Поне да ни сподели как я умилостиви тая женица.
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 13:29 ч.
Ужасни, смешни срещи
Еее, аз пък никога няма да отрежа мъжа, ако е станала такава ситуация. Ще платя и хич няма да му мисля за дребни глупости. Той, ако е пич, не ме интересува, че не е успял да плати на първата среща.
Благодаря ви за доброто настроение, в момента имам истинска нужда от разведряване и четенето на темата ми се отрази много добре! 
Да се включа и аз с една култова среща в далечната 2007-ма година, когато бях на 23.
Бях се запознала по ICQ с един македонец, казваше се Боян. В началото беше много забавно, стори ми се много земен и бяхме в контакт по цял ден през смс-и и e-mail.
Спомням си, че и той беше моята зодия Рак и това се превърна в чест аргумент защо сме си пасвали толкова добре (негови думи), как и двамата сме били романтици и т.н.
След някой и друг месец той имаше работа в София и каза, че ще дойде до Бургас да ме види.
Аз много се вълнувах, бях се издокарала и му бях купила една плюшена жабка, защото имахме вътрешна шега с това и често го наричах така.
Дойде времето на срещата и...о, ужас. Боян е по развлечен потник, тип аеробен костюм от 80-те, ама от най-измачканите, с мърляво долнище на анцуг, раница на гърба и джапанки...
Попреглътнах надве-натри и се приближих, стараейки се да не ми личи първоначалната реакция, въпреки че изглеждахме видимо странно един до друг, хората ни зяпаха като тръгнахме.
Да се включа и аз с една култова среща в далечната 2007-ма година, когато бях на 23.
Бях се запознала по ICQ с един македонец, казваше се Боян. В началото беше много забавно, стори ми се много земен и бяхме в контакт по цял ден през смс-и и e-mail.
Спомням си, че и той беше моята зодия Рак и това се превърна в чест аргумент защо сме си пасвали толкова добре (негови думи), как и двамата сме били романтици и т.н.
След някой и друг месец той имаше работа в София и каза, че ще дойде до Бургас да ме види.
Аз много се вълнувах, бях се издокарала и му бях купила една плюшена жабка, защото имахме вътрешна шега с това и често го наричах така.
Дойде времето на срещата и...о, ужас. Боян е по развлечен потник, тип аеробен костюм от 80-те, ама от най-измачканите, с мърляво долнище на анцуг, раница на гърба и джапанки...
Попреглътнах надве-натри и се приближих, стараейки се да не ми личи първоначалната реакция, въпреки че изглеждахме видимо странно един до друг, хората ни зяпаха като тръгнахме.
Скрит текст:
Аз предложих едно кафене, което често посещавах тогава - за който е от Бургас, става дума за кафенето в ТРИА сити център, преди да го направят бистро "Рома".
Като седнахме, той веднага започна на висок тон да одумва колко било скъпарско и префърцунено мястото (не беше!), колко били завишени цените, в Македония как било. Разговорът изобилстваше от нравоучения към България по отношение на икономическия прираст, демографския проблем, историческите събития, с нагледни примери как в Македония се прави всичко това... Като стигнахме до там, че Кирил и Методий, цар Самуил и прочее личности са били Македонци, децибелът му беше почти двоен.
Излъчваше подчертана селяндурска арогантност и провокативност, сякаш чакаше някой да му каже нещо. .а аз изхабих сумати енергия да туширам неудобството от това, че и околните маси се обръщаха да го гледат с нескрито любопитство и раздразнение...
Аз платих сметката, само и само да се изнесем по-бързо, понеже не исках да прави изречения и пред сервитьорката за това колко е скъпо, въпреки че пак беше казал нещо по въпроса, не помня какво точно.
След кафето тръгнахме да се разхождаме към Морската градина, аз живея наблизо там и се надявах по някое време просто да успея да се извиня и да си тръгна.
Беше някъде в ранния следобед, около 16ч, светло, пълно с народ по алеите...и изведнъж наш Боянчо ми заявява, че иска да ми направи изненада, сграбчва ме и ме слага да седна на пейка, кляка пред мен и вади слушалки и CD-player, слага ми слушалките на ушите и ми казва да си затворя очите... Покрай нас постоянно минават хора, които гледат сеир и аз съм изчервена цялата, чудейки се как хем да не го обидя, хем да намеря начин да прекратя цирка.
Затварям си аз очите, в слушалките прогърмява балада на Цеца Величкович (любимата му певица) и в следващия момент ми се лепва мазна целувка по устата. Отворих си очите и инстинктивно се дръпнах, свалих слушалките и го попитах какво прави, а той видимо оскърбен и скандализиран, че "изненадата" изобщо не е получила очакваната реакция, си грабна слушалките и се нацупи като малко дете.
Никакви опити от моя страна да обясня, че просто не беше подходящото време и място, че този тип моменти трябва да дойдат естествено, а не така нагласено, не беше от полза. Вървеше напред, а аз с всичкия си акъл го следвах, може би защото ми беше много неловко.
Много пъти след това съм се чудила защо просто не си тръгнах, но тогава имах голям проблем с конфронтацията и все гледах да съм деликатна, освен това някакси ми се щеше да ме опровергае, да видя нещо от това, което бях видяла в него докато си писахме онлайн и говорехме по телефона през всичките тези месеци.
Седнахме на едно от капанчетата край морето, поръчахме, но езикът на тялото му и цялостното му поведение бяха направо враждебни, пасивно-агресивни. За капак по едно време извади от джоба си слънчогледови семки и започна демонстративно да чопли и да слага обелките директно на масата...Аз му направих забележка, а той в резултат започна да плюе обелките. Това преля чашата и на моето търпение и тихо му казах, че ако не престане, ставам и си тръгвам, а той избухна и ми се разкрещя.
Как така съм щяла да си тръгна, той очаквал, че ще се прибера с него в квартирата му вечерта, как изобщо не съм се държала както преди, не съм била романтична и не съм умеела да ценя жестовете, които той бил направил към мен...
Накрая извади плюшената жаба от раницата си и ми я хвърли в лицето.
На мен ми се насълзиха очите и станах, с бърза крачка се отдалечих, а той продължи да крещи след мен.
Стигнах до най-външната алея и като се обърнах, видях че се задава, затова хукнах и се скрих.
Като се отдалечи (слава Богу, не ме беше видял) се прибрах и се разревах.
После ми скъса телефона да звъни, нареждаше ме в смс-и, чак заплахи имаше.
След това помня, че през 2010-та ме беше намерил във Фейсбук и ми беше писал да ми се извинява за поведението си, настояваше пак да се видим, за да ми се извинял лично. Аз го отрязах и казах, че няма нужда, после го блокирах.
Имам и други истории от фрапиращи срещи, но никоя не е чак такъв фарс като тази..
Като седнахме, той веднага започна на висок тон да одумва колко било скъпарско и префърцунено мястото (не беше!), колко били завишени цените, в Македония как било. Разговорът изобилстваше от нравоучения към България по отношение на икономическия прираст, демографския проблем, историческите събития, с нагледни примери как в Македония се прави всичко това... Като стигнахме до там, че Кирил и Методий, цар Самуил и прочее личности са били Македонци, децибелът му беше почти двоен.
Излъчваше подчертана селяндурска арогантност и провокативност, сякаш чакаше някой да му каже нещо. .а аз изхабих сумати енергия да туширам неудобството от това, че и околните маси се обръщаха да го гледат с нескрито любопитство и раздразнение...
Аз платих сметката, само и само да се изнесем по-бързо, понеже не исках да прави изречения и пред сервитьорката за това колко е скъпо, въпреки че пак беше казал нещо по въпроса, не помня какво точно.
След кафето тръгнахме да се разхождаме към Морската градина, аз живея наблизо там и се надявах по някое време просто да успея да се извиня и да си тръгна.
Беше някъде в ранния следобед, около 16ч, светло, пълно с народ по алеите...и изведнъж наш Боянчо ми заявява, че иска да ми направи изненада, сграбчва ме и ме слага да седна на пейка, кляка пред мен и вади слушалки и CD-player, слага ми слушалките на ушите и ми казва да си затворя очите... Покрай нас постоянно минават хора, които гледат сеир и аз съм изчервена цялата, чудейки се как хем да не го обидя, хем да намеря начин да прекратя цирка.
Затварям си аз очите, в слушалките прогърмява балада на Цеца Величкович (любимата му певица) и в следващия момент ми се лепва мазна целувка по устата. Отворих си очите и инстинктивно се дръпнах, свалих слушалките и го попитах какво прави, а той видимо оскърбен и скандализиран, че "изненадата" изобщо не е получила очакваната реакция, си грабна слушалките и се нацупи като малко дете.
Никакви опити от моя страна да обясня, че просто не беше подходящото време и място, че този тип моменти трябва да дойдат естествено, а не така нагласено, не беше от полза. Вървеше напред, а аз с всичкия си акъл го следвах, може би защото ми беше много неловко.
Много пъти след това съм се чудила защо просто не си тръгнах, но тогава имах голям проблем с конфронтацията и все гледах да съм деликатна, освен това някакси ми се щеше да ме опровергае, да видя нещо от това, което бях видяла в него докато си писахме онлайн и говорехме по телефона през всичките тези месеци.
Седнахме на едно от капанчетата край морето, поръчахме, но езикът на тялото му и цялостното му поведение бяха направо враждебни, пасивно-агресивни. За капак по едно време извади от джоба си слънчогледови семки и започна демонстративно да чопли и да слага обелките директно на масата...Аз му направих забележка, а той в резултат започна да плюе обелките. Това преля чашата и на моето търпение и тихо му казах, че ако не престане, ставам и си тръгвам, а той избухна и ми се разкрещя.
Как така съм щяла да си тръгна, той очаквал, че ще се прибера с него в квартирата му вечерта, как изобщо не съм се държала както преди, не съм била романтична и не съм умеела да ценя жестовете, които той бил направил към мен...
Накрая извади плюшената жаба от раницата си и ми я хвърли в лицето.
На мен ми се насълзиха очите и станах, с бърза крачка се отдалечих, а той продължи да крещи след мен.
Стигнах до най-външната алея и като се обърнах, видях че се задава, затова хукнах и се скрих.
Като се отдалечи (слава Богу, не ме беше видял) се прибрах и се разревах.
После ми скъса телефона да звъни, нареждаше ме в смс-и, чак заплахи имаше.
След това помня, че през 2010-та ме беше намерил във Фейсбук и ми беше писал да ми се извинява за поведението си, настояваше пак да се видим, за да ми се извинял лично. Аз го отрязах и казах, че няма нужда, после го блокирах.
Имам и други истории от фрапиращи срещи, но никоя не е чак такъв фарс като тази..
Самоцитирам се, за да добавя, че през годините оттогава направи няколко опита да се свърже с мен, за да се извини, на които само веднъж си позволих да отговоря, че няма нужда, но той продължи да настоява, не само да се извини, но и да го направел лично - демек да се видим.
След като игнорирах съобщенията, съвсем наскоро пък директно се появи с нов профил във Фейсбук и леко променена фамилия, но същия на снимките, и започна да ми оставя коментари по публични постове и снимки, но с доста лични и мелодраматични съобщения...Ех, тази македонска лИбоф...колко години и още не му е минало
Ситуацията с картата и ПОСа е по-различна от "оуу, забравил съм си портмонето вкъщи". Татко е имал готовност за плащане, просто терминалът не е работил, случва се, техника е, анатема на ресторанта, нали. Ако съм аз дамата, плащам цялата сметка, без да имам едно наум, и излизам на втора, ако ми харесва мъжа.
Аз ако съм на мястото на мъжа как бих реагирала - щях да преведа пари по револют или по друга лична банкова сметка през онлайн банкирането през телефона, на сервитьора или на някой друг от персонала, или на шефа им, а те да си приключват касата както искат.
На мястото на жената - никога не бих се разсърдила на мъжа в тази ситуация, та чак и за отказвам втора среща и да блокирам... достатъчно мозък имам, за да разбера чия е вината.
Мъжът казва, че е редовен клиент на ресторанта. Сигурно е ходил десетки пъти и винаги е плащал с карта. От къде на къде да предвижда, че този път може да се развали терминала? Кой знае и без друго колко е бил притеснен за срещата. Това ми звучи малко като приказката дето един човек закъснял за работа, понеже автобусът се запалил и трябвало да чака следващия, а шефът му казал, че е трябвало да си планира времето по-добре ?!?
На мястото на жената - никога не бих се разсърдила на мъжа в тази ситуация, та чак и за отказвам втора среща и да блокирам... достатъчно мозък имам, за да разбера чия е вината.
Мъжът казва, че е редовен клиент на ресторанта. Сигурно е ходил десетки пъти и винаги е плащал с карта. От къде на къде да предвижда, че този път може да се развали терминала? Кой знае и без друго колко е бил притеснен за срещата. Това ми звучи малко като приказката дето един човек закъснял за работа, понеже автобусът се запалил и трябвало да чака следващия, а шефът му казал, че е трябвало да си планира времето по-добре ?!?
Аз разбрах, че той нормално се е сепнал и докато мисли как да се реши ситуацията, тя е предложила да плати. Май не се е стигнало дотам да повдигне казуса пред ресторанта. Интересно ако беше, какво щяха да предложат.
Тоя казус ме кара утре непременно да заредя кеш, ако не са опоскани вече банкоматите.
Че празници, после 7-ми...
Тоя казус ме кара утре непременно да заредя кеш, ако не са опоскани вече банкоматите.
Че празници, после 7-ми... 
Ще ви разкажа нещо апокрифно. На първата ни истинска среща с ММ се случи нещо подобно. Хапваме ние в кварталтата пицария и изведнъж келнерът идва супер притеснен и казва, че има проблем с интернета и не може да се плаща с карти. Бъдещият ми мъж почва да си гледа по джобовете дали има кеш, а аз само махвам с ръка и казвам, че си нося чековата книжка. И така аз платих първата ни вечер. Не ми е било проблем. Във Франция е казуистика да не работят пос терминалите. Вече сме женени с две деца. Хепи енд.
Ее Фил,да и аз си нося спешен чек за всеки случай.Това си е голямо удобство при нужда.
Между другото и мойто мъж не се сеща чек да си носи.Май и чековата му е изтекла.
Мразя кеш.Все броиш и може и да не стигне,а и ми е трудно да го отчислявам с бюджета.
Имам ли пари в брой,броя ги за “loose money” и все едно ги няма.
Това за македонеца…Божееееееее…..Не познавам македонци македонци и не знам дали си е типично…но.Леле.
Между другото и мойто мъж не се сеща чек да си носи.Май и чековата му е изтекла.
Мразя кеш.Все броиш и може и да не стигне,а и ми е трудно да го отчислявам с бюджета.
Имам ли пари в брой,броя ги за “loose money” и все едно ги няма.
Това за македонеца…Божееееееее…..Не познавам македонци македонци и не знам дали си е типично…но.Леле.
Леле не очаквах да предизвикам такава полемика с изцепката си. За ресторанта - чак супер редовен не бих се нарекъл, но съм бил няколко пъти преди там, не чак толкова редовен че да предложа утре да платя. За половинката - доста тъпо се почувства, на момента предложих да минем през банкомат да ѝ възстановя сумата или поне моята част тъй като тя не благоволи да я реимбурсирам. По пътя за вкъщи беше едно мълчание от нейна страна и си мислех, че безвъзвратно съм се изложил пред нея. Бях споделил случката в темата за муните и дамите дадоха някои идеи как да изляза от ситуацията - все пак идеята ми не беше да се наплюскам на аванта, а наистина много я харесвах, а случката е от миналата година да вметна само. Към днешен момент все още сме заедно и щастливи. Пращах букети, картички, плюшени мечета и прочие (естествено в първата картичка още бях сложил и сумата) и в един момент омекна и откликна на призивите ми. С удоволствие бих допълнил каквото ви интересува, питайте смело.
Първата среща е много решаваща дали изобщо ще има втора. Ти си излязъл от ситуацията, като си ѝ върнал парите в картичка, която е нямало как да върне, затова ти е дала втори шанс. Иначе е излязло точно като да си отишъл да се наядеш за нейна сметка и те е била отписала. Дори и проблемът да е в ресторанта, липсата на банкомат и каквото и да е друго, първата среща е важна, за да решиш дали да дадеш шанс на другия да се опознаете, затова подобна издънка рядко се прескача....
Спрях да чета при муните и не съм видяла тогава, като си писал, но добър съвет са ти дали.
ПС: Какво се прави в случая, ако и жената няма достатъчно пари в брой в себе си. Да речем има 50 лв за нейната сметка и такси, но общата сметка е 150 лв?
Спрях да чета при муните и не съм видяла тогава, като си писал, но добър съвет са ти дали.
ПС: Какво се прави в случая, ако и жената няма достатъчно пари в брой в себе си. Да речем има 50 лв за нейната сметка и такси, но общата сметка е 150 лв?
Аз ще ви разкажа за най-ужасната и унизителна нагласена среща.
Ученичка съм в последни класове в гимназията. Моя роднина няколко години по-голяма, настоява да излезем на кафе. Приемам от куртоазия и с половин уста - нямам допирни точки с нея, как да се изразя по-меко... доста аграрен манталитет и попфолк среда.
На кафето идва с някакво момче. Решавам, че и е гадже. Думи нямам да го опиша даже. Анцуг, загащен, разнебитен, с физономия ала карам трактор, едвам говорещ.
Нещата тръгват обаче към промотиране на него и намеци за някаква свалка и нещо повече между нас. Видя, че съм шокирана и ме извика да излезем пред заведението. Директно ми каза, че трябва да "тръгна" с него. Вбесих се от нахалството. Обясни ми, че тя знаела била, че ходя с момчета и чула, че съм била с еди кой си, който е по-голям от мен. Нищо не ми пречело да се прежаля. Казах и да не ми звъни повече и понечих да си тръгна. Тогава ми направи намек за заплаха, дали моите родители са знаели, че ходя с по-големи момчета от мен и какво правя. (родителите ми бяха консервативни, не говореха за секс и бяха маниаци на това, че средата в малкия град може да опропасти бъдещето на едно добро момиче). Ееее тогава се вбесих теглих и пет майни и си тръгнах, на оня с голямата глава нищо не му казах, дето дошъл да изкяри единия секс с помощник...
Още като си го спомня, вдигам кръвно... 🤬
Ученичка съм в последни класове в гимназията. Моя роднина няколко години по-голяма, настоява да излезем на кафе. Приемам от куртоазия и с половин уста - нямам допирни точки с нея, как да се изразя по-меко... доста аграрен манталитет и попфолк среда.
На кафето идва с някакво момче. Решавам, че и е гадже. Думи нямам да го опиша даже. Анцуг, загащен, разнебитен, с физономия ала карам трактор, едвам говорещ.
Нещата тръгват обаче към промотиране на него и намеци за някаква свалка и нещо повече между нас. Видя, че съм шокирана и ме извика да излезем пред заведението. Директно ми каза, че трябва да "тръгна" с него. Вбесих се от нахалството. Обясни ми, че тя знаела била, че ходя с момчета и чула, че съм била с еди кой си, който е по-голям от мен. Нищо не ми пречело да се прежаля. Казах и да не ми звъни повече и понечих да си тръгна. Тогава ми направи намек за заплаха, дали моите родители са знаели, че ходя с по-големи момчета от мен и какво правя. (родителите ми бяха консервативни, не говореха за секс и бяха маниаци на това, че средата в малкия град може да опропасти бъдещето на едно добро момиче). Ееее тогава се вбесих теглих и пет майни и си тръгнах, на оня с голямата глава нищо не му казах, дето дошъл да изкяри единия секс с помощник...
Още като си го спомня, вдигам кръвно... 🤬
Интересно що не се е прежалила тя самата.