Предишната тема я изпуснах,но сега се записвам 
- Публикувана: 17 авг. 2010, 17:03 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2010, 22:28 ч.
Подсъзнанието може всичко 28 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Любими хора, чували ли сте за Окуньово - местност в Сибир? Има една много хубава книга на М.Речкин -''Феноменът Окуньово''. Предполага се, че на това място е бил храмът на Хануман, център на лемурийците и т.н. Сега открих прекрасен и пълен с много полезна информация сайт, свързан с Окуньово. Вижте го -
http://kovcheg.ucoz.ru/forum/14-47-2
Има много полезни клипове. Ето тук -
http://kovcheg.ucoz.ru/forum/8-1025-1 :
love:
http://kovcheg.ucoz.ru/forum/14-47-2
Има много полезни клипове. Ето тук -
http://kovcheg.ucoz.ru/forum/8-1025-1 :
love:
''Желанията създават нови гени'' -
http://www.youtube.com/watch?v=PoADZPPtgb8&feature=related
Има още много интересни клипове тук
Обичам интернет, особено когато служи на добрите цели 
http://www.youtube.com/watch?v=PoADZPPtgb8&feature=related
Има още много интересни клипове тук
Обичам интернет, особено когато служи на добрите цели 
СВЪРЗВАНЕ С НАСТОЯЩЕТО
Можете да опитате тази ефикасна дихателна техника, за да стабилизирате работата на енергийните си канали и да се свържете по-добре със Сушумна - централен енергиен канал на настоящето. Това е древно йогийско дихателно упражнение, което действа и много успокояващо и балансиращо, чрез редуване на двете ноздри. Ако никога досега не сте успявали да се детоксикирате, или се боите, че ще се провалите в което и да е начинание, непременно намерете време за него.
Някои хора не могат да си представят да издържат на лечебна програма, защото са така вкопчени в миналото, че просто не виждат път напред. Други живеят с вяра в бъдещето и смятат, че някой ден като по чудо нещата ще се променят. Междувременно просто живеят ден за ден. Аз смятам, че изцелението може да се осъществи само когато съзнанието е в настоящето. Ако знаете, че това ви е трудно, а при мнозина е така, си струва да поупражнявате тази техника преди да се заемете с дадена програма. Тя мигновено ви свързва със Сушумна - пътеката на настоящето.
1. Облечете си удобни дрехи и седнете с изправен гръб. Не кръстосвайте краката си.
2. Запушете дясната си ноздра с десния палец и издишайте през лявата ноздра.
3. Вдишайте през лявата ноздра, броейки до 4.
4. Запушете лявата си ноздра с безименния пръст и кутрето и поставете показалеца и средния си пръст на гърбицата на носа, така че да притискат областта между веждите. Задръжте, броейки до 16.
5. Освободете дясната си ноздра и издишайте. Опитайте се да изпразните дробовете си напълно, броейки до 4.
6. Вдишайте през дясната ноздра, броейки до 4, и после я запушете, после дръжте и двете ноздри запушени, броейки до 16.
7. Освободете лявата ноздра и издишайте, броейки до 8.
8. Започнете отново и повторете цялата поредица поне 10 пъти - дишане до 4, задържане на дъха до 16, и издишане до 8.
9. Спрете в който и да е момент, ако ви се завие свят.
АЛЛА СВИРИНСКАЯ - "ТАЙНИТЕ НА ЕНЕРГИЯТА"
СЪКРАТЕН ВАРИАНТ НА ДОНА ИДЪН
1. Затворете устата си и запушете едната си ноздра.
2. Направете 4-5 дълбоки вдишвания и издишвания през свободната ноздра.
3. Повторете упражнението с другата ноздра.
Винаги се вдишва през носа и се издишва през устата. При завиване на свят да се преустанови.
Можете да опитате тази ефикасна дихателна техника, за да стабилизирате работата на енергийните си канали и да се свържете по-добре със Сушумна - централен енергиен канал на настоящето. Това е древно йогийско дихателно упражнение, което действа и много успокояващо и балансиращо, чрез редуване на двете ноздри. Ако никога досега не сте успявали да се детоксикирате, или се боите, че ще се провалите в което и да е начинание, непременно намерете време за него.
Някои хора не могат да си представят да издържат на лечебна програма, защото са така вкопчени в миналото, че просто не виждат път напред. Други живеят с вяра в бъдещето и смятат, че някой ден като по чудо нещата ще се променят. Междувременно просто живеят ден за ден. Аз смятам, че изцелението може да се осъществи само когато съзнанието е в настоящето. Ако знаете, че това ви е трудно, а при мнозина е така, си струва да поупражнявате тази техника преди да се заемете с дадена програма. Тя мигновено ви свързва със Сушумна - пътеката на настоящето.
1. Облечете си удобни дрехи и седнете с изправен гръб. Не кръстосвайте краката си.
2. Запушете дясната си ноздра с десния палец и издишайте през лявата ноздра.
3. Вдишайте през лявата ноздра, броейки до 4.
4. Запушете лявата си ноздра с безименния пръст и кутрето и поставете показалеца и средния си пръст на гърбицата на носа, така че да притискат областта между веждите. Задръжте, броейки до 16.
5. Освободете дясната си ноздра и издишайте. Опитайте се да изпразните дробовете си напълно, броейки до 4.
6. Вдишайте през дясната ноздра, броейки до 4, и после я запушете, после дръжте и двете ноздри запушени, броейки до 16.
7. Освободете лявата ноздра и издишайте, броейки до 8.
8. Започнете отново и повторете цялата поредица поне 10 пъти - дишане до 4, задържане на дъха до 16, и издишане до 8.
9. Спрете в който и да е момент, ако ви се завие свят.
АЛЛА СВИРИНСКАЯ - "ТАЙНИТЕ НА ЕНЕРГИЯТА"
СЪКРАТЕН ВАРИАНТ НА ДОНА ИДЪН
1. Затворете устата си и запушете едната си ноздра.
2. Направете 4-5 дълбоки вдишвания и издишвания през свободната ноздра.
3. Повторете упражнението с другата ноздра.
Винаги се вдишва през носа и се издишва през устата. При завиване на свят да се преустанови.
Момичета, тези дни размишлявах върху много неща, дадох си сметка също за много неща...искам да изчистя боклука в себе си.. Искам черното да намалее и да преобладава бялото...опитвам се...Искам вътре в себе си да направя повече място за любовта. Искам тя да ме води. Направих стъпка, която не съм очаквала, че ще мога да направя, защото егото и гордостта са ме възпирали.... но сега съм щастлива, че я направих. Беше трудна стъпка, но тя е пътя ми към свободата.
Мислих много върху миналото, сегашното, бъдещето...и се натъкнах на нещо много интересно, което искам да споделя с вас! Извадка е от книгата на Уейн Дайер "ИСТИНСКА МАГИЯ". Убедена съм за себе си, че това е следващата книга , която ще прочета!
Ето и откъса, който ме грабна...
Трите пътя към просветлението
Когато се вгледам в шарената черга на живота си, от гледната точка на настоящето разбирам, че всичко в него е било необходимо и съвършено. Всяка стъпка, в крайна сметка, ме е извеждала по-високо, макар че чес¬то стъпките са ми изглеждали по-скоро като пречки или болезнени преживявания. Всички успели и наистина щастливи хора, с които съм се срещал, потвърждават тази сигурност, че случайности просто няма. Те възп-риемат вселената като система, в която всичко си има цел, включително и така наречените случайности. Единодушни са, че всяка отделна случка ни извежда по-високо. Както казва Хенри Милър: „Светът не е съз¬даден, за да слагаме ред в него, защото редът му е при¬същ, а ние трябва да влезем в хармония с него."
Започнете още сега да преосмисляте всичко, което сте преживели, като красив гоблен или като пътуване към по-висше съзнание. Един прост начин да го стори¬те е да си представите живота си като пътуване по три възходящи пътя.
1. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ СТРАДАНИЕ. Докато изминавате първия път, вие се учите посредством процес, който аз наричам просветление чрез страдание. В някакъв момент от живота, който няма нищо общо с възрастта ви, си задавате въпроса: „Защо аз?" тъй като ви се е случило нещо болезнено или тежко. Това може да бъде например нежелана раздяла - тогава прекарвате времето си в страдание и гадаене как и защо ви е сполетяло това нещастие. След време, когато се оправите, можете да погледнете назад и да кажете: „Сега знам защо трябваше да премина през тази раз¬дяла" и вече ретроспективно проумявате, че преживяното ви е позволило да напреднете към друго ценно изживяване. Поглеждайки назад, разбирате, че е трябва¬ло да изпитате болката, за да я надмогнете.
Така протича израстването при повечето хора: случ¬ват се събития, изживява се страдание и после се появява светлинка. Такива събития могат да се случат практически във всички области на живота: наркотична зависимост, разорение, болест, духовна празнота, уволнение, данъчни проблеми и какво ли не още. При този модел ученето се извършва чрез повторение на страданието и ретроспективното му осъзнаване. За някои хора този цикъл продължава цял живот. Те така и не стигат по-далеч от първия път и не познават по-висшето просветление. Те буквално прекарват живота си в страдание и след много години може и да прозрат (а може и да не прозрат), че едно събитие е било нео-бходимо и на времето е представлявало нещо като из¬пит. Не проумяват, че животът ни изпитва и ако не се учим от грешките си, сме обречени да ги повтаря¬ме. Има хора, които прекарват живота си като неп¬рекъснато си задават въпроса: „Защо, Господи? Защо това се случва точно с мен?" За хората от тази гру¬па истинската магия е недостъпна.
2. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ ПОУКА. Ако разпознаете проявленията на предишния модел в живота си, значи вероятно сте надраснали страданието като начин на учене и сте стигнали до просветлението чрез поука. На това ниво вече преставате да си задавате въпроса: „Защо аз, Господи?" и осъзнавате: „Няма нищо случай¬но и всичко, което ми се случва, е по някакъв начин не¬обходимо, за да се придвижа една стъпка по-нататък." Вместо да се питате: „Защо аз?" започвате да си задавате въпроса: „Каква полза мога да извлека от слу¬чилото се, дори сега да не разбирам защо става така?"
Това е промяна с изключително значение. Когато съсредоточите ума си върху поуката, която можете да извлечете от изживяното, той не може да се задържа върху мисли, водещи до страдание - мисли от рода на „Защо аз?" „Не е ли ужасно това?" и „Такъв лош късмет имам!" Мисловната промяна ви позволява да тър¬сите резултата от преживяното и поуката от него. Вместо да се самосъжалявате, започвате да се учите. Питате се: „Как да предизвикам желания от мен изход от заболяването, което изживявам сега?" ми: „Какво мога да науча за себе си и колко сили мога да мобилизирам, за да се справя успешно с този проблем?"
Много хора прекарват по този втори път целия си живот. Те са надраснали страданието като начин на живот. Винаги се питат: „Какво ще последва?" Това са целеустремени хора, съсредоточаващи вниманието си върху конкретни амбиции, за чието осъществяване се трудят упорито. Те гледат на препятствията като на възможности. Животът, основан на поуката, е много по-добър от живота в страдание. Той носи съсредото¬чеше и ви мотивира да си поставяте все по-високи цели. В него практически няма място за страданието, породено от самосъжалението. За повечето хора, кои¬то живеят по този начин, това е най-високата сте¬пен, до която могат да достигнат. Те се стремят към някаква цел и когато я осъществят, търсят нови и по-високи резултати. Но това, което не достига в живо¬та им, е възможността да изживеят истинската ма¬гия и способността да правят чудеса. За тази цел чо¬век трябва да поеме третия път в това метафорич¬но пътуване.
3. ПРОСВЕТЛЕНИЕ С ПОМОЩТА НА ЦЕЛТА. „Нищо не помага на човека да преодолее или понесе трудностите така, както съзнанието за цел в живота." Виктор Франкъл пише това сред безумието и ужасите на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц" по време на Втората световна война. Третият път, кой¬то ви насърчаваме да поемете, за да влезе истинската магия в живота ви, е да научите, че имате героична мисия, и да се заемете с изпълнението й. Този път аз наричам просветление с помощта на целта.
Всяко нещо във вселената има своето предназначе¬ние. Невидимият интелект, който протича целенасо¬чено през всичко, протича и през вас. За да познаете истинската магия, трябва да осъществите сериозната промяна да търсите не поуката, а целта. За да постиг¬нете това, трябва да погледнете на живота си от нова гледна точка. Опитайте за кратко този нов на¬чин на мислене за себе си и вижте дали го усещате като смислен и правилен. Ако ви се струва абсурден и неважащ за вас, върнете се към ориентирания към по¬уката живот или към ученето чрез страдание.
Съсредоточете се върху целта
Ето един от възможните начини да се съсредоточите върху целта. Първо осмислете понятието за вечност. Признавам, то обърква ума, но замислете се какво означава вечността. Няма начало, няма край - също като понятието за Бога, или природата, или вселена¬та. Само че се отнася до времето. Докато размишля¬вате върху вечността, не забравяйте, че тръгвате от една физическа форма - вашето тяло, което е имало начало, ще има и край. Това физическо тяло може да мисли върху понятието за нещо, което не познава на¬чало и край, но не може да го изпита пряко. Това е ра¬бота на ума. И все пак, понятието за вечност е нещо, което можете да приемете. Знаете, че няма място, където вселената свършва. Знаете, че има нещо, наре¬чено живот, което е съществувало преди да бъдете за¬ченати. Ако в тленното си тяло можете да си представите вечността, това трябва да се дължи на нещо у вас, което не е от физическо естество.
Опитайте се да си представите собствения си жи¬вот като в скоби във вечността. Скобите се отварят в момента на зачатието ви и се затварят със смърт¬та ви. Това, което е вътре в скобите, е вашият жи¬вот, обграден от нещо, наречено вечност. Това, което наричаме вечност, не може да се изпита физически, но по някакъв необясним начин съществува в ума. Има нещо незримо, което е неделима част от нас. Нарече¬те го ум, мисли, съзнание, душа, Луиза - както щете. Няма значение с какво име го назовавате. Невидимата ви същност, онази част от вас, която е различна от физически сетивната ви същност, може да си предста¬ви вечността. Ако можете и най-бегло да приемете понятието за вечност, значи за вас то е реално. Ако мо¬жете да понесете мисълта за вечността, значи за вас тя е достъпна за изследване. А ако сте стигнали до там да смятате вечността или безкрайността за нещо, което е най-малкото любопитно, можете да из¬ползвате това любопитство, за да съсредоточите жи¬вота си върху една цел. Ето как става това.
Първо си припомнете, че всяко нещо има някакво предназначение и е част от съвършения интелект, кой¬то съставлява вселената. След това, тук и сега, неза¬висимо от възрастта си, се пренесете умствено десет години назад и вижте себе си на тогавашната възраст. Изследвайте мислите си по онова време, как сте се об¬личали, какви чувства сте изпитвали, от кого сте се възхищавали. Колко от онова, което сте преживели, е способствало да стигнете дотам, където сте днес? После се върнете още десет години по-назад и ще ви¬дите как и най-дребното, което сте преживели и научили, ви е отвеждало стъпка по стъпка по-нататък, за да стигнете там, където сте сега.
Ако сте откровени, ще установите, че всяко съби¬тие в живота ви е било абсолютно необходимо, за да ви отведе една стъпка по-нататък и така - до този момент. Това психическо упражнение е много полезно за усвояване на умението за размишление и медитация. Накрая ще успеете да се върнете умствено до детст¬вото. Ще видите, че каквито и да са били някогашните ви преживявания, те са помогнали на тогавашния малък човек да порасне и в крайна сметка да стане въз¬растния човек, който сте днес. Не искам от вас да съ¬дите, да харесвате или да не харесвате, да одобрявате или да не одобрявате. Просто разберете, че всичко преживяно е водело към следващото и ви е давало нещо, което е помагало или не е помагало за израстването ви. Тези преживявания са били необходими и зато¬ва са се случили. Съвсем ясно и просто е. Затова сте преминали през тях. После сте продължили с нови и нови преживявания, свързани с невидима нишка и водещи до това, което е сега. Може да сте страдали, може да сте извличали поуки, но преживяното си остава преживяно и нищо не може да го промени.
Връщайки се наум към детството, от гледната точка на настоящето, се вгледайте във всичко преживяно досега в живота ви, и в хубавото, и в лошото, в ужасното и в прекрасното, и ще започнете да осъзна¬вате, че през целия физически живот на човека проти¬ча някаква незрима свързваща сила. Някъде там има скрит смисъл и всяко събитие в живота ви по някакъв начин е свързано със следващото. Някой се е появил в живота ви уж случайно, запознал ви е с някой друг, кой¬то ви е отвел до нещо, променило целия ви живот. Разбирате, че без случайния непознат е нямало да срещнете партньора си за цял живот, или е нямало да се родят децата ви, или е нямало да попаднете в същото училище, или да се заемете с бизнеса, който се е пре¬върнал във ваша съдба, и т.н. Дребни, привидно несвър¬зани и незначителни събития, погледнати ретроспективно, се оказват решаващи за това да се озовете в настоящия момент и да четете тези редове.
Пътувайки наум, можете да се върнете чак до ран¬ното си детство, до самото начало на живота си. С разума си знаете, че е имало един миг, една кратка час¬тица време, когато сте били заченати. Като не забра¬вяте двете най-важни части на упражнението - че веч-ността е понятие, върху което можете да размишля¬вате в тленното си тяло и че вселената е целесъоб¬разна и съвършена, - представете си мига - точно пре¬ди зачатието, когато още сте били част от вечност¬та, точно преди да се отворят скобите. Трябва да е имало такъв момент, когато, поради някаква причина, вие сте дошли от онова, което наричаме нищо (къде¬то няма граници, правила и форми). Въпросът, който искам да ви задам, е: Защо? Защо от безформието сте възникнали като човешко тяло, което трябва да живее известно време и после отново да се върне към веч¬ността и безформието?
Човек може цял ден да размишлява за целта на това пътуване. Някои смятат, че сами са направили избора да влязат във физическия свят на границите и форми¬те. Други виждат в това Божията воля. Трети го отдават на някаква чудовищна, безсмислена случайност -просто космическо съвпадение. В каквото и да избере¬те да вярвате, знаете, че това се е случило. Аз смя¬там, че присъствието ви в света на формите е свър¬зано с велика мисия и че вие мовжте да я откриете и да започнете да мислите, чувствате и действате в съгласие с нея.
Аз, Уейн Дайър, се върнах назад в медитациите си и открих защо съм се появил в света на формите, защо съм бил заченат през 1939 г. На мен това ми се стру¬ва съвсем ясно. Попитах Бога (онази незрима част от нас - както и да я наричате) и получих отговор. Аз съм наясно с важната си мисия. Приемам, че през 1940 г. съм се родил, за да осъществя определени неща и че всичко, което се е случило в живота ми от зачатието насам, ме е водило към тази цел. Вярвам, че съм имал и още притежавам способността да живея в хармония с този съвършен ред и когато не съм го правил, това също е било поради определена причина.
Моята цел ми бе разкрита ясно в процеса на молит¬ви и медитация. За мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моя¬та цел в живота. Знанието, което притежавам, ми е било разкрито възможно най-ясно и дълбоко. Моята цел е да давам, да служа, да способствам за мира и бла¬годенствието и да изпитвам безрезервна любов към всички. Уила Кейтър обобщава това, за което говоря, така:
„Където има голяма любов, винаги има чудеса. Чуде¬сата са не толкова в лицата, в гласовете или в идва¬ща отдалеч целебна сила, а в изострените ни възпри¬ятия - за миг виждаме с очите си и чуваме с ушите си нещо, което неизменно е около нас."
Да, има нещо, което е неизменно около нас.
Когато се съсредоточим върху целта си в живота -като се взрем дълбоко в себе си и открием, че целта е свързана с безрезервната любов и служба, с установя¬ването на връзка с нещо, което винаги е около нас -това променя коренно светогледа ни. Оттам до чуде¬сата остава само една стъпка. Страданието намалява осезаемо, защото преставаме да поставяме ударение¬то върху въпроса: „Защо аз?" Разбираме, че това, кое¬то изживяваме, е необходимо и ценно по начин, който в момента вероятно не разбираме. Въпреки това го приемаме. Ако трябва кратко да дефинирам просветлението, бих казал, че то е „спокойното приемане на това, което е". Без да съдим, без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а със спокойна готовност да го приемем, вместо да се борим с него.
Лека нощ и спокойни сънища!
Мислих много върху миналото, сегашното, бъдещето...и се натъкнах на нещо много интересно, което искам да споделя с вас! Извадка е от книгата на Уейн Дайер "ИСТИНСКА МАГИЯ". Убедена съм за себе си, че това е следващата книга , която ще прочета!
Ето и откъса, който ме грабна...
Трите пътя към просветлението
Когато се вгледам в шарената черга на живота си, от гледната точка на настоящето разбирам, че всичко в него е било необходимо и съвършено. Всяка стъпка, в крайна сметка, ме е извеждала по-високо, макар че чес¬то стъпките са ми изглеждали по-скоро като пречки или болезнени преживявания. Всички успели и наистина щастливи хора, с които съм се срещал, потвърждават тази сигурност, че случайности просто няма. Те възп-риемат вселената като система, в която всичко си има цел, включително и така наречените случайности. Единодушни са, че всяка отделна случка ни извежда по-високо. Както казва Хенри Милър: „Светът не е съз¬даден, за да слагаме ред в него, защото редът му е при¬същ, а ние трябва да влезем в хармония с него."
Започнете още сега да преосмисляте всичко, което сте преживели, като красив гоблен или като пътуване към по-висше съзнание. Един прост начин да го стори¬те е да си представите живота си като пътуване по три възходящи пътя.
1. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ СТРАДАНИЕ. Докато изминавате първия път, вие се учите посредством процес, който аз наричам просветление чрез страдание. В някакъв момент от живота, който няма нищо общо с възрастта ви, си задавате въпроса: „Защо аз?" тъй като ви се е случило нещо болезнено или тежко. Това може да бъде например нежелана раздяла - тогава прекарвате времето си в страдание и гадаене как и защо ви е сполетяло това нещастие. След време, когато се оправите, можете да погледнете назад и да кажете: „Сега знам защо трябваше да премина през тази раз¬дяла" и вече ретроспективно проумявате, че преживяното ви е позволило да напреднете към друго ценно изживяване. Поглеждайки назад, разбирате, че е трябва¬ло да изпитате болката, за да я надмогнете.
Така протича израстването при повечето хора: случ¬ват се събития, изживява се страдание и после се появява светлинка. Такива събития могат да се случат практически във всички области на живота: наркотична зависимост, разорение, болест, духовна празнота, уволнение, данъчни проблеми и какво ли не още. При този модел ученето се извършва чрез повторение на страданието и ретроспективното му осъзнаване. За някои хора този цикъл продължава цял живот. Те така и не стигат по-далеч от първия път и не познават по-висшето просветление. Те буквално прекарват живота си в страдание и след много години може и да прозрат (а може и да не прозрат), че едно събитие е било нео-бходимо и на времето е представлявало нещо като из¬пит. Не проумяват, че животът ни изпитва и ако не се учим от грешките си, сме обречени да ги повтаря¬ме. Има хора, които прекарват живота си като неп¬рекъснато си задават въпроса: „Защо, Господи? Защо това се случва точно с мен?" За хората от тази гру¬па истинската магия е недостъпна.
2. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ ПОУКА. Ако разпознаете проявленията на предишния модел в живота си, значи вероятно сте надраснали страданието като начин на учене и сте стигнали до просветлението чрез поука. На това ниво вече преставате да си задавате въпроса: „Защо аз, Господи?" и осъзнавате: „Няма нищо случай¬но и всичко, което ми се случва, е по някакъв начин не¬обходимо, за да се придвижа една стъпка по-нататък." Вместо да се питате: „Защо аз?" започвате да си задавате въпроса: „Каква полза мога да извлека от слу¬чилото се, дори сега да не разбирам защо става така?"
Това е промяна с изключително значение. Когато съсредоточите ума си върху поуката, която можете да извлечете от изживяното, той не може да се задържа върху мисли, водещи до страдание - мисли от рода на „Защо аз?" „Не е ли ужасно това?" и „Такъв лош късмет имам!" Мисловната промяна ви позволява да тър¬сите резултата от преживяното и поуката от него. Вместо да се самосъжалявате, започвате да се учите. Питате се: „Как да предизвикам желания от мен изход от заболяването, което изживявам сега?" ми: „Какво мога да науча за себе си и колко сили мога да мобилизирам, за да се справя успешно с този проблем?"
Много хора прекарват по този втори път целия си живот. Те са надраснали страданието като начин на живот. Винаги се питат: „Какво ще последва?" Това са целеустремени хора, съсредоточаващи вниманието си върху конкретни амбиции, за чието осъществяване се трудят упорито. Те гледат на препятствията като на възможности. Животът, основан на поуката, е много по-добър от живота в страдание. Той носи съсредото¬чеше и ви мотивира да си поставяте все по-високи цели. В него практически няма място за страданието, породено от самосъжалението. За повечето хора, кои¬то живеят по този начин, това е най-високата сте¬пен, до която могат да достигнат. Те се стремят към някаква цел и когато я осъществят, търсят нови и по-високи резултати. Но това, което не достига в живо¬та им, е възможността да изживеят истинската ма¬гия и способността да правят чудеса. За тази цел чо¬век трябва да поеме третия път в това метафорич¬но пътуване.
3. ПРОСВЕТЛЕНИЕ С ПОМОЩТА НА ЦЕЛТА. „Нищо не помага на човека да преодолее или понесе трудностите така, както съзнанието за цел в живота." Виктор Франкъл пише това сред безумието и ужасите на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц" по време на Втората световна война. Третият път, кой¬то ви насърчаваме да поемете, за да влезе истинската магия в живота ви, е да научите, че имате героична мисия, и да се заемете с изпълнението й. Този път аз наричам просветление с помощта на целта.
Всяко нещо във вселената има своето предназначе¬ние. Невидимият интелект, който протича целенасо¬чено през всичко, протича и през вас. За да познаете истинската магия, трябва да осъществите сериозната промяна да търсите не поуката, а целта. За да постиг¬нете това, трябва да погледнете на живота си от нова гледна точка. Опитайте за кратко този нов на¬чин на мислене за себе си и вижте дали го усещате като смислен и правилен. Ако ви се струва абсурден и неважащ за вас, върнете се към ориентирания към по¬уката живот или към ученето чрез страдание.
Съсредоточете се върху целта
Ето един от възможните начини да се съсредоточите върху целта. Първо осмислете понятието за вечност. Признавам, то обърква ума, но замислете се какво означава вечността. Няма начало, няма край - също като понятието за Бога, или природата, или вселена¬та. Само че се отнася до времето. Докато размишля¬вате върху вечността, не забравяйте, че тръгвате от една физическа форма - вашето тяло, което е имало начало, ще има и край. Това физическо тяло може да мисли върху понятието за нещо, което не познава на¬чало и край, но не може да го изпита пряко. Това е ра¬бота на ума. И все пак, понятието за вечност е нещо, което можете да приемете. Знаете, че няма място, където вселената свършва. Знаете, че има нещо, наре¬чено живот, което е съществувало преди да бъдете за¬ченати. Ако в тленното си тяло можете да си представите вечността, това трябва да се дължи на нещо у вас, което не е от физическо естество.
Опитайте се да си представите собствения си жи¬вот като в скоби във вечността. Скобите се отварят в момента на зачатието ви и се затварят със смърт¬та ви. Това, което е вътре в скобите, е вашият жи¬вот, обграден от нещо, наречено вечност. Това, което наричаме вечност, не може да се изпита физически, но по някакъв необясним начин съществува в ума. Има нещо незримо, което е неделима част от нас. Нарече¬те го ум, мисли, съзнание, душа, Луиза - както щете. Няма значение с какво име го назовавате. Невидимата ви същност, онази част от вас, която е различна от физически сетивната ви същност, може да си предста¬ви вечността. Ако можете и най-бегло да приемете понятието за вечност, значи за вас то е реално. Ако мо¬жете да понесете мисълта за вечността, значи за вас тя е достъпна за изследване. А ако сте стигнали до там да смятате вечността или безкрайността за нещо, което е най-малкото любопитно, можете да из¬ползвате това любопитство, за да съсредоточите жи¬вота си върху една цел. Ето как става това.
Първо си припомнете, че всяко нещо има някакво предназначение и е част от съвършения интелект, кой¬то съставлява вселената. След това, тук и сега, неза¬висимо от възрастта си, се пренесете умствено десет години назад и вижте себе си на тогавашната възраст. Изследвайте мислите си по онова време, как сте се об¬личали, какви чувства сте изпитвали, от кого сте се възхищавали. Колко от онова, което сте преживели, е способствало да стигнете дотам, където сте днес? После се върнете още десет години по-назад и ще ви¬дите как и най-дребното, което сте преживели и научили, ви е отвеждало стъпка по стъпка по-нататък, за да стигнете там, където сте сега.
Ако сте откровени, ще установите, че всяко съби¬тие в живота ви е било абсолютно необходимо, за да ви отведе една стъпка по-нататък и така - до този момент. Това психическо упражнение е много полезно за усвояване на умението за размишление и медитация. Накрая ще успеете да се върнете умствено до детст¬вото. Ще видите, че каквито и да са били някогашните ви преживявания, те са помогнали на тогавашния малък човек да порасне и в крайна сметка да стане въз¬растния човек, който сте днес. Не искам от вас да съ¬дите, да харесвате или да не харесвате, да одобрявате или да не одобрявате. Просто разберете, че всичко преживяно е водело към следващото и ви е давало нещо, което е помагало или не е помагало за израстването ви. Тези преживявания са били необходими и зато¬ва са се случили. Съвсем ясно и просто е. Затова сте преминали през тях. После сте продължили с нови и нови преживявания, свързани с невидима нишка и водещи до това, което е сега. Може да сте страдали, може да сте извличали поуки, но преживяното си остава преживяно и нищо не може да го промени.
Връщайки се наум към детството, от гледната точка на настоящето, се вгледайте във всичко преживяно досега в живота ви, и в хубавото, и в лошото, в ужасното и в прекрасното, и ще започнете да осъзна¬вате, че през целия физически живот на човека проти¬ча някаква незрима свързваща сила. Някъде там има скрит смисъл и всяко събитие в живота ви по някакъв начин е свързано със следващото. Някой се е появил в живота ви уж случайно, запознал ви е с някой друг, кой¬то ви е отвел до нещо, променило целия ви живот. Разбирате, че без случайния непознат е нямало да срещнете партньора си за цял живот, или е нямало да се родят децата ви, или е нямало да попаднете в същото училище, или да се заемете с бизнеса, който се е пре¬върнал във ваша съдба, и т.н. Дребни, привидно несвър¬зани и незначителни събития, погледнати ретроспективно, се оказват решаващи за това да се озовете в настоящия момент и да четете тези редове.
Пътувайки наум, можете да се върнете чак до ран¬ното си детство, до самото начало на живота си. С разума си знаете, че е имало един миг, една кратка час¬тица време, когато сте били заченати. Като не забра¬вяте двете най-важни части на упражнението - че веч-ността е понятие, върху което можете да размишля¬вате в тленното си тяло и че вселената е целесъоб¬разна и съвършена, - представете си мига - точно пре¬ди зачатието, когато още сте били част от вечност¬та, точно преди да се отворят скобите. Трябва да е имало такъв момент, когато, поради някаква причина, вие сте дошли от онова, което наричаме нищо (къде¬то няма граници, правила и форми). Въпросът, който искам да ви задам, е: Защо? Защо от безформието сте възникнали като човешко тяло, което трябва да живее известно време и после отново да се върне към веч¬ността и безформието?
Човек може цял ден да размишлява за целта на това пътуване. Някои смятат, че сами са направили избора да влязат във физическия свят на границите и форми¬те. Други виждат в това Божията воля. Трети го отдават на някаква чудовищна, безсмислена случайност -просто космическо съвпадение. В каквото и да избере¬те да вярвате, знаете, че това се е случило. Аз смя¬там, че присъствието ви в света на формите е свър¬зано с велика мисия и че вие мовжте да я откриете и да започнете да мислите, чувствате и действате в съгласие с нея.
Аз, Уейн Дайър, се върнах назад в медитациите си и открих защо съм се появил в света на формите, защо съм бил заченат през 1939 г. На мен това ми се стру¬ва съвсем ясно. Попитах Бога (онази незрима част от нас - както и да я наричате) и получих отговор. Аз съм наясно с важната си мисия. Приемам, че през 1940 г. съм се родил, за да осъществя определени неща и че всичко, което се е случило в живота ми от зачатието насам, ме е водило към тази цел. Вярвам, че съм имал и още притежавам способността да живея в хармония с този съвършен ред и когато не съм го правил, това също е било поради определена причина.
Моята цел ми бе разкрита ясно в процеса на молит¬ви и медитация. За мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моя¬та цел в живота. Знанието, което притежавам, ми е било разкрито възможно най-ясно и дълбоко. Моята цел е да давам, да служа, да способствам за мира и бла¬годенствието и да изпитвам безрезервна любов към всички. Уила Кейтър обобщава това, за което говоря, така:
„Където има голяма любов, винаги има чудеса. Чуде¬сата са не толкова в лицата, в гласовете или в идва¬ща отдалеч целебна сила, а в изострените ни възпри¬ятия - за миг виждаме с очите си и чуваме с ушите си нещо, което неизменно е около нас."
Да, има нещо, което е неизменно около нас.
Когато се съсредоточим върху целта си в живота -като се взрем дълбоко в себе си и открием, че целта е свързана с безрезервната любов и служба, с установя¬ването на връзка с нещо, което винаги е около нас -това променя коренно светогледа ни. Оттам до чуде¬сата остава само една стъпка. Страданието намалява осезаемо, защото преставаме да поставяме ударение¬то върху въпроса: „Защо аз?" Разбираме, че това, кое¬то изживяваме, е необходимо и ценно по начин, който в момента вероятно не разбираме. Въпреки това го приемаме. Ако трябва кратко да дефинирам просветлението, бих казал, че то е „спокойното приемане на това, което е". Без да съдим, без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а със спокойна готовност да го приемем, вместо да се борим с него.
Лека нощ и спокойни сънища!
Винце 
Приемането е крачката към просветлението,към любовта.Приемайки настоящето каквото е,без да съдим,без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а спокойно ,без да се борим да го променяме,това значи да възлюбим себе си и другите.Това е пътя към истината,чрез приемането,чрез прошката,чрез благодарността отваряме вратите на душата си,отваряме сърцето си за любовта.А тя е тази,която ни дава истинската свобода.
tonimar До седмата си година децата са между няколко свята,затова и времето каквото сме го измислили ние,за тях не съществува.Ето защо бъркат утре с вчера ,часовника за тях е просто поредната играчка,месеците и сезоните също непризнават до определена възраст;единственото ,което признават е светло и тъмно
Те са обаче и много уязвими поради своята нееднаквост,т.е.това,че са в няколко свята едновременно им дава и много възможности,като да виждат "духовете" на починали ,като и да "предсказват" бъдещи събития или да имат "спомени" от минали прераждания.Всичко това обаче с времето изчезва именно понеже закърняват в повечето случаи енергийните канали.Или по-скоро системата,която управлява живота ни е тази,която ни кара насилствено да караме децата да "порастват",т.е. да спрат с тези "фантазии".А всъщност това е именно най-ценното.И който успее да го запази в себе си и в детето си - е истински щастлив.Мисля,че е възможно,понеже съдя и по себе си,но гледайки сина си осъзнавам,че е и много трудно и не е в моя власт да помогна отстрани.Всеки има своя път,който трябва да измине и само от него зависи дали в края на този път ще е запазил себе си,енергията си,любовта.Да се учи дете ,да се отвори към по-висши знания е равносилно на облъчване,което неминуемо е с фатални последствия.
Приемането е крачката към просветлението,към любовта.Приемайки настоящето каквото е,без да съдим,без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а спокойно ,без да се борим да го променяме,това значи да възлюбим себе си и другите.Това е пътя към истината,чрез приемането,чрез прошката,чрез благодарността отваряме вратите на душата си,отваряме сърцето си за любовта.А тя е тази,която ни дава истинската свобода.tonimar
До седмата си година децата са между няколко свята,затова и времето каквото сме го измислили ние,за тях не съществува.Ето защо бъркат утре с вчера ,часовника за тях е просто поредната играчка,месеците и сезоните също непризнават до определена възраст;единственото ,което признават е светло и тъмно Те са обаче и много уязвими поради своята нееднаквост,т.е.това,че са в няколко свята едновременно им дава и много възможности,като да виждат "духовете" на починали ,като и да "предсказват" бъдещи събития или да имат "спомени" от минали прераждания.Всичко това обаче с времето изчезва именно понеже закърняват в повечето случаи енергийните канали.Или по-скоро системата,която управлява живота ни е тази,която ни кара насилствено да караме децата да "порастват",т.е. да спрат с тези "фантазии".А всъщност това е именно най-ценното.И който успее да го запази в себе си и в детето си - е истински щастлив.Мисля,че е възможно,понеже съдя и по себе си,но гледайки сина си осъзнавам,че е и много трудно и не е в моя власт да помогна отстрани.Всеки има своя път,който трябва да измине и само от него зависи дали в края на този път ще е запазил себе си,енергията си,любовта.Да се учи дете ,да се отвори към по-висши знания е равносилно на облъчване,което неминуемо е с фатални последствия.
момичета пиша рядко но страшно много искам да ви благодаря за положителната енергия,техниките и втсичко във вашите постове!
миналата седмица когато бях съсипана тотално вие ми помогнахте да изляза от черната дупка,най-вече с притчите за "Сине и това ще мине" и "и в това има нещо добро".това ми помогна да преосмисля много неща от живота си и да приемам ситуациите много по-спокойно!
благодарна съм на всички и благодаря че ви има!
миналата седмица когато бях съсипана тотално вие ми помогнахте да изляза от черната дупка,най-вече с притчите за "Сине и това ще мине" и "и в това има нещо добро".това ми помогна да преосмисля много неща от живота си и да приемам ситуациите много по-спокойно!
благодарна съм на всички и благодаря че ви има!
Здравейте, любими феи. Тези дни малко се бях концентрирала в друга посока, но сега пак съм на линия и имам за споделяне с вас.
Тази година за мен е много специална, изключително интересна и изпълнена с предизвикателства
. Извърших много промени, постигнах някои от най-важните си цели и се посветих на нещата, които наистина имат значение в живота ми. Хора, които просто познавах, през това време заеха значима роля в живота ми, а други, които доста време бяха около мен, постепенно поеха по своя път встрани от мене. Постигнах много близост, осъзнах ценността на някои познанства и здравата основа, на която са изградени. Отпаднаха доста съмнения и мисли от миналато ми (дори и съвсем близкото).
Давам си сметка, че в голяма степен промяната беше повлияна от решенията, които взех, започвайки една обучителна програма в началото на миналата зима. Това беше осъзнатата част. Но още през есента, през моя любим месец септември, така се стекоха събитията, че за мен вече имаше само път напред към моята лична промяна, за да достигна до най-древната себе си. Далеч не казвам, че беше лесно. И то най-вече защото аз самата си се спирах, страхувах се, чудех се. Истина е, че имах истинска подкрепа - хора, които да ме окуражават или пък да ме сритат, винаги правилните хора. Помолих за тях и те ми бяха дадени. Семейство, треньори, приятели, колеги. Всеки един от тях има своята роля в промяната ми.
Тази пролет постигнах значим успех по здравето. Оставих в миналото диагноза, която много години формираше живота ми. В деня, когато на лист хартия пишеше, че аз съм здрава, се казаха някои думи, които искам да споделя с вас, защото за мен те означават Вселената. Благодаря ви, че и вие ме съпътствате в израстването. Благодаря ви. Имало е много случаи, когато и аз се килвам настрани от правата стойка на коня и аха-аха да падна на земята. Често пъти и вие сте ми подавали ръка.
Осъзнах, че в някои критични случаи нямаше кой да бъде до мене. И именно това ме накара да повикам неволята и да се науча да се справям сама. При тези събития порастнах, усили се вътрешната ми увереност, че аз ще се преборя и ще победя във всяка ситуация лесна или по-усложнена. Най-серозното ми осъзнаване от тези мигове, когато протягах ръка, а тя оставаше празна е, че природата ни е създала съвършени. Дори в днешното изкривено време инстинктът за самосъхранение работи перфектно и човешкото същество може да победи, ако повярва 100% в собствените си сили и възможности.
Това лято неочаквано се оказах пред едно въпросче по здравето, което снощи реших, че сега аз правя моя първостепенна цел за разрешаване в настоящия момент. Аз ще победя и този път. Съставих си план за действие, избрах си техники и създадох връзката между тях. С тази първа крачка искам подкрепа от вас, от предците си и от всички сили и хора, за да мина по моя път с чест и да постигна целта си. Има човек, пред когото искам да застана и отново да кажа: "Аз победих.". За мен има значение да съм достойна за това. А здравето е просто средство. Бъдете с мен отново, прекрасни феи, моля ви.
Тази година за мен е много специална, изключително интересна и изпълнена с предизвикателства
. Извърших много промени, постигнах някои от най-важните си цели и се посветих на нещата, които наистина имат значение в живота ми. Хора, които просто познавах, през това време заеха значима роля в живота ми, а други, които доста време бяха около мен, постепенно поеха по своя път встрани от мене. Постигнах много близост, осъзнах ценността на някои познанства и здравата основа, на която са изградени. Отпаднаха доста съмнения и мисли от миналато ми (дори и съвсем близкото). Давам си сметка, че в голяма степен промяната беше повлияна от решенията, които взех, започвайки една обучителна програма в началото на миналата зима. Това беше осъзнатата част. Но още през есента, през моя любим месец септември, така се стекоха събитията, че за мен вече имаше само път напред към моята лична промяна, за да достигна до най-древната себе си. Далеч не казвам, че беше лесно. И то най-вече защото аз самата си се спирах, страхувах се, чудех се. Истина е, че имах истинска подкрепа - хора, които да ме окуражават или пък да ме сритат, винаги правилните хора. Помолих за тях и те ми бяха дадени. Семейство, треньори, приятели, колеги. Всеки един от тях има своята роля в промяната ми.
Тази пролет постигнах значим успех по здравето. Оставих в миналото диагноза, която много години формираше живота ми. В деня, когато на лист хартия пишеше, че аз съм здрава, се казаха някои думи, които искам да споделя с вас, защото за мен те означават Вселената. Благодаря ви, че и вие ме съпътствате в израстването. Благодаря ви.
Имало е много случаи, когато и аз се килвам настрани от правата стойка на коня и аха-аха да падна на земята. Често пъти и вие сте ми подавали ръка. Осъзнах, че в някои критични случаи нямаше кой да бъде до мене. И именно това ме накара да повикам неволята и да се науча да се справям сама. При тези събития порастнах, усили се вътрешната ми увереност, че аз ще се преборя и ще победя във всяка ситуация лесна или по-усложнена. Най-серозното ми осъзнаване от тези мигове, когато протягах ръка, а тя оставаше празна е, че природата ни е създала съвършени. Дори в днешното изкривено време инстинктът за самосъхранение работи перфектно и човешкото същество може да победи, ако повярва 100% в собствените си сили и възможности.
Това лято неочаквано се оказах пред едно въпросче по здравето, което снощи реших, че сега аз правя моя първостепенна цел за разрешаване в настоящия момент. Аз ще победя и този път. Съставих си план за действие, избрах си техники и създадох връзката между тях. С тази първа крачка искам подкрепа от вас, от предците си и от всички сили и хора, за да мина по моя път с чест и да постигна целта си. Има човек, пред когото искам да застана и отново да кажа: "Аз победих.". За мен има значение да съм достойна за това. А здравето е просто средство. Бъдете с мен отново, прекрасни феи, моля ви.
Препоръчани теми