Предния път отидох в 16 и си тръгнах към 15:30, но си намерих билетче, което някой беше оставил на една маса.
- Публикувана: 30 март 2019, 12:46 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2021, 23:09 ч.
Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 13
Хахахаха, да не е било вълшебно това билетче?
Предния път отидох в 16 и си тръгнах към 15:30, но си намерих билетче, което някой беше оставил на една маса.
Пазете се от изпитващ на име Борис Павлов Евтимов. Вчера ме скъса нарочно, защото при паркиране (успоредно) съм се опитвала да се кача на бордюра, наби ми спирачки и прекрати изпита. Като слязох установих с очите си, че дори не съм била плътно до бордюра, учебната кола стоеше малко вляво от другите паркирани. Бясна съм! Инструктора ме посъветва да пусна жалба.
Наистина се заяждат за какво ли не. Моят изпит беше през юни месец и бях с къси панталонки и изпитващят през цялото време не спря да дудне, че това облекло не е подходящо за каране на кола!? WTF? И единствената ми "грешка" беше, че в края на изпита минах през една шахта и той започна да ми крещи "Кьорава ли си, за кво са ти тия очила? Ще ни пребиеш тука, на колегата колата ще счупиш!" Все още ме обзема невъобразим гняв като се сетя.
Ха, добър вечер и огромно БЛАГОДАРЯ!!! на всички писали в темата!
Открих я случайно и ... сякаш прочетох изписани много мои мисли на начинаещия курсист.
Не съм сама, значи А си мислех, че само аз съм на пътя като пате в кълчища.
На моменти се питам защо се натресох в това приключение на дърти години. На моменти се чувствам адски тъпа и невдяваща и ми идва да си обера крушите от колата. Обаче пък ми е предизвикателство и искам да се науча.
Сигурно съм най-старата курсистка в темата. В зората на достолепния ми половинвековен юбилей реших, че трябва да го отбележа с ново умение.
Е, успях да се натъпча в автомобила, успях да се науча да го подкарвам, успях да изтрия мотото "единия тротоар е мой, ама и другия не го давам". Обаче, мамка му, не мога да се науча да общувам нежно и плавно със съединителя и спирачката. Опъват ми се. Някакаъв атавистичен страх от сблъсък ме кара да скачам на спирачката. А пустия съединител и той с характер - или много бавно отпускам, или рязко. Абе...не се усещаме още с него. Може би щото е левак.
На десети час съм. Ще го опозная ли , а? Или да се развеждаме и да натискам за автоматик.
Утре отново съм на среща...със съединителя.
Открих я случайно и ... сякаш прочетох изписани много мои мисли на начинаещия курсист.
Не съм сама, значи
А си мислех, че само аз съм на пътя като пате в кълчища.На моменти се питам защо се натресох в това приключение на дърти години. На моменти се чувствам адски тъпа и невдяваща и ми идва да си обера крушите от колата. Обаче пък ми е предизвикателство и искам да се науча.
Сигурно съм най-старата курсистка в темата. В зората на достолепния ми половинвековен юбилей реших, че трябва да го отбележа с ново умение.
Е, успях да се натъпча в автомобила, успях да се науча да го подкарвам, успях да изтрия мотото "единия тротоар е мой, ама и другия не го давам". Обаче, мамка му, не мога да се науча да общувам нежно и плавно със съединителя и спирачката. Опъват ми се. Някакаъв атавистичен страх от сблъсък ме кара да скачам на спирачката. А пустия съединител и той с характер - или много бавно отпускам, или рязко. Абе...не се усещаме още с него. Може би щото е левак.
На десети час съм. Ще го опозная ли , а? Или да се развеждаме и да натискам за автоматик.
Утре отново съм на среща...със съединителя.
И аз на близо тия години скоро взех книжка. Изкарах курсовете на ръчка, но и аз нещо не се разбрах със съединителя - много бързо го отпусках. Не гаснех, но все не беше добре. Със скоростния лост също беше от време на време проблематично. След няколко скъсвания, които нямаха обаче общо с гореописаните проблеми, взех изпита на автоматик. Писна ми!
Голям проблем ми беше тази спирачка. Само с докосване и спираше толкова рязко, че инструкторът политаше към таблото. Съединител често изпусках при тръгване на светофарите. Въобще не усещах къде отлепя и давах мръсна газ, за да не угасна. Сега вече карам собствена кола и положението е супер различно. Само на първото-второто качване ви е гаснал мотора. А със спирачката имам обратния проблем. Натискам, а тя не спира!
Не се отказвай от скоростите, ще се научиш. Щом аз успях! За справка - на 40 взех книжка. Признавам, че ми беше адски трудно, но се справих. Сега ми е трудно да карам, но някак успявам. За сега нямам инциденти и фрапиращи грешки. Пу-пу!
Не се отказвай от скоростите, ще се научиш. Щом аз успях!
За справка - на 40 взех книжка. Признавам, че ми беше адски трудно, но се справих. Сега ми е трудно да карам, но някак успявам. За сега нямам инциденти и фрапиращи грешки. Пу-пу! 
Аз моята книжка я взех на 25.. и толкова бях свикнала с колата на инструктора, че ми се искаше да си взема същата. То и той само ми повтаряше, че трябва да почна да карам, ама те...не се получи, имахме други приоритети тогава и не се стигна веднага до покупка на кола.
Кола си взехме една година по-късно. Имаме едно фиат пунто 2004-та година, ама горкото няма серво и ми е доста трудно с този волан. От друга гледна точка е икономично и много си го харесваме, на бензин и газ е, бяло на цвят, сполучливо е като за първа кола.
Не знам дали ще се получи шофьор от мен и аз имам желание, обаче като ми се залепят колите, голяма паника ме хваща. Предимно ММ кара колата, а той взе книжка даже след мен, хихи, аз го майтапех, че ще го возя, ама то сега той ме вози.. а и като цяло работата ми е супер удобна с градски транспорт - в центъра е и не ми се налага да ползвам колата.
И този съединител и тези скорости, голяма мъка, ама съм се решила, че скоро се качвам и почвам и аз да карам, защото това си е необходимост. Трябва да преодолея страха си.
Кола си взехме една година по-късно. Имаме едно фиат пунто 2004-та година, ама горкото няма серво и ми е доста трудно с този волан. От друга гледна точка е икономично и много си го харесваме, на бензин и газ е, бяло на цвят, сполучливо е като за първа кола.
Не знам дали ще се получи шофьор от мен и аз имам желание, обаче като ми се залепят колите, голяма паника ме хваща. Предимно ММ кара колата, а той взе книжка даже след мен, хихи, аз го майтапех, че ще го возя, ама то сега той ме вози.. а и като цяло работата ми е супер удобна с градски транспорт - в центъра е и не ми се налага да ползвам колата.
И този съединител и тези скорости, голяма мъка, ама съм се решила, че скоро се качвам и почвам и аз да карам, защото това си е необходимост. Трябва да преодолея страха си.