Надявам се, че всичко до края ще бъде наред и бебка ще бъде благоразположена да се роди по естествен път, като определено много ми допада идеята за водното раждане, защото освен обезболяващия ефект на водата, то и ще има много малка възможност някой да дирижира самото излизане на бебето и то ще си излезне както тялото ми го води... Само се надявам да имам условията за това приключение и да нямам някакви медицински противопоказания 😊
- Публикувана: 6 фев. 2019, 14:50 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2022, 13:44 ч.
Раждане в АГ болница „Свети Лазар”
Здравейте, записвам се да следя темата. Живот и здраве, ако речено съвсем скоро ще видя и аз двете чертички. Моят случай е малко по-различен, защото съм на 43. Изчетох цялата тема и част от старата, до тук не видях някой да се е вписал в подобна ситуация на моята, а именно да се пробва с нормално раждане на тази възраст, пък било то и 3-то. Вероятно ще се свържа с Олга Дукат, когато му дойде времето, вярвам, че тя ще даде всичко от себе си, за да се случат нещата. Не искам да приема, че възрастта ми е фактор за секцио.
Ommm, интересно ми е каква цената за водно раждане с Олга, тя вероятно е част от La Vita и съответно двойна стая? Благодаря!
Ommm, интересно ми е каква цената за водно раждане с Олга, тя вероятно е част от La Vita и съответно двойна стая? Благодаря!
Happy_mommy, аз също вярвам в това, но нали лекарите все гледат да го извъртят на секцио...И една от предпоставките е раждане след 40. Искрено се надявам да не се стига до там. Това е, че и моите раждания са бая разтеглени във времето. Първо преди 20 години, второ преди 8... Не са през няколко години да кажеш.
Не съм сигурна дали включваше и басейна, но ако не е включен, то цената му е около 200-300лв. 🤔 На 11.02 съм на консултация и ще попитам.
Терминът ми е на 25.06 😊
П. П. Старлет, не пускай постове един след друг, защото ще те банне админът 😉 Мен така ме бяха предупредили преди време и спрях да го правя, а ако се присетя да добавя още нещо, просто си редактирам поста.
Терминът ми е на 25.06 😊
П. П. Старлет, не пускай постове един след друг, защото ще те банне админът 😉 Мен така ме бяха предупредили преди време и спрях да го правя, а ако се присетя да добавя още нещо, просто си редактирам поста.
Happy_mommy, аз също вярвам в това, но нали лекарите все гледат да го извъртят на секцио...И една от предпоставките е раждане след 40. Искрено се надявам да не се стига до там. Това е, че и моите раждания са бая разтеглени във времето. Първо преди 20 години, второ преди 8... Не са през няколко години да кажеш.
Не, както казах, това не е медицинска предпоставка. Има си приети в медицинската практика предпоставки. А това, че на някои лекари не им се занимава с нормално раждане, е отделен въпрос. Такива гледат и млади момичета да ги прикоткат за секцио и си измислят какви ли не причини. Затова просто намери лекар, който да подкрепя нормалното раждане и няма да имаш проблеми.
Ако питаш мен, Олга Дукат е наистина твоя човек. Да разбирам ли, че всъщност ти имаш две раждания вече? Те нормално ли протекоха? Ако да, тогава не виждам причина да родиш секцио. Не всички лекари ''режат'', още повече че в ''Свети Лазар'' са привърженици на естественото раждане.
Happy_mommy, аз вярвам, че реално не е, но навсякъде се сблъсквам с това мнение от жени, дръзнали да раждат след 40.
Cvete, да, имам 2 нормални раждания - първото 1999-та (леко ненормално
), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря!
Cvete, да, имам 2 нормални раждания - първото 1999-та (леко ненормално
), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря! Happy_mommy, аз вярвам, че реално не е, но навсякъде се сблъсквам с това мнение от жени, дръзнали да раждат след 40.
Cvete, да, имам 2 нормални раждания - първото 1999-та (леко ненормално ), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря!
Cvete, да, имам 2 нормални раждания - първото 1999-та (леко ненормално
), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря!Съжалявам, ако съм те накарала да си спомниш за травматичното раждане. Но ти се възхищавам, че въпреки това си успяла да забравиш спомените и да се решиш да станеш майка за трети път. Мислено те подкрепям и стискам палци всичко да се развие по най-добрия начин и да родиш своето бебе нормално. Възхищавам ти се за силната ти воля и не позволявай никой да разклаща нагласите ти и вярата.
Истината е, че все още има лекари и болници, в които липсва адекватно поведение спрямо раждащата жена.
Но в Свети Лазар отношението и професионализма остават ненадминати. Бих казала, че тази болница трябва да послужи за еталон на много други.
cvete_p, много ти благодаря за милите думи! 
За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!... 
Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях. 
Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено. 
Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно....
За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!... Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях. Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено. Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно.... cvete_p, много ти благодаря за милите думи! За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!... Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях. Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено. Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно....
За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!... Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях. Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено. Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно.... Уникална си! Виждам, че имаш и чувство за хумор. Ти затова си толкова житейски над нещата. Браво! Това с рефлукса е било ужасно, как точно го преодоля с хомеопатия и въобще как успя да свалиш килограмите? Диета или пак хомеопатия.
Извинявай, че ще те попитам и затова, но ти всъсщност сега бременна ли си, или ти закъснява и още не си направила тест за бременност?