Все още нямам деца, но имам достатъчно наблюдения върху семействата на близките ми приятели и роднини, част от които ме карат да се шокирам. Моля ви, кажете си и вие мнението, като родители на деца в такава възраст, защото когато аз си позволя да кажа нещо пред родителите, все ми се мърмори, че нямам деца и не разбирам.
Дете 1: Момиче, на 12 години, училището й се намира точно на 1 км пешеходно разстояние от дома й, и двете сгради са в центъра на София. Всеки ден някой роднина е ангажиран да я заведе до училище (пеша или с кола) и съответно да я вземе и това създава безкрайни неудобства на всички, защото работят. Когато питам защо не я пускат сама да ходи до училище и да се прибира, ми се дават всевъзможни отговори - от това, че не можела сама да пресича улиците (?!?), до това, че някой щял да се закача с нея. Допълвам, че детето е доста едро, изглежда поне 8-ми клас, но се държат с него като с 3-годишно - носят му вода, когато е жадно, топлят му храната, когато е гладно, никъде не излиза само... и т.н. Имало време за всичко, така казват роднините.
Дете 2: Момиче, на почти 8 години. То също не върши абсолютно нищо само, носят му се вода и храна като на малко кученце, даже то самото се провиква на майка си от другата стая, когато е жадно. Вода пие от шише тип бебешко. Когато ходи до тоалетната, вика майка си да му избърше дупето. Ако не бях станала свидетел на случката, нямаше да повярвам. Майката смята, че това е нормално, не можела сама да се обслужва още - все още тя я къпе, облича и т.н.
Аз съм в шок. Какви деца се отглеждат, какви са и тези родители, които смятат това за нормално? И аз, и те, сме родени през 80-те, когато децата бяхме оставяни по цял ден сами вкъщи или по улиците да играем. Не мога да го възприема. Моля ви, кажете си мнението и вие. Такива ли са днешните деца?