Бях и кума, а кумът - чужденец, беше най-добрият приятел на младоженеца. Не го познавах допреди деня. Нямаше наддаване за позициите, той 1 лев не е платил за тая чест, нито пък аз. Не бяхме помолени да кумуваме, защото можем да дадем нещо материално на младоженците, а защото като най-близките им хора сме им давали подкрепа в годините до този момент. Нямаше тънки сметки, кой гост колко ще даде, не се очакваше да си платят куверта.
Имаше бюджет, който леко надхвърлиха, желязна организация и сватбена агенция, която си свърши работата блестящо, така че ние като кумове, а и гостите, просто бяхме до тях в този специален ден.
Повечето гости бяха от чужбина и фактът, че са дошли беше достатъчен подарък за сестра ми и мъжа и.
Присъствала съм на сватби, на които е имало броене на пачките още на самото тържество, обикаляне по масите с кутията, получавала съм покани с малоумното - не мислете, а в плик поставете и т.н. Моя приятелка дори се жалваше, че не получили достатъчно и били на загуба...
Когато правиш сватба и очакваш, че ще си избиеш разходите от гостите, то по-добре да не правиш такава.