Нека се представим и още нещо

Привет и от мен....
На 31 съм, загубихме дете преди 6 години....
Мина много време, а все още не съм готова да говоря за това....
Сега изпитам само страх... че може да се случи отново...
И се чувствам ужасно слаба.... Понякога си мисля, че никога няма да стана майка... В моментите, които разсъждавам трезво си давам сметка, че това е въпрос на личен избор. И си мисля, че родено от мен или осиновено, моето дете ме чака.
Късмет и кураж на всички.

Здравейте момичета! Казвам се Цветелина и преди 4 месеца загубих малкото си бебче. Имах една прекрасна и лека бременност и всичко беше наред. Термина ми беше 09.05.2007г. и на 01.05.07г. отидох с мъжа ми в Шейново за назначаване дата за секцио и ми определиха дата 03.05.07г. 
На обяд се роди моето малко момченце Кристиян беше много красиво бебе. Изплака трудно дадоха ми го да го видя и да си го цункам и това беше единствената ни среща. Вечерта ми казаха,че са го прехвърлили в детска педиотрия с белодробен проблем,но всичко е под контрол и ще се оправи,че това е заради секциото,че по-трудно се адаптират дечицата. Моето момченце се бори до 07.05.
Незнам,назнам защо се случи така,но много боли. И с всеки изминал ден ми става все по трудно и все повече боли.
Искам си малкото момченце искам си го

Здравейте,
Цял ден чета темата и плача и аз изживях загуба, но в сравнение с на повечето тук е нищо. През 2004 година забременях от своя приятел, който живееше в чужбина. Похвалих му се, започнахме да правим планове за сватба и т.н., но не било писано в средата на втория месец се разболях от някакъв вирус и вдигнах много висока температура. Беше петък спомням си. В събота сутринта започна да ми тее розова течност. Отдох при моя гинеколог на преглед и той ми каза съжалявам плода се отлепя, по-добре го остави да си отиде. Рев, Рев не можех да повярвам. През двата дни сестра ми беше плътно до мен и ме успокояваше. (тя имаше бебе на 2 месеца) Звънях и на моя приятел и хлипайки по телефона му обяснявах той почти дума не можеше да обели. Много ме болеше, още ме боли. В неделя цяла нощ адски болки, обилно кръвотечение и понякое време отидох в тоалетната и усетих нещо как излезе от мен. Не можах да погледна пуснах водата и се върнах под душа и продължих да рева. В понеделник сутринта отидох на работа. Слава богу на никой там не бях казала.
С втората си бременост казах на съптуга си, че ме е страх и че ще кажем чак като бебо се роди. И като започнаха едни кръвотечения , лекарства с шепи, инжекции. Стабилизирах се и към четвърия месец в средата -контракции. Пак лекарства в чудо се видях. Остисках го бебо, появи се на бял свят на 1 ден от 9 месец да ми е жив и здрав сладура. Много си го обичам, но още не съм прежалила първото винаги плача като си спомня.

Здравейте аз също съм майка не на едно а на три ангелчета.Преди да се роди дъщеря ми имах и  друга бременността ми вървеше леко и спокойно когато бебо се роди  ни казаха че има сърдечен порок и едва ли ще живя дълго време. Сия се бори за живота си почти половин година но не успешно почина на 3март 1999. Преди последната ми бременност имам и два спонтанни аборта.Никога няма да забравя бебетата си всеки път като говоря за това потрепвам. Чувствам се ужасно виновна за всичко. Надявам се бебето което нося сега в себе си да се роди живо и здраво. 

Вече съм писала за първата ми загуба,която сега ми се струва незначителна и ми се иска да споделя тази,която ме сполетя преди два дни.
Бях бременна в 5г.с., след 1,5 г. опити най-накрая видях двете черти.Бяхме много щастливи,всичко беше нормално,докато не получих кафяво зацапване,постъпих в Св.София,бях на инжекции и лекарства,но ме изписаха с леко зацапване и с обещанието,че ще имам нормална бременност.
Лекарят,който ме наблюдаваше ми би Прегнил,разбрахме се кога да е следващия преглед.
На вторият ден,откакто си бях вкъщи обаче прокървих в червено,обадих му се и отидох на преглед,там ми каза,че май бебето не расте,но ще изчакаме една седмица за да видим и евентуално да го запазим.Увеличи ми дозата на лекарствата и се прибрах.
В събота през нощта усетих болки,станах да си взема Но-шпа и в момента в който се изправих от леглото усетих как нещо се изхлузи от мен.Запалих лампата и видях малкото си бебче на превръзката,беше само 4-5см,колкото каза и доктора на последния преглед- 46мм.
Изглеждаше точно като зародишите на картинките,но си имаше само едно краче или ръчичка,другите ги нямаше...може да ви прозвучи грозно,но в този момент изпитах облекчение и проумях,че има причина Господ да ми го вземе.
На другият ден отидох до болницата,прегледаха ме и нямаше нужда да ме чистят-всичко си беше паднало заедно с бебето,все едно никога не съм била бременна.
Не съм плакала,от време на време ми става тежко,но се успокоявам,че всяко зло е за добро.
Не обвинявам никого,дори и себе си,когато минат 6-те месеца пак ще опитаме и се надявам тогава всичко да е наред.
Пожелавам на всички майчета кураж и сили,за да могат да върнат усмивките си   

здравеите и аз преживях загуба на 18. 1 08г ми се роди мом4енце като ангел4е живя 2 дни и по4ина,имаше вроден порок на сар4ицето,все оште не мога да го превазмогна а скрабта мее стиснала за гушата...

Аз също загубих плода в 18г.с. - преди месец. На ФМ се оказа, че има проблем със сърчицето. И аз се питам защо се случва точно на мен, но отговор няма... съдбата ни поднася изпитания  Единственото, което ме прави по-силна и да понеса мъката е семейството  ми и  детенцето. Казаха ми, че причината не е наследствена, а най-вероятно вирус, който е минал в началото на бременността. Живот и здраве при следваща бременност задължително да се направи ФМ още в 17г.с. и преглед на плода при кардиохирург.  Остават ми още пет месеца и пак ще пробваме  . Още отсега се опитвам да съм силна и се боря със страха, че пак може да се случи ..... но нека всички вярваме, че лошото е зад нас. Благодаря на всички писали в темата, първите дни когато изплувах от дъното ми давахте сили и надежда, че един ден и аз ще пиша в темата за сбъднатата мечта.

О ,Краси разбира се ,че може да си пишем това помага много, особено на такива жени с една исъща участ .Споделяй всичко ,което те измъчва .Знай ,че тук можеш да си излееш цялата мъка и така ще се почувстваш по добре . Откакто започнах да пиша научих много неща от другите момичета във форума ,а те ми дадоха и много кураж за което им благодаря !Аз се чувствах по същия начин като теб в болницата .Не вярвах, че се случва на мен ,не можех да го проумея . Света се срина за един миг в краката ми . Всеки ден всичко това ми минава като на лента пред очите.Много съжалявам за нещастието което ви е сполетяло ,но дано след година си пишем по друг повод . Макар че аз не знам дали ще посмея да забременея отново ,а искам . Ати къде си раждала Краси ? Ако искаш ми пиши на лични .

раждах във Видин.Днес е 30-ия ден от кончината на бебчо,страшно много ми липсва.на вън е много слънчево и топло,сега щях да сам с количката на вън...

Софи, съжалявам. А казаха ли ти от какво се получават тези "кални" води? И в коя болница се случва това? Явно отново някой неси е свършил работата навреме.    От написаното разбирам, че е било добре да извадят бебечето веднага след като са видели състоянието на водите.
Радвай се на мъничката си дъщеричка. Сега тя осмисля живота ти!