Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Не бързаме обаче да настигнем Австралия, която вече се извини на аборигените за това, че насилствено е "защитавала" децата им от собствените им майки.
Да не говорим колко сме далеч от Канада и Щатите, които не мислят и да се извиняват за политиката си към коренното население и до ден-днешен.
Нито ще настигнем цивилизовани страни като Белгия, които са излагали живи жители на Конго в клетки в зоологическата си градина до 50-те години на миналия век.
За сведение на чуждопоклонниците, робството никога не е съществувало на територията на която и да било българска държава, нито пък е била допускана расова или етническа сегрегация за последните 1300+ години...
Гредата във вашето...

ПС Грузинската православна църква е по-стара от българската, както и тяхната писменост. За разлика от "цивилизованите държави", в които кралете са се клели върху български евангелия, които не са разбирали също толкова, колкото и латинските...

Ти си забавен съфорумник. Ето ти НАГЛЕДНО цял куп извинения от сегашният премиер на Канада, предишния, по-предишния...
Канадските индианци не плащат данъци, получават безумни помощи и субсидии, разминават се с условни присъди за тежки престъпления на "малцинствено основание"...
Един колега на жена ми е индианец, който обаче се е отказал от привилегиите си, избягал е от индианското гето (там е ужас от наркотици, алкохол и мизерия!!!) и сега работи като бял човек, плаща си данъците и си получава уважението...

С други думи, канадците не могат да се оправят със собствените​ си малцинства, но ти си решил да ни ги даваш за пример, как да ни оправят децата?

Нормално и естествено е стратегии и законопроекти да минават през обществено обсъждане. Така че нова национална стратегия за децата ще има, както ще има и реформа в детското правосъдие. Просто не е задължително да са в първия публикуван вариант. При наличие на достатъчна действаща нормативна база е по-добре един закон да се обсъжда по-дълго, отколкото да се променя с недомислици и двусмислици просто защото "иначе ще ни се смеят".

Аз не нареждам на държавата какво да прави. Политиците, които са се подписали от името на държавата в разни международни документи, обаче са вменили задължения на държавата. И едно от тях е да осигури благоденствието на децата и да се намеси, когато родителите или други настойници, които отглеждат децата, ги поставят в риск. Ако протестите са срещу международните задължения на България например по Конвенцията за правата на детето, така кажете, та да се знае, че България ще се цепи от колектива и вие не искате България да е страна по тази Конвенция и децата в България да имат права. Ама тогава трябва и да накарате политиците да направят формално нещо по въпроса, да не си останете само с приказките.

Какво е разбрал Бойко? Че много хора са изманипулирани да вярват в лъжи? Разбрал го е със сигурност. А и стратегията не е спряна, не бързай да се радваш.

Продължаваш безсрамно да ни приписваш твои си измишльотини.

Не мисля, че има много нации, които да са решили толкова успешно проблемите с малцинствата си, както канадците. Индианците получават щедри права и свободи докато са в резерватите си. Там могат да правят каквото вожда им позволи. Който иска да прогресира и да живее сред белите веднага губи всичките си привилегии. Някои го правят Всички са доволни.

Правилно-вместо патронаж, обучаване на нови чиновници , наливане на пари за ремонт на закони, които по същество нямат нужда от това - все хрумки на стратегията- парите могат да отидат при за педиатрията.  Хората точно това искат.  Аз мисля , че са прави

Казва кой? Не мисля, че българският народ, като суверен на властта е поискал изработването на такава?
Кои конкретно задължения, от кои конкретни документи (вкл. споменатата конвенция) налагат стратегията да е формулирана точно по този начин или въобще да я има?
Как реши, че децата в България понастоящем са безправни и само тази конвенция ще ги "освободи" от това им положение? Както са освободени индианците от земите и културата​ им?

България не се "цепи от колектива", просто е като болшинството страни, в които има известен обществен отпор срещу тълкуванията на неизчистените в Конвенцията въпроси като тези за телесното наказание като крайна мярка с оглед най-добрите интереси на детето. Комитетът по правата на детето може да е богоизбран да тълкува Конвенцията, но подписването й в определен формат всъщност не значи, че всички трябва веднага да се съгласят с точно определени нейни последващи тълкувания /като тези от коментар 8 от 2006-та/. Затова и болшинството страни неохотно променят законодателствата си. Ако изобщо визираш това под "поставяне в риск", а не малтретирането, експлоатацията и пр., срещу което никой не възразява  - напротив, аз срещам само призиви да се прилагат по-стриктно действащите, съобразени с Конвенцията закони.


ПП Национална стратегия вероятно ще има както има национални стратегии в почти всички области - т.е. има заложени цели и планове, които са приоритетни в определен отрязък от време. Не мисля, че суверенът изрично трябва да заяви желание за планомерна и последователна работа в противовес на хаотичната. Друг въпрос е какви цели и и действия се залагат във всяка стратегия. Реформа в детското правосъдие вероятно ще има не за друго, а защото Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е от стари соц времена и вероятно не отговаря на куп евро-изисквания, а и съвременни реалности /най-малкото не съм сигурна, че сега съществуват изправителни домове и подобни интернати/.

Пропуснал съм да дам линка към несъществуващите извинения:

https://www.google.com/search?q=canadian+government+apology+to+f … w=360&bih=560

Ставаше дума за протестиращите. И за тяхната борба срещу несъществуващи врагове. Иначе нуждата от стратегия и ефективна система стана още по-ясна след бурните протести. Кардинална промяна в мисленето на хората ще настъпи след години, няма да стане в рамките на година-две. Но колкото по-рано се започне с обясненията, че децата имат права, че не са собственост на родителите си, че държавата има задължения спрямо децата, толкова по-бързо ще мине този процес.

Аз нямам нищо против да има о-вено обсъждане. Така трябва, и то го има от януари насам. Въпросът е че противниците на страт. е видно че не желаят о-вено обсъждане. И искат да няма никаква страт. И нещата да си продължат по старому. Службите да се намесват само при телесни повреди, да си ваксинират децата само ако те решат, да си ги водят на у-ще само ако те решат, те и затова организаторите на протеста са все едни интересни организации на бащите традиционалисти които са против ефективно нак. затвор при лека телесна повреда в условията на дом. насилие, (било опит за прокарване на инстанбулската конвенция ) организацията на анти-ваксарите която е против традиционната мединица, асоцияцията за дом. обучение която е против образователните институции и какви ли не глупости. Те не искат о-вено обсъждане, не дават предложение за промени, а говорят за конспирации, тайни планове, кражби на деца и врели некипели.

По старому значи със стратегия. Новата се прави, защото старата изтече. Национална стратегия значи залагане на приоритетни цели за следващия период от време. Какви ще са тези цели е предмет на обсъждане - не това дали изобщо ще имаме цели. Някакви цели има винаги - но дали на стратегическо ниво приоритет ще е облекченото отпускана на кредити над някаква бройка деца или равнопоставянето на семейната и близката до семейна среда е предмет на дебат - както и другите приоритети.   Ако човек прочете коментарите на сайта, където стратегията беше публикувана за обсъждане, там ще види много предложения за промени в тази конкретна нова стратегия. Между другото, на същия сайт може да се видят и по-стари неща - например, критиките и предложенията за Закона за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, както и документи, свързани с него. Защото иначе да се говори наизуст кой бил жертва на пропаганда и кой не е доста лесно.

ПП Ако управляващите вместо да коригират стратегията вследствие на нормалните дебати и да заложат приоритети с по-широка обществена подкрепа, решат изобщо да се откажат от стратегия, а да действат напосоки, според както му хрумне на всеки управленец в момента, би било наистина изключително глупаво. Но няма да им е виновно обсъждането. Обсъждане значи, че може да има несъгласие и поправки, не значи задължително съгласие и овации.

И защо е необходимо обществото да губи време за обсъждане как е по-правилно да го "оправят" доказано импотентни институции?

Лично според мен е необходимо.  Не вярвам, че може да има ефективно хаотично развитие, а определянето на приоритети е хубаво да става с някакъв обществен консенсус, иначе все едно ги няма. Естествено, може да заложиш приоритети и пак нищо да не правиш. Но нека поне заложените да имат обществена подкрепа.