Здравейте отново от мен. Не знам какво да правя с моя приятел. Уж се сгодихме, уж почнахме да пробваме за деца. Чудя се дали не е голяма грешка. Но нямам идея дали ще си намеря друг, който да отговаря на изискванията ми. Приятелят ми/годеникът ми е голям темерут. Освен хубав секс, друго не ни свързва. Понякога ме дразни безумно с дървенофилософстването си и липсата на емоционална подкрепа. Колкото пъти съм споделяла някакви трудности с него, никога не ме е утешавал. Винаги просто "ох, разбирам", "е, ще се справиш, е излишно се притесняваш". Имаме и съвсем различно чувство за хумор.
Въпросът е, че съм рационален човек и искам мъжът до мен да е 1.,2.,3. и тн. но освен това искам и да си пасваме емоционално. не знам какво да правя в тези отношения, в които не съм особено щастлива, но без някой наистина готин И сериозен на хоризонта. Около мен мъжете или са готини и патологични женкари или са влюбени в мен и са зле. Но е ужасно, на моменти е като в затвор с тоя човек.
Въпросът е, че съм рационален човек и искам мъжът до мен да е 1.,2.,3. и тн. но освен това искам и да си пасваме емоционално. не знам какво да правя в тези отношения, в които не съм особено щастлива, но без някой наистина готин И сериозен на хоризонта. Около мен мъжете или са готини и патологични женкари или са влюбени в мен и са зле. Но е ужасно, на моменти е като в затвор с тоя човек.
знам, че звучи ужасно, но съм с него, просто защото не мисля, че ще си намеря някой, който хем да отговаря на изискванията ми, хем да иска семейство, хем да имаме истинска топлина между нас. 
