оооо, тук не си познала. Когато попаднах на шефка на отдел, която си го заслужава, й казвах всеки ден точно какво мисля за нея, и не само че е пълна глупачка (то това е много невинно даже ). Разобличавах с подробности всичките й гадости и я навирах в..... всеки път, когато се доближеше до бюрото ми или се катереше по главите на колегите по стая. Всички във фирмата знаеха какъв звяр е, и ни гледаха като каторжници със съчувствие и съжаление, но никой не смееше да каже нищо.
Напуснах доброволно по собствено желание около 6 месеца след като попаднах под "ръководството" на това мизерно създание, до колкото знам, малко след това са я преместили в друга част от холдинга, защото в хронолигичен план около десетина човека са минали през моето бюро със сходни проблеми, само дето бях единствената, която се осмели да си отвори голямата уста и да й каже в очите каква е. Сега, от гледна точка на новата ми философия за всеопрощаваща любов, съжалявам, че не съм се отнесла с повече разбиране и съжаление към интелектуалното й странадие, но тогава си признавам, че ми доставяше огромно удоволствие ежедневно, че и по няколко пъти на ден, да я поставям на мястото й. После реших, че нямам нерви да експериментирам дали животът няма отново да ме срещне с подобни същества и се отдадох на собствен бизнес, най-хубавия период от живота ми.... При това не бях нито богата, нито имах гръб - разведена, без гадже дори - да кажеш, че съм чакала на някаква мъжка подкрепа, затънала в кредити и дългове, с двегодишно дете на ръцете, без роднини наоколо.... Мнооого е хубаво човек да се чувства свободен и тогава животът ти наистина се подрежда от самосебе си. Питай ме сега какво правя като отчаяна италианска домакиня между печката, прахосмукачката и ютията... мазохизъм в името на семейството и любовта....