Ридж: „Виждаш ли? Това има смисъл. Трябва да правим повече от това и да говорим по-малко за децата си.“
Брук е съгласна, не иска повече да се карат за децата.Твърде много ги е грижа един за друг, трябва да намерят начин да се справят.
Ридж: „Знам. Но как?“
Брук: „Винаги ще обичаш сина си, а аз винаги ще защитавам дъщеря си, но любовта към децата ни не би трябвало да ни разделя.“
Ридж: „Не би трябвало, знам.“
Брук иска той да се върне у дома, да й помогне да преодолеят проблема.
Ридж: „Как да го направя? Мразиш сина ми, не можеш да бъдеш около него. А сега Хоуп ще скъса всички връзки с внука ми. Мислиш ли, че ще го направи?“
Брук: „Като знам какво изпитват Лиам и Хоуп един към друг, мисля, че в момента й слага пръстена на ръката.“
Ридж: „Искам да си го изясня. Хоуп премисля това, което искаше повече от всичко – да бъде родител на Дъглас. Вече не иска да бъде?“
Брук: „Не.“ (В смисъл на „не е това“.)
Рдиж: „Това твоя идея ли е? Чия идея е?“
Брук: „Томас е единствената причина, че с теб сме разделени. Той е причината, поради която Лиам се страхува за семейството си.“
Ридж: „Много е да се иска такова нещо. Да искаш от новата си булка да не говори с определени хора. Да определяш на кого да е родител.“
Брук: „Те беше изненадана от предложението и условията, но иска живот с Лиам. И иска да бъде майка на Дъглас.“
Ридж: „Но Лиам е против?“
Брук: „Той си е тръгнал.“ Ридж: „Какъв шок.“ Брук: „И е отишъл у Стефи. Затова Хоуп се втурна натам, за да каже на Лиам, че иска да приеме предложението му. Така че Хоуп и Лиам ще продължат живота си без Томас да се навърта наоколо.“
Ридж: „Синът ми постоянно се доказва. По някаква причина не го виждаш. Това е страна от него, която искаш да игнорираш.“
Брук: „За какво говорехме през цялото време, докато бяхме заедно? За кого? Кое е причината за всичките ни проблеми? Томас. Все още създава хаос.“
Ридж: „Знаеш ли каква е причината. Говрим за неща, които се случиха преди щест месеца. Изобщо не говорим за сега.“
Брук: „Да, говорим за случилото се. И се страхуваме какво ще се случи после. И каквото се случва сега.“
Ридж: „Каквото се случва? Имахме страхотни празници. Томас има нова приятелка. И нещата са в подем.“
Брук: „Той иска така да изглежда. Но ми е трудно да повярвам.“
Ридж: „Не. Защото вярваш, че ще направи нещо.“ Брук: „100 %. И не само аз се чувствам така.“
Ридж се смее: „Това е фантастично. Сега с Лиам сте съгласни един с друг?“
Брук просто иска Томас извън живота на Хоуп. Не й харесва как той се промъква във всеки аспект на живота й. Брук се тревожи за Хоуп.
Ридж: „Не трябва да се тревожиш за нея. Той няма да я нарани, няма да нарани никого.“
Брук: „Мислиш ли, че ми харесва? Не искам да мисля каква катастрофа ще се случи. Ненавиждам факта, че не си тук. В дома си. И не искам да се тревожа повече за Хоуп. Не искам да я гледам, че страда. И всичко това е заради Томас. Защото продължава да разрушава живота на хората.“
Ридж: „Е, той не е унищожил моя живот. Вярвам в сина си.“
Брук знае. Може би някой ден, когато Ридж види сина си, както го вижда тя, ще се върне при нея.
Ридж: „Моля те да имаш вярва, когато е заслужена. Томас работи усилено. Той рисува модели с Хоуп.“ За което Брук не е сигурна, че е добра идея.
Ридж: „Защо? Среща се със Зоуи. Той е добър баща, работи по въпроса, прекарва повече време с Дъглас.“
Брук признава, че Томас прекарва повече време с Дъглас.
Ридж: „Добре, признай му това. И може би ще намериш нещо тук (докосва гърдите й), за да му дадеш нещо повече. Той е добре сега, защото семейството му го подкрепя. Той и Хоуп са в добри отношения, работи в компанията. Но ти искаш да седиш тук и да го чакаш да се провали. Това ме разкъсва. Не съм щастлив, когато не съм с теб.“
Брук: „Шона още ли е там?“
Да, Шона още била в къщата за гости, поканили я, но те не говорят за Шона. Говорят за Томас и тях самите, защото ще е късно, ако не го измислят.
Брук: „Твърде късно?“
Ридж: „Ти си в сърцето ми, знаеш това. Но и Томас също. Ако някога си ме обичала, трябва да обичаш Томас.“
Брук вярва във вторите шансове и иска Томас да се оправи. Би искала да може да прости.
Ридж: „Нека да го направим. Но не го прави за Томас или за нас, направи го за себе си. Толкова негодувание не може да е здравословно. Щеше да знаеш, ако си мислех, че е опасен. Не бих го причинил на теб, на дъщеря ти.Той само се нуждае от малко помощ. Ако можем да направим това, да намерим малко прошка, можем да продължим напред, да скъсаме документите за развод и да се върна тук. Не искам повече да съм без теб.“
Целуват се.
Лиам: „Хоуп. Ееъ.“
(Томас още наднича през оградата. Там си стои през цялото време.)
Хоуп устремено тръгва към Лиам и се изправя пред него: „Какво по дяволите правиш? Снощи ми предложи, а сега целуваш Стефи. Помоли ме да се омъжа за теб, докато дъщеря ни спеше в съседната стая. И сега това?“
Стефи: „Хоуп, не е това, което си мислиш. Аз го прегърнах и аз го цел...“
Хоуп: „Не ме е грижа. Не искам да чувам никакви извинения. Няма извинение.“
Лиам: „Знаеш как се чувствам. Буквално бях на едно коляно снощи.“
Хопу: „А аз исках да приема предложението ти. Исках да сложа пръстена повече от всичко. Исках да се омъжа за теб, Лиам. Но условията, които постави ...“
Лиам: „Да, имаше условия, защото не искам Томас в живота ни повече.“
Хоуп: „Разбирам отношението ти към Томас. Но има малко момче, което е замесено, което също е от значение. Знам, че ситуацията е сложна. Но не очаквах, че ще се втурнеш при Стефи.“ (Томас гледа, невидим за всички.)
Хоуп: „Как стигнахме дотук? В един момент искаш да се ожениш за мен, а сега ...“
Лиам: „Още искам да се оженя за теб. Нищо не се е променило.“
Хоуп: „След всичко, през което преминахме. Изгубихме дъщеря си, открихме, че е жива ... Да се разпаднем така.“
Лиам: „Това имам предвид. Томас продължава да застава между нас.“
Хоуп: „Едва спах снощи, след като излезе. Премислях отново и отново, каквото ми каза. Говорих с майка си на сутринта, след това дойдох тук. Готова бях да говорим за ултиматума, бях сигурна, че ще намерим решение.“
Лиам казва, че могат да намерят решение, всичко ще измислят.
Хоуп пак повтаря за трагедията с дъщеря им и как се събрали отново заради Дъглас, няма да го изостави, момчето се нуждае от нея.
Лиам: „Чувам те, но ти не ме чуваш, когато ти казвам, че съм разтревожен за Томас. Ако връзката ни ще функционира, трябва да е преди всичко останало.“
Хоуп: „Дори Дъглас? Той беше единственият, който каза истината за Бет, че още е жива.“ Върнал им дъщерята, живота, събрал ги отново. Хоуп не знае къде би била, ако не бил Дъглас. „Обичам те, Лиам. Но сега съм майка на Дъглас. И няма да го изоставя. И след като видях двама ви днес, както бяхте заедно, съм още по-сигурна.“
Лиам съжалява, че е видяла това.
Стефи: „Вината е моя.“
Лиам: „Знам, че си наранена. Не исках така да става. Но мислех всичко, което казах снощи. Искам да съм ти съпруг, да бъда с теб и Бет завинаги. Да, имам условия. И Стефи, съжалявм, че продължавам да го казвам пред теб, но Томас е обсебен, това го прави опасен. Толкова много те искаше, че беше готов да крие истината за Бет от двете ви. Използва чувствата ти към сина му, изигра те, за да се ожените. Когато беше притиснат в ъгъла, те отвлече. А ти го оставяш да те притиска, за да работи с теб. Имам чувството, че гледам филм на ужасите.“
Хоуп не е забравила стореното от Томас, но вярва, че той се опитва да бъде по-добър човек.
Лиам: „Той е психопат.“ Хоуп: „И ще оставим Дъглас с психопат?“
Лиам: „Дъглас има дом, семейство. Винаги ще бъдем в живота му. Но не можеш да му бъдеш майка, ако това означава доживотна връзка с баща му. Точно това иска Томас.“
Хоуп казва, че Томас е най-малкият им проблем. Дошла да изглади нещата с Лиам. Но не мисли, че това ще се случи някога. Защото видяла с очите си, че още желае Стефи.
Стефи: „Хоуп, недей ...“
Хоуп видяла, каквото видяла. Лиам: „Говориш така, като че ли приключваш нещата.“ Хоуп: „Ти целуваше Стефи.“
Лиам: „А ти продължаваш да вкарваш Томас все повече в живота ни. Не мога да живея така.“
Хоуп: „Очевидно не, защото си прекарал нощта тук.“
Стефи: „Хоуп ..“
Хоип я прекъсва: „Не."
(Към Лиам) "Очевидно е, че Стефи е красива жена. И имате дете. И е сложно с Дъглас и Томас. А вместо да работим върху нещата, избираш лесния път за освобождаване.“
Лиам: „Ти си, което искам.“
Хоуп: „Не мисля, че съм опция вече. Затова заминах за Италия преди години.“
Лиам: „Оу, Италия? Добре, добре, съжалявам, че те нараних. И си права – имам дете със Стефи. Спах на дивана с Кели. Което ме накара да осъзная, че не я виждам достатъчно вече.“
Хоуп: „Сега ще я виждаш по-често. Сърцето ме боли, че няма да виждаш Бет всяка сутрин, когато се събужда.“
Лиам: „Какво е това? Не говори така.“
Хоуп: „Как можеш да го поправиш, Лиам. Ти я целуваше! Искаше да я целунеш. И още си влюбен в нея, нали? Признай, че я обичаш.“
Лиам: „Имам дете. Да, обичам я.“
Хоуп: „Не мога повече така.“ Стефи: „Хоуп.“
Хоуп: „Стефи, моля те. Не искам да играя тази игра. Не искам да те деля с нея. Снощи ми предложи. Но днес ми разби сърцето, разби нас. Върна всеки страх и несигурност, които съм имала за връзката ни.“
Лиам: „Слушай, може ли просто да си отидем у дома и да поговорим, да си дадем почивка?“
Хоуп: „Не е честно това, което ни накара да преживеем и двете. И това продължава да застава между нас, Лиам, но не е Томас. Стефи е. Винаги така е било. Никога не я превъзмогна. Въпреки че ще те обичам винаги, не мога повече така, не мога.“
Хоуп си тръгва. Лиам: „Хоуп!“ (Томас кляка по-надолу зад оградата.) На пътеката Хоуп се обръща. Лиам и Стефи стоят и я гледат.
Хоуп си тръгва. (Томас надига глава, гледа към Лиам и Стефи. Поусмихва се.)
Стефи слага ръката си на рамото на Лиам.