До скоро, обаче работех тежка физическа работа и прехвърлянето на към тон стоки на ден ми вършеше работа поне да не стана 100 кг. Сега обаче съм в къщи с едно 3г хлапе по цял ден и усещам, че ако не се вкарам в релси ще се разболея скоро. Почнаха да се обаждат стави, кости... Тук ми се схване, там ми прещраква.... И съвсем тъпо ми става. И почнах да намалям яденето. Поне като не изразходвам енергията да не я трупам. За сега посвалих 2-3 кг., но ми трябват поне още 10, че да стане положението поносимо - 169 см на 79 кг... И не ми се мърда от вкъщи - имам фитнес през булеварда, ама не ми се мърда и ме е шубе да питам как става номера. На близо има културен дом - танци обичам, ама няма кой да ме заведе за ръчичка да пробвам.
През годините съм ходила на фитнес - не ми харесва, на танци - става, в къщи съм пробвала Тае бо - не ми харесва, тук във форума в една група влизах за домашни тренировки пак - не ставам... и това си е.
Ще си умра дебела, гладна и нещастна. Рационалното в мен осъзнава, че трябва да направя нещо за себе си, но това само ме напряга и ме прави тъжна. Не ми е кеф, че го правя, а става на сила...
Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....
Малко късно, но понеже искаш съвет-потърси корена на проблема, от съвсем друго естество е. Не е лакомия и нехаресване на спорта.Уважавай себе си и живота си.