да управлявам свободното си време. Но само това.
Не, не, не е правилно това, че са ти сестри и трябвало да ги гледаш, не. Можеш да ги гледаш само ако сте в тежък случай - примерно - загуба на родители, тогава някой друг може да поеме отговорността за децата, но и така при вас не е така, нали? Изобщо не си длъжна, ама изобщо. Длъжна си да се грижиш за себе си в тази възраст, да работиш, щом имаш желание.