Аз съм момиче на 16 години и явно се влюбих в доктора ми. Много смешно звучи, ама .. . Значи всичко започна защото имам трайно увеличени лимфни възли, ( не големи около половин бобено зърно) и отидох при хематолог който ме прати при въпросния лекар за биопсия. Да, но аз като отидох доктора, в когото съм влюбена се ядоса, че хематоложката ме е пратила на биопсия и категорично отказа да ми направи и ми каза, че нямало никаква нужда и ми изписа АБ. И ми стана много сладко, че е загрижен защото каза, че това е операция с пълна упойка, и постоянно ме наричаше "миличка" и на мен направо сърцето ми се разтопи. Оф и сега само за него мисля. Той видимо беше на около 30 години и много висок и хубав. Много ми хареса а и е доктор, на мен малко ми въздействат докторите така ама .. . Според вас какво да правя в понеделник ми е последния преглед вероятно и ми е много тъпо. Кажете ми как да се почувствам по-добре. Сутрин ставам с мисълта за него и вечер си лягам пак мислейки за него. Това е ужасно.