Публикувана: 26 юни 2006, 16:26 ч.
Последно мнение: 23 юли 2006, 08:55 ч.

ЯМБОЛ- Седнали под сянката сега,с бира и цаца в ръка. (7)

15 307
278
1

1
...
3
4
5
...
19
Всички

# 45 29 юни 2006, 21:24 ч.

Мнения: 3 537

Честно казано ако Анелия беше на 1 година и аз не бих отишла с палатка. newsm78

Миналата година беше на 1г. и 1м. когато бяхме за 10 дни в Бургас и ми беше много трудно,особенно с храната.И като капак на всичко започнаха да и пробиват два кучешки зъба,вдигна температура,заболя я ухото,започна да кашля... #Crazy

Беше най-кошмарната ми почивка. #Cussing out

# 46 29 юни 2006, 21:43 ч.

Мнения: 636

Мамчета, дайте някакви координати на добър гинеколог в Ямбол, защото ще се прибирам, а трябва да правя изследвания. По възможност да работи със здравната каса. Поздрави Grinning

# 47 29 юни 2006, 21:47 ч.

Мнения: 3 537

Ева Атанасова Wink

# 48 29 юни 2006, 22:04 ч.

ЗА ДА ИМАШ ПРИЯТЯЛИ!
Не е чак толкова трудно да имаш приятeли! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятeли. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят.Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понакога то си мислеше, че е най- хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се расърди. Те си бъбреха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха и други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То соеше и гледаше да разтила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все се спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не може да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си, а пътниците му правеха компания!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
Какъв е извода??