И тук вече започват преживяванията ни. Първо, влизайки в спешния к-т за преглед, ставаме свидетели как лекарят се кара на едно момиченце за това че плаче. Ама наистина й се кара. Не мога да се сетя за точните думи, но беше нещо от сорта "Млъквай ма, какво ревеш", казано с много остър тон. Още тогава двамата с мъжа ми настръхнахме, но както и да е, замълчахме си. В крайна сметка майката на детето също не реагира. От там ни казаха да изчакаме за шев. И когато ни дойде редът ми взеха детето от ръцете и буквално ми затвориха вратата под носа. Тогава мъжът ми взе да чука по вратата, за да помоли поне единият от нас да е при детето. Естествено, отказаха ни. Разбирам че такава е практиката, но все си мисля че е добре в такъв момент при детето да има човек, който да го успокоява. Аз през цялото време я чувах да плаче. За нея сигурно е е изглеждало така, все едно мама и тати са я зарязали в ръцете на някакви хора да я мъчат. Тя е на година и 9 м. и не може да разбере че е за нейно добро. След това ме привикаха отново в спешния к-т за да подпиша декларация за информирано съгласие или както там се казва. Докато четях кокво подписвам, другият лекар в кабинета ми каза:" Ама ако ще подписвате, подписвайте, ако не - да я махам от масата". Пак си замълчах. Казаха ми, че ще трябва детето да остане в болница. Казах им, че ще остане единствено ако и аз съм с нея. Отговориха ми, че за придружител трябва да си платя - 10 лева на вечер. Съгласих се. Не можех да оставя детето си само. В това време в кабинета, карайки се, влизат мъжа ми и лекарят, който се караше на предното момиченце, и който всъщност прегледа Калина. Лекарят обвиняваше мъжа ми че е искал да влезе и да вземе детето, докато го шият, което не беше истина. Ставаше въпрос за момента, когато той чукаше на вратата. Казаха на мъжа ми, че пречи, и той излезе, с което кавгата се прекрати. Така - от тук нататък ни приемат в болницата, оправят леглото на Калина, съответно аз им казвам, че съм се съгласила да си платя и да застелят с чаршафи съседното легло и за мен. До тук - няма проблем. Обаче на следващия ден идва нов пациент и ми взимат леглото. Нормално, пациентите са по-важни.Аз прекарах нощта седнала на ръба на леглото на детето. Обаче на следващия ден, деня на изписването, идват и ми искат 20 лв. за две вечери. Казах им, че втората вечер всъщност аз не ползвах легло, и съответно няма за какво да си плащам. Отговорът обаче беше, че не се плаща за легло, а само за придружител. Побеснях. Но не съм се карала с персонала, защото съм наясно че това всъщност не зависи от лекарите. Платих си и си взех разписката. Само се питам дали това е политика на самата болница, или на здравната каса. Но каквото и да е, не съм съгласна. Питам се за какво всъщност плащат придружителите - дали за въздуха, който дишат, или пък за "наглостта" че са родили деца? Калина е на година и 9 месеца. Все още е на памперси, не може да се храни сама, но пък за сметка на това и за секунда не застава на едно място. Питам - кой щеше да се грижи за нея, ако нямах възможност да си платя? Кой щеше да й сменя памперсите, кой щеше да я храни, кой щеше да я преоблича и през цялото време да дебне къде ходи и дали няма да падне и да се нарани? Не съм за тези 20 лева, от самото начало реших че мога да си го позволя, и ще си платя. Въпросът обаче е принципен. Какво става с децата на майките, които не могат да си го позволят? Кой ще се грижи за тях? И вобще редно ли е една майка да си плаща, за да се грижи за детето си? Ох, щях да пиша и още, но сега трябва да излизам за да ходим на превръзка. Та така - интересно ми е какво мислите вие за това. Ще съм благодарна на всякакви мнения.