Четох тъкмо тия дни темата за Вселената и знаем ли какво да си поискаме:) Съвсем случайно ми попадна.
Та и аз така. Грешно формулирано желание.
Пълен хаос ми е в личния живот. Всичко останало подреждам и ми се получава, къде лесно къде не.
Някога си пожелах малко неясно и страхливо, един такъв мъж дето да ме иска и да ме харесва всякак. И да е уверен и силен и абе куп неща. И...получих го. Ама не съм си пожелавала в същия момент да не съм колеблива, да се влюбя като на 18 и да ни се получат нещата леко и лесно.
И седя сега и си се чудя на акъла. Отблъснах го и се чудя не направих ли грешка.
В същото време съм в някакъв особен период дето около мен има няколко мъже. Никога преди не съм имала такъв период в живота си. Явно е особена възраст, в която мъжете се сещат И за семейство. Примерно. Привличам ги някак. Как - не съм сигурна. Някои искат забавление, други сериозности, но поне 2-3ма стават.
Обаче аз пък съм и страхлива, колеблива, интровертна понякога, неуверена.
И? Какво се прави в такива моменти?
Избираш най-сигурното. Избираш най-емоционалното. Зарязваш всичко и почваш на чисто. Отиваш в Тибет и медитираш гладен върху скала, това е неприложимо...
Не знам какво питам даже:)))
Питам - как разбрахте, че вашият мъж е правилният.
Четейки и слушайки приятелки, има два варианта. Единия е - тресва те люовта и заживявате щастливо, така си го усетил силно, емоция, пеперуди, върти ти се главата, омекват ти колената и т.н. Сякаш това е в по-млада възраст и по-лесно:)
Другият е по-прагматичен начин. Преценяваш, обмисляш, то пак трябва да има чувство, но може и да не е фоерверки.
Четенето тук някой път ми е помагало. То е като да имаш един куп различни приятелки. Отсяваш нужното от много мнения. Аз нямам един куп приятелки:) И хич не обичам да споделям.
Та и аз така. Грешно формулирано желание.
Пълен хаос ми е в личния живот. Всичко останало подреждам и ми се получава, къде лесно къде не.
Някога си пожелах малко неясно и страхливо, един такъв мъж дето да ме иска и да ме харесва всякак. И да е уверен и силен и абе куп неща. И...получих го. Ама не съм си пожелавала в същия момент да не съм колеблива, да се влюбя като на 18 и да ни се получат нещата леко и лесно.
И седя сега и си се чудя на акъла. Отблъснах го и се чудя не направих ли грешка.
В същото време съм в някакъв особен период дето около мен има няколко мъже. Никога преди не съм имала такъв период в живота си. Явно е особена възраст, в която мъжете се сещат И за семейство. Примерно. Привличам ги някак. Как - не съм сигурна. Някои искат забавление, други сериозности, но поне 2-3ма стават.
Обаче аз пък съм и страхлива, колеблива, интровертна понякога, неуверена.
И? Какво се прави в такива моменти?
Избираш най-сигурното. Избираш най-емоционалното. Зарязваш всичко и почваш на чисто. Отиваш в Тибет и медитираш гладен върху скала, това е неприложимо...
Не знам какво питам даже:)))
Питам - как разбрахте, че вашият мъж е правилният.
Четейки и слушайки приятелки, има два варианта. Единия е - тресва те люовта и заживявате щастливо, така си го усетил силно, емоция, пеперуди, върти ти се главата, омекват ти колената и т.н. Сякаш това е в по-млада възраст и по-лесно:)
Другият е по-прагматичен начин. Преценяваш, обмисляш, то пак трябва да има чувство, но може и да не е фоерверки.
Четенето тук някой път ми е помагало. То е като да имаш един куп различни приятелки. Отсяваш нужното от много мнения. Аз нямам един куп приятелки:) И хич не обичам да споделям.
. Въпреки написаното в подписа ми съм що годе реалист, даже клонящ към песимист и знам, че има вероятност да се разделим един ден. Няма как да знам дали е единственият, не знам какво ми е подготвил живота. Отдавна няма пеперуди при мен, но обичам мъжа си, знам,че и той ме обича, сигурни сме един в друг, вярваме си, но това е на този етап. Аз съм човек, който не може да върви против себе си. Познавам се добре и знам, че ако се влюбя в друг, няма да мога да остана с мъжа си само защото имам сигурност с него или заради детето. 
